Изследването, публикувано през март в списание Scientific Reports (Nature), разкрива, че много от над 1600 тествани барове не съдържат толкова протеин, колкото бихме предположили
Ако някога сте търсили бърза и засищаща закуска по път за работа или преди тренировка, вероятно сте посегнали към протеинов бар. Тези пакетирани храни са се превърнали в символ на удобството, а с опаковките си, подчертаващи високото съдържание на протеин, често се възприемат и като здравословен избор. Ново проучване обаче поставя под съмнение реалната хранителна стойност на протеиновите барове, предаде Хелт (Health).
Изследването, публикувано през март в списание Scientific Reports (Nature), разкрива, че много от над 1600 тествани барове не съдържат толкова протеин, колкото бихме предположили. Освен това, качеството на протеина в повечето барове не е високо, което се отразява на усвояването му от организма.
„Това означава, че разчитането на тези барове за набавяне на протеин може да не подкрепя растежа и поддържането на мускулна маса толкова ефективно, колкото източници с по-високо качество“, обяснява Елайза Уитакър, магистър по науки, регистриран диетолог и основател на Nourished Nutrition and Fitness, пред Health.
Изследователският екип, ръководен от Ласло Абранко от Унгарския университет по селско стопанство и науки за живота, започнал с база данни от около 4600 протеинови бара, като използвал данни от платформата OpenFoodFacts.org. Въпреки че проучването е проведено в Европа, около 46% от първоначално разгледаните продукти са от Съединените щати, което предполага, че част от 1641-те окончателно тествани барове са налични и на американския пазар.
След подбора, учените разделили баровете според вида протеин, който съдържат: само растителен протеин като грахов и оризов; само животински протеин като млечен; комбинация от млечен, яйчен и соев протеин; както и смес от млечен, колаген и соев протеин. Баровете били изследвани чрез симулация на храносмилателния процес, наречена Infogest, която анализира състава на аминокиселините и степента на усвояване на протеина от организма.
Проучването установило два ключови резултата. По критериите на изследователите много от баровете не са с високо съдържание на протеин – макар че 81% от тях получават поне 20% от калориите си от протеин, при 19% този процент е по-нисък, което според авторите показва, че значителна част от продуктите не са реален източник на високо съдържание на протеин. Трябва да се отбележи, че този стандарт е по-строг от критериите на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), която определя продуктите като „добър“ или „отличен“ източник на хранителни вещества, ако съдържат съответно поне 10% или 20% от дневната препоръчителна стойност на хранителното вещество в една порция, пояснява Моника Амбърн, магистър по науки и старши директор по хранене в International Food Information Council.
Усвояемостта на протеина в някои барове също е била ниска – резултатите варирали от 47% до 81%. Изненадващо, част от баровете с по-нисък резултат съдържали животински протеин или соя, които обикновено се смятат за „висококачествени“ или „пълноценни“ протеини.
„Висококачествените протеини съдържат всички незаменими аминокиселини, които тялото не може да синтезира само“, обяснява Уитакър. „Тези протеини обикновено се усвояват и абсорбират добре, което ги прави ефективни за поддръжка и възстановяване на мускулите и цялостното здраве.“ Според Абранко ниската усвояемост може да се дължи на взаимодействия с други съставки в продукта, като хранителни влакнини или мазнини.
Протеиновите барове са популярни, защото много хора – почти половината възрастни в САЩ – се опитват да увеличат приема си на протеин. Но новото проучване подчертава важен факт: качеството на храната не се определя само от съдържанието на един отделен компонент като протеин, казва Абранко. Дори когато съдържат висококачествени протеини като млечни, соеви, киноа или елда, този протеин може да не бъде напълно усвоен.
Трябва да се отбележи и че протеиновите барове обикновено са силно преработени. Натрупват се доказателства, че високата консумация на т.нар. ултрапреработени храни може да увеличи риска от затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. От друга страна, Амбърн подчертава, че протеиновите барове отговарят на конкретни нужди на различни групи хора.
„За хора с по-високи нужди от протеин протеиновите барове предлагат удобен начин да се осигури допълнителен прием в малка порция“, казва тя. „Това може да е много полезно за хора с намален апетит, например при лечение на заболявания или при прием на лекарства за контрол на теглото.“
Въпреки това, баровете не трябва да бъдат основен източник на протеин, а само допълнителен.
Алтернативи като гръцко кисело мляко, извара, твърдо сварени яйца, сушено месо, ядки и семена предлагат висококачествен протеин в по-малко преработена форма и осигуряват допълнителни хранителни вещества като калций, здравословни мазнини и фибри, допълва Уитакър.
Ако искате да изберете по-здравословен бар, според Уитакър е добре да изберете такъв с по-високо съдържание на протеин, „най-добре от животински източници като суроватка, казеин или мляко, или от растителни източници като соя или грахов протеин.“ Тя също съветва да се следи за ниско съдържание на добавени захари. Макар FDA да няма конкретен праг за „ниско“ съдържание на добавени захари, препоръчва дневен лимит от 50 грама въз основа на 2000 калории и под 10% от общия дневен прием да идва от добавени захари.
В заключение, дори ако протеиновите барове не осигуряват толкова висококачествен протеин, колкото се твърди, те могат да бъдат подходящи като случайна закуска. Важно е обаче да не се разчита изцяло на тях за дневните хранителни нужди, предупреждава Амбърн.
„Повечето протеинови барове са създадени като закуски или допълнителни храни, което е напълно приемливо в контекста на разнообразно хранене“, казва тя. „Най-важно е цялостното качество на диетата.“
