Една година след началото на войната на Русия срещу Украйна европейците са единни в подкрепата си за Киев. Но това единство не бива да се приема за даденост. Натискът върху цената на живота, пораженията на бойното поле за украинската армия и връщането на миграцията като политически въпрос биха могли да „взривят“ единния европейски отговор на войната в Украйна. Това гласи доклад от общоевропейско проучване, публикуван днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Новият доклад на ЕСВП – Fragile unity: Why Europeans are coming together on Ukraine (and what might drive them apart) – е съставен от експертите по външна политика Иван Кръстев и Марк Ленард и е подкрепен от проучване на общественото мнение на YouGov и Datapraxis от Великобритания, Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания. Той разкрива една година след началото на войната на Русия срещу Украйна, че пукнатините в западната коалиция са се свили, а не са се увеличили, и че много политически партии отляво и отдясно сега изглежда са обединени в подкрепата си за Киев и битката на украинската армия за възстановяване на загубените територии. Той показва, че
общественото мнение в Европа се отдалечава от позицията за прекратяване на войната възможно най-скоро с териториални загуби за Киев
и че възприятията за Русия са се втвърдили, като средно 66% в десетте анкетирани европейски държави сега гледат на Москва като на „противник“ или „съперник“ на своята държава. Освен това 40% смятат Русия за по-слаба сега, отколкото преди началото на нейната „специална операция“ през февруари 2022 г. (докато само 13% я считат за по-силна).
Кръстев и Ленард отбелязват, че Европа демонстрира „изненадващо единство и решимост да направи всичко необходимо, за да подкрепи независимостта на Киев“. Въпреки това те предупреждават, че надвисналият икономически натиск и потенциалното завръщане на миграцията като политически проблем може да разкъсат европейския консенсус за Украйна и признават, че единството през следващите месеци вероятно ще бъде оформено „повече от инфлацията и жизнения стандарт, отколкото от събитията на фронта”. Сред важните резултати от новото проучване на ЕСВП са следните: Сега ЕС се смята за „по-силен“ отколкото преди една година. Почти навсякъде, единствено с изключение на Италия, преобладаващото мнение е, че ЕС е по-скоро силен или по-силен, отколкото слаб или по-слаб от това, което хората са смятали преди. Тази позиция беше най-очевидна в Португалия, където 58% от респондентите изразиха това мнение, но също и мнозинство или голям брой в: Дания (55%), Полша (54%), Румъния (51%), Естония (48%), Испания (47%), Германия (45%) и Франция (41%). Малко европейци – средно 19%, казват, че ЕС е по-слаб, отколкото са смятали преди. И дори във Великобритания, която вече не е държава членка на ЕС след Брекзит, преобладаващото мнение е, че състоянието на ЕС е по-силно или толкова силно, в сравнение с преди една година (40% „по-силен“ или „толкова силен“ в сравнение с 32% „много по-слаб“ или „беше и все още е слаб“). Упоритостта на украинската армия и успехът в отблъскването на руската офанзива спечелиха предишните песимистични поддръжници. През май 2022 г. преобладаващото мнение в държавите, анкетирани от ЕСВП, беше, че войната трябва да приключи възможно най-скоро.
Полша беше единствената страна, в която хората предпочитаха Русия да бъде наказана за нейната агресия, дори това да означаваше по-продължителна война.
