Подготовката за Коледа на децата в моето родно село Либяхово /сега Илинден/ започваше с изработването на хубави и здрави коледарки от дрян, които да тропат силно и да събуждат домакините в полунощ. Разучаваха се и най-хубавите коледарски песни, които пеехме, и с коледарките прогонвахме караконджулите, таласъмите и вампирите. Пожелавахме здраве и радост на домакините в къщите, където ходехме и тропахме, а те ни даряваха пари, лешници, орехи и какво ли още не, което имаха и пазеха специално за нас.
От полунощ до разсъмване моето родно село Либяхово ехтеше от песните на коледарите, които се надпреварваха в отделните махали кой ще изпълнява и най-хубавото хоро на селския площад Ширината. Любимата ни коледарска песен беше: „Стани ми стани, Нине, Нине господине! Че ти идат добри гости, стани ми стани, Нине, Нине, господине! Добри гости – коледари. Стани ми стани, Нине, Нине, господине! Че ти носят добри вести…”.
Голям праз, този още ли мърда?