Няколко стихотворения, посветени на кризата с коронавируса, изпрати на редакционната поща на в. „Струма” Ангел Димитров Мотовски, който е роден през 1942 г., с предложение, ако ни харесат, да ги публикуваме.
Ангел Мотовски пише поезия, но професията му е съвсем различна. През 1967 г. завършва ветеринарна медицина в София. Работи за кратко като участъков ветеринарен лекар на село. В началото на 1972 г. постъпва в Националния ветеринарен институт в София като научен сътрудник, в кариерното си развитие стига до професор. Публикувал е 6 книги, над 250 научни статии и стотици популярни статии. Има 5 изобретения, защитени с авторски свидетелства от патентното ведомство. Много години е ръководил секция, бил е и директор на института. От 2011 г. е пенсионер.
Публикуваме едно от стихотворенията му, което е най-актуално, с оглед на ситуацията:
ТРЕТА ВЪЗРАСТ
Във доброволна карантина
си стоиме във панела.
На път към райската градина
стигнали сме на предела.
Коварен вирус със корона
Най-подло ни отне правата.
Разхождаме се от балкона
със бавна стъпка до кревата.
Не можем внуците да видим,
че срещите са днес опасни.
Защото вирусът невидим
е с последици ужасни.
Във тази масова тревога
къде ще му излезе края?
Дали от карантина строга
ще прекрачиме във рая.
И ще спестиме на страната
част от фонда пенсионен.
И ще излязат май нещата,
че вирусът си е законен.
Ангел Мотовски
ПЕТКО КАРАКОЛЕВ