Оттогава обаче се наблюдава промяна и днес тезата, че войната между Русия и Украйна трябва да приключи възможно най-скоро, вече не е толкова популярна сред европейците (макар че, забележете, през 2023 г. ЕСВП формулира този въпрос по различен начин). В Германия и Франция например броят на желаещите войната да свърши възможно най-скоро е намалял с 10 процентни пункта. И разглеждайки заедно десетте анкетирани страни, средно 29% искат войната да приключи възможно най-скоро, докато 38% искат Украйна първо да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълъг конфликт. В целия политически спектър има широк консенсус, че Украйна трябва да си върне цялата територия, която е загубила в този конфликт. ЕСВП установи сравними нива на подкрепа между гласоподавателите на либералната Република напред! (LREM) на Еманюел Макрон и полската дясна националистическа партия Право и справедливост за правото на Украйна да си върне цялата изгубена територия от този конфликт – респективно 61% и 62 % от анкетираните. Зелените в Германия са също така агресивни по този въпрос, като голям брой (48%) изразяват това мнение. Притесненията относно използването на ядрени оръжия от Русия също намаляха. От анкетираните държави респондентите в Германия са най-малко загрижени тази година, като 23% (намаление от 27% през май 2022 г.) смятат разполагането на ядрени оръжия за свой основен проблем по отношение на войната между Русия и Украйна. Спадът в ядрените страхове е най-забележим във Франция (от 34% на 26%), но също така очевиден във Великобритания (37% на 32%) и Испания (36% на 31%). Русия широко се разглежда като „противник“ или „съперник“ от всяка изследвана европейска държава. Тази позиция е най-силно изразена в Дания (82%), но също така е силна и преобладаваща гледна точка в Естония (79%), която граничи с Русия, както и Полша (79%), Великобритания (77%), Германия (69%), Испания (65%), Франция (59%), Португалия (57%) и Италия (54%). Отговорът беше най-мек в Румъния, където 44% (все пак голям брой) изразиха мнението, че Русия е „противник“ или „съперник“.
Освен това на нея се гледа като на „по-слаба“ от преди година.
В анкетираните десет европейски държави средно 47% виждат Русия като „слаба“ или „по-слаба“, докато 32% я смятат за „силна“ или „по-силна“.
Респондентите в Естония (64%), Полша (61%), Дания (56%), Великобритания (54%) и в по-малка степен Германия (48%) са най-склонни да поддържат мнението, че състоянието на Русия сега е по-слабо, или поне толкова слабо, колкото беше преди година. Мнението е разделено в Италия (42% силна или по-силна срещу 39% слаба или по-слаба), Франция (31% срещу 38%), Румъния (42% срещу 34%), Испания (44% срещу 40%) и Португалия (43% срещу 35%). Позицията в Италия обаче е по-различна. Проучването установи, че привържениците на управляващата партия Братя на Италия, когато имат избор, предпочитат да спрат войната възможно най-скоро, дори ако това означава Украйна да отстъпи територия, пред сценарий за продължителна война, в която Украйна първо да си върне цялата територия (с 42% на 32%). Това поставя тази група в съответствие с Националния фронт на Марин Льо Пен във Франция (с 39% на 30%), Вокс в Испания (с 35% на 31%) и Шега в Португалия (с 42% на 28%). Въпреки това, в сравнение с други партии в Италия, Братя на Италия са по-малко миролюбиво настроени. ЕСВП установи например, че сред поддръжниците на Лига предпочитанието за бърз край на войната, което хипотетично би накарало Украйна да отстъпи територия, е 68% към 11% и 50% към 22% сред привържениците на Движение „5 звезди“ (M5S). Това представя раздробен политически пейзаж в Италия, който противоречи на други европейски страни. Голям брой (42%) от италианците – третият най-висок резултат от изследваните страни след Испания и Португалия и Румъния, които са втори, също вярват, че позицията на Русия е „по-силна“ или подобна в сравнение с преди една година
Загрижеността за цената на живота нараства в цяла Европа. Наборът от данни на ЕСВП разкрива, че в сравнение с май 2022 г. в целия блок се наблюдава увеличение на опасенията относно ежедневните разходи. Тези страхове във връзка със свързването на двата края са най-силно изразени в Италия, където 34% от анкетираните (увеличение от 25% преди) определят това като основна причина за безпокойство по отношение на войната между Русия и Украйна. Имаше също значителни увеличения в Испания (21% през май 2022 г. на 28% през януари 2023 г.), Франция (27% на 31%), Португалия (25% на 29%) и Румъния (17% на 21%). Възприятията за САЩ са се подобрили – мнозинството във всяка анкетирана страна сега ги виждат като по-силни, отколкото преди година, или поне толкова силни, колкото са смятали преди. САЩ също се разглеждат като „съюзник“ или „необходим партньор“ от мнозинствата във всичките десет анкетирани европейски държави. Респондентите в Дания (52%) и Великобритания (44%) са най-твърди в разглеждането на САЩ като „съюзник“ на тяхната държава, докато гражданите в Германия и Полша са разделени между възгледа за САЩ като „съюзник“ (съответно 32% и 42%) и „необходим партньор“ (съответно 33% и 42%). В Дания и Германия има възход във възгледа, че САЩ са техен „съюзник“, като съответно 52% и 32% от гражданите поддържат това мнение във всяка държава, докато 35% от датчаните и 19% от немците смятаха САЩ за „съюзник“ на Европа преди две години. Авторите на доклада Иван Кръстев и Марк Ленард отбелязват
