С „Честита пролет” започна седмицата на кюстендилци, които излязоха на площада на официалния празник на града – 21 март. Носителката на приза „Девойка Кюстендилска пролет 2022” Мадлен Манова и нейните подгласнички Ралица Тодорова и Юлиана Манева получиха символите на града – пита хляб, плодове и стомната с минералната вода от миналогодишните носителки на престижната награда Вероника Василева и нейните подгласнички Бригита Андонова и Мира Христова. Това стана пред Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Хлябът се разчупва, за да е благословен трудът и всяко добро начало за Кюстендил и кюстендилци, обяви водещата Емануела Дюлгерска.
„Честита пролет, кюстендилци! Пожелавам ви да бъдете много здрави, щастливи и обичани. Нека красотата на пролетта ви донесе много радост и положителни емоции“, заяви „Девойка Кюстендилска пролет” и символ на града Мадлен Манова. Тя заедно с нейните подгласнички раздадоха питка за здраве на събралите се кюстендилци и гости на града.
Водосвет за здраве отслужи архиерейският наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак.
На празника присъстваха кметът на Кюстендил Петър Паунов, Адрианополският епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител, депутатите Георги Стамов, Снежана Траянска, Христо Терзийски, Бойко Клечков, областният управител Катя Димитрова, зам. областният управител Любомир Терзийски, председателят на ОбС Иван Андонов, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, Румен Манов – будител на годината за 2017 и почетен гражданин на Кюстендил, сред гостите бе и Мая Манолова.
След това на сцената излязоха танцьорите на Евгений Вучков от формация „Нова генерация”, а после своя талант показаха и малките изпълнители от вокална група „Калпазани” на Лили Александрова.
Бе направено шествие , водено от „Девойка Кюстендилска пролет” и нейните подгласнички от художествената галерия до площад „Велбъжд”. Там беше подреден базар на цветя и декоративна растителност с пожеланието всеки жител на града да украси дома си за първа пролет.
Празникът на Кюстендил е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция – съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители. Той е допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети 40 мъченици и посветеното им оброчище нa хълма над града – в парк Хисарлъка.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
