Своя мотив да започне да рисува проф. Георги Драчев търси в историята на прадядо си Георги, който е бил зограф и е рисувал черкви, както и дядо му, който също се е казвал Георги. Фамилията Драчеви идва от Горно Броди в Егейска Македония, намиращо се на около 40 километра над Серес.
„Те са бежанци от 1925 година, защото започнали да се българеят в родното си място и ги подгонили. Баба ми Дафина е била домакиня и се е грижила за шест деца, а дядо ми Георги е бил търговец, имал е магазини за риба в Серес, в Кавала. Подпалили му дюкяните и той натоварил челядта и тръгнал да бяга. Заселва се в Кърджали, откъдето са моите родители и където съм се родил и аз. Баща ми е Коста, а майка ми Мария Христова, по бащина фамилия, е от Хасково. Нейната майка баба Блага е от Хасково, но тя отстъпва къщата на брат си и се жени за дядо Никола в Старо село. Родителите ми се запознават в Кърджали, където майка работила в тютюневата промишленост. В това голямо предприятие с около 2000 работници баща ми е бил майстор готвач и шеф в кухнята. От него съм наследил умението да готвя няколко гозби много добре, като два-три вида кебапи, а десертите и тортите вкъщи правя аз. За всеки празник майсторя различна на вид торта като в изкуството – искам да се отличава, да е красива и вкусна. Десертите са моя слабост, правя сладкиши, кремове, палачинки, майсторството съм наследил от татко. Да правя торти се превърна в мое хоби и радвам близките си за рождени дни, за Нова година и за други празници. За мен и Тракия, и Принска Македония са много красиви и митични региони и имам чувството, че съм вграден и в двете”, разказва Георги Драчев.
След смъртта на майка му Георги взимал през зимата баща си в Благоевград, а лятото го връщал в родния му дом. След неговата смърт връзката му с Кърджали е прекъснала. Има там роднини, но все по-рядко ги посещава.
Генът си е казал думата, така че и Георги, и неговият брат проф. Николай Драчев са художници. Георги Драчев е роден на 20 ноември 1949 година. Завършва Художествената гимназия в София, а по-късно и Художествената академия, където го приемат на третия път. Две години е бил в резервите.
„Тогава трудно се влизаше да учиш в Художествената академия. За 80 места имаше 2000 кандидата по мое време. Но ме приеха, завърших с отличие и ме разпределиха в Благоевград за три години. След като изтече разпределението, имах възможност да избера да се върна в Кърджали, или да остана в Благоевград. От 1976 година избрах за постоянен дом Благоевград. Бях близо две години в Школата по изкуствата. Обявиха конкурс за асистенти, приеха ме и оттогава досега съм си все в Югозападния унверситет. Първо бяхме филиал на Софийския университет, след това станахме Висш педагогически институт /ВПИ/ и накрая Югозападен университет /ЮЗУ/. Аз съм един от основателите на университета и на Факултета по изкуствата. Тогава изобразителното изкуство се учеше от трети курс, а тези, които учеха музика и театрално изкуство, започваха обучението три години по-рано, от 1976”.
Двайсет години Георги Драчев е ръководител на Катедрата по изобразително изкуство в Югозападния университет. След него този пост заема проф. Емил Куков. От 15 години Георги Драчев е професор, титла, която му е дадена в университета за творческия му актив. „Не е задължително да пишеш труд, за да станеш доктор, доцент или професор, това става и с творчество”, обяснява той.
Георги Драчев има 11 самостоятелни и е участвал в над 130 общи художествени изложби. Негови живописни творби се намират в галериите в Благоевград, Шумен, Кърджали и в частни колекции в страната и чужбина /Франция, Япония, Австралия, Германия, Кипър/ и други.
Брат му Николай Драчев е роден през 1952 година в Кърджали и също завършва Художествената гимназия в София, а след това и Художествената академия, специалност „Стенопис”. Бил е преподавател и директор на Средното специално училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София. От 2004 година е професор по стенопис, а от 2015 до 2020 година е и ректор на Художествената академия. Известен е в страната и в чужбина освен със своите графики, рисунки и живописни платна, и със своите витражи и витражни лампи в стил „Тифани”.
„От малки рисуваме с брат ми. Даже моята учителка от детската градина казвала на майка ми – това дете ще стане художник”, разказва Г. Драчев.
Със съпругата си Диана Георги се среща в Югозападния университет, „но не ми е била студентка, не съм й преподавал”, казва той. „Аз преподавах изобразително изкуство, а тя беше в специалност „Музикална педагогика”.