три групи в Европа с различно отношение към конфликта: „северен и източен ястреб“,
включващ тези в Естония, Полша, Дания и Великобритания, където е силна подкрепата за Киев да преследва целите си в тази война; „колеблив Запад“, включващ Франция, Германия, Испания, Португалия, където мненията са силно разделени по този въпрос; и на „южни слаби звена“, включващи Италия и Румъния, които искат да видят бърз край на конфликта, дори на цената Украйна да отстъпи територия. Те също така посочват три фактора, които определят европейското единство по отношение на войната: Първо, успехите на бойното поле на украинската армия, което стимулира подкрепата за изход, при който Украйна да си върне цялата територия. Това, твърдят Кръстев и Ленард, се отразява във факта, че в цяла Европа мнозина сега виждат Русия като „по-слаба“ глобална сила и са по-малко притеснени от перспективата за ядрена ескалация. Това се доказва и от широко разпространеното мнение, че ЕС е в по-силна позиция, отколкото изглеждаше преди. Второ, консенсусът, който се формира в целия политически спектър и който в момента обединява голяма част от левите и десните сили. Руската инвазия в Украйна постави под въпрос схващанията за мира след Студената война, принуждавайки европейските либерали да преоткрият стойността на твърдата сила, докато, от друга страна, тя призна стойността на обединените европейски действия и подтикна националистите да се откажат от обещанията си да напуснат ЕС. И трето, има подновено сближаване между САЩ и Европа по отношение на техните външнополитически цели, и по-специално между традиционните евроатлантици и европейските суверенисти. Основите, които свързват голяма част от Европа обаче, са крехки, според Кръстев и Ленард, и може да бъдат „разбити“ от конкуриращи се проблеми, пред които е изправен континентът, като инфлацията и опасенията за стандарта на живот, както и перспективата за завръщане на миграцията като разделителна линия между десните и левите партии. Единството е особено уязвимо към промени в позицията на Америка.
Ето защо авторите препоръчват, вместо да приемат забележителното единство за даденост, европейските лидери да използват това пространство, за да постигнат напредък в подобряването на устойчивостта на блока. Това означава да направят каквото могат, за да оборудват Украйна; да въведат политики относно цената на живота и управлението на бежанците; и преди всичко да се възползват максимално от следващите осемнайсет месеца, за да се имунизират срещу политически промени отвъд Атлантика. Ако успеят да направят тези неща, твърдят Кръстев и Ленард, може да се окаже, че общественото мнение ще се задържи здраво, противно на очакванията на Кремъл. По повод новото проучване съавторът на доклада и директор на ЕСВП, Марк Ленард коментира: „Една година след войната Европа е по-обединена от всякога.
Войната стана свидетел на необикновено обединяване на националисти и либерали в подкрепа на Киев.
Но следващата година може да окаже реален натиск върху това, ако Украйна претърпи неуспехи на бойното поле, разходите за бежанците се повишат или Вашингтон се оттегли. Европейските лидери трябва да използват тази година, за да се подготвят за по-бурни времена напред.“ Съавторът и председател на УС на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев, добавя: „Противно на очакванията на Кремъл, Европа стана по-обединена през изминалата година. Но колко дълго ще продължи това, остава да видим. Европейските лидери трябва да използват този период, за да укрепят устойчивостта на континента на сътресения, включително на натиска върху цената на живота, и да подготвят Украйна, за да може да постигне мирно споразумение и да спечели войната при възможно най-добри условия за собствените си граждани и за широката европейска общественост.“ Това ново проучване и придружаващия го коментар са част от по-широк проект на аналитичния център, целящ да се разберат възгледите на гражданите по глобални въпроси. Предходни подкрепени с анкети публикации включват изследвания на европейските възгледи относно Украйна и Русия преди настоящия конфликт; как кризата с Covid-19 пренареди политическите възгледи и идентичности в Европа; и изследвания на европейските възгледи и очаквания спрямо Съединените щати и други международни сили.