Диана добавя, че като студентка е била добра приятелка със Златка Дачина, чийто баща, музикантът и диригент Добри Дачин от Дупница й е преподавал музика. „Златка ме заведе в клуба на интелигенцията в театъра, там се запознах с Жоро и вече около 38 години сме заедно. Аз съм педагог. Свиря от 9-годишна и имам солови изпълнения на акордеон и пиано, както и участия в оркестър. Стартирах в Седмо училище, после в Осмо, след това в частното Начално училище „Гина Увалиева” в кв. „Струмско”, но в момента съм си вкъщи”, споделя Диана.
Срещнах я на откриването на самостоятелната изложба, която тези дни проф. Георги Драчев откри в Благоевград. Нарече я „Магични светове”. Тези светове открива в любимото му село Ковачевица и в Кипър. Изложбата е в една малка галерия на града, но проф. Драчев е приел поканата, защото е впечатлен от галеристката, която много добре я развива и добре представя художниците, които й гостуват, както и те представят добре нея. За Жоро Ковачевица е магично място заради уникалната архитектура, заради въздуха, хората и усещането за вечност.
„Неслучайно Георги Данаилов, един много известен наш писател и драматург, е написал една книга „Селище извън света”, споделя проф. Драчев. „Според него това е уникално място, което не може да се намери никъде по света. За разлика от Лещен, където има голяма панорама, Ковачевица е като в дупка, отвсякъде обградена с планини и е скрито, закътано, тайнствено място. Аз повече от 20 години рисувам това село и едва ли има някой друг, който толкова дълго време да е посветил на Ковачевица и да я е увековечил в платната си”.
Георги Драчев рисува Ковачевица от 1994 година, когато за първи път води там своите студенти на пленер. Тогава пленерите били свързани с обиколка на интересни места в региона като Мелник, Банско, Долен, Ковачевица, но последното село толкова много им харесало, че оттогава всяка година правят само там своите пленери. „Имаше къде да спим, къде да се храним, тогава беше евтинко, издадохме и каталози, хубави години бяха”, казва той.
Георги използва акварел и масло в картините си, но ми казва, че обича акварела още от Художествената академия. „Акварелът ми е слабост и добре се справям с него. Въпреки че съм завършил графика, във втори курс имахме цветна задача и преподавателят ми проф. Симеон Халачев ми казваше – ти много добре владееш акварела, продължавай, отдава ти се много, и така си и стана”.
Преподавали са му проф. Евтим Томов, Галилей Симеонов, Стоян Куюмджиев, Петър Чуклев, Георги Чапкънов-Чапа и други. От всички е научил много и е благодарен за срещата си с тези творци.
Личният мотив да рисува Кипър е дъщеря му Венера, която е омъжена за гърка Анастасиус Какоилис /Тасос/ и живее вече 10 години там, като работи в българска банка. Кипър е страната, която Жоро посещава всяко лято. За него магичното в Кипър са ярките цветове и черквите. Високата температура, която лятото е над 40 градуса, прави цветовете още по-ярки. Освен това Кипър е държавата с най-много черкви на глава от населението в света и затова в картините му от този цикъл преобладават черквите, които се виждат където и да се обърнеш.
Внукът му се казва Марио, защото зетят сънувал Света Богородица вечерта преди да се роди детето и затова го кръстили на нея. „Пък и мойта майка беше Мария, така че все едно подновяват и нейното име”, добавя Георги.
„Марио вече е на 4 години и няколко месеца и е голям сладур. И той рисува и често, казва – деде, да боядисваме! За него рисуването е боядисване”, споделя съпругата му Диана. А Жоро добавя: „Зет ми е от Кипър, но майка му Каролин е англичанка, баща му Сотирис е грък. Те са малко мургави, но внукът е светъл, със сини очи и светлокестенява коса. Марио знае перфектно български, защото майка му говори само на родния си език с него, говори и гръцки, защото баща му го учи, но като го питат къде му харесва повече, отговаря – България. Общо взето са интернационално семейство”.
Може би не всички знаят, че Георги Драчев има хоби да събира минерали и кристали и част от тях да вгражда и в творбите си. За него те са отделна магия, събира ги от години и сега ги обработва. Слабост са му ахатите, защото са много разнообразни и нямат синтетичен аналог. Те всички са различни на вид и са много красиви. Затова колекцията му от ахати е най-богата.
„Преди 12 години ми хрумна, че мога да съчетая хобито с изкуството и направих цикъл „Кристали” от 20 картини, посветени на тези прекрасни камъчета. Ковачевица също съм рисувал във вид на кристали, защото тя е като скъпоценен камък”, казва той.
Картините с минерали са изкупени, пази само две големи в ателието си. Увлечението му към минералите започва от 1986 година, когато отива на гости при негов роднина по майчина линия, който бил директор на рудник и вижда хубавата му колекция, която много го впечатлила. Той го запалил по тази страст, като му подарил няколко минерала. Казал му къде ги намира, включително и по река Арда. И оттогава Георги ги събира и темата продължава да го вълнува, въпреки че все по-малко време има за хобито си. Източните Родопи са най-богати на минерали в цяла България. Скъпоценни камъни са открити и в района на родния му град Кърджали.
„Всяка година правят изложба-базар в музея „Земята и хората” до НДК и често ги посещавам”, казва той. „Почти всички ги познавам, ходя там, разменям, купувам. Имам над 100 книги за минералите, а минералите и кристалите, които съм събирал над 30 години, вече не знам колко са на брой. В една от книгите пише, че до Втората световна война в Русия имало болница, където се лекували ревматични заболявания с минерала сердолик. Това е ахат с оранжев цвят, който е много леко радиоактивен, без да вреди. С него са правили масажи, слагали минералите под дюшека, за да спят върху тях, и така се лекували. Голяма магия са минералите. Имат и магически и лечебни свойства”.
Георги извади от джоба си планински кристал, който носи винаги със себеси. „За кристала се казва, че е най-силният минерал, планински, или аметист, тъмен, опушен. Той изчиства негативната енергия и зарежда, затова е хубаво човек да си го носи винаги със себе си”.
Дори и картините му, в които влага кристали и минерали, излъчват положителна енергия. Георги разказа как колежката му Ангелина Станчева, майстор на текстилните пана и колажи, наблюдавайки негови картини и на техен македонски художник, на когото правили изложба в Югозападния университет, казала, че не иска да стои до тъмните картини на колегата му, които според нея излъчвали негативна енергия, докато тези на Драчев излъчвали светлина.
Драчев рисува винаги, когато има свободно време. Ако не е в ателието си, прави рисунки, защото иска да запази емоцията и настроението от мига. „Някоя картина нося дълго време в главата си, рисувам я наум, така да се каже, и в един момент сядам и я правя. Не всяка картина е рисувана от натура, понякога комбинирам видяното с емоциите и ги изливам на платното”. И ми посочва картината, в която черквата на с. Ковачевица е разположена в центъра на селото и заема много повече място, отколкото в действителност, обградена от всички страни с красивите къщи.
Жоро обича да рисува Родопите, защото: „Родил съм се в Източните Родопи, а в Западните съм творил”, споделя той. Освен Ковачевица и Кипър той рисува портрети, натюрморти, но напоследък повече предпочита пейзажите. „В пейзажа също има душа, има живот и отразява емоцията на художника. Такива са „Слънчева Ковачевица”, „Нощна Ковачевица”, „Старата Ковачевица”, която за съжаление изчезва. В новите сгради не спазва традицията да се строи с камък, дърво и кал. Изливат бетона, отгоре бутафорията с дъската и така смятат, че правят по-здрави къщи, което не е вярно”, твърди Жоро. „Е, по-безопасно е при пожар, тъй като къщите там са една до друга, на разстояние метър-два, и ако се запали една, подпалва и другите до нея. Имаше един архитект, който почина, но отговаряше за спазване на традицията. Един ден ми каза – не мога да се преборя, опитвах, опитвах и в един момент вдигнах ръце”.
Съвременните технологии арогантно си пробиват път навсякъде и няма кой да ги спре, защото днес всичко се купува с пари, най-вече нарушаването на законите.
В своите картини проф. Геоги Драчев е запазил завинаги старите къщи на село Ковачевица като „Къщата на Пешо”, „Утро в Ковачевица”, „Родопска къща от Ковачевица” и чрез картините му това уникално магично място изглежда по-истинско дори, отколкото на фотографиите, защото в нея той е вложил това, което е видял със сърцето си.
Питам Жоро дали някой му е казвал, че прилича на британския музикант, рок и блус певец Мик Джагър. „Никой не ми е казвал” – отговаря Георги Драчев и ме пита: „Ама наистина ли приличам? Защото много харесвам да слушам „Ролинг Стоунс”, където той е вокалист. Всичките им песни са ми любими, като „Анджи”, „Търкалящи се камъни” и други. Като рисувам, си ги пускам от време на време. Харесвам още „Бийтълс”, „Дийп Пърпъл”, и български изпълнители като Васко Найденов, който ми е един от любимите. Обичам песните, които имат съдържателен текст и хубава мелодия. В Кипър няколко пъти ме заглеждат и веднъж една жена ми каза, че приличам на техен известен актьор, но до ден-днешен не знам кой е”.
Жоро е от творците, които никога не съм чула да изтъква възможностите си и да се хвали с постиженията си. Прави това, което иска, и живее по своите правила, които е наследил от онези, които са му дали живот. Умее да се радва на хубавите неща в живота, да ги запазва в творбите си и да предава чрез тях своята гледна точка към изкуството и живота на студентите и на тези, които ще го наследят.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
