Проф. Васил Марков е директор на Научноизследователския център за древни европейски и източносредиземноморски култури към Югозападния университет в Благоевград, преподавател е по древни култури в катедра „Културология” на Факултета по изкуства, а съпругата му Жана Пенчева е директор на библиотеката на университета и доцент по културна антропология в катедра „Социология” на Философския факултет. И двамата се занимават с научна дейност, така че тръгват на пътешествие с много знания и винаги има какво да добавят към тях.
Проф. Васил Маров избира да посетят Малта заради неговия интерес към малтийските мегалитни храмове, които са част от мегалитната култура в Средиземноморието и в Европа.
„Те се отличават със своята самобитност”, разказва проф. Марков. ”Датират от IV-III хилядолетие преди Христа и до откриването на Гьобекли тепе в Горна Месопотамия /днешна Източна Турция/, се смятаха за най-старите мегалитни паметници на планетата. Научните ми търсения са свързани със сравняване паметниците в цялото Средиземноморие, включително с мегалитните паметници от нашите тракийски земи, които изследвам. В това отношение съм много щастлив, че успях да видя оригиналите и да ги пипна, както обичам да казвам на студентите си от специалностите „Култура и културен туризъм, ”Културология и културен мениджмънт”, ”Култура и медии” . Уча ги, че ако искат да правят стойностни неща в областта на историята на културата, трябва да работят задължително с оригиналите”.
Доц. Жана Пенчева добавя, че най-интересен за нея е бил „Орденът на Свети Йоан Кръстител”, който се установява в Малта и разказва неговата история: „Този орден е създаден по време на Кръстоносните походи през 1099 година в светите места и неговата най-важна цел е била да се грижат за болните хора по тези земи. След напускането на тези свети земи, когато мюсюлманите ги завладяват отново, те се преселват в Кипър. Тогава съществуват проблеми между светската, духовната, православната, католическата власт. Поради това рицарите завладяват остров Родос и създават най-мощния католически орден. Установяват се на остров Родос, защото е най-близко до светите места, за да подпомагат хората, които пътуват, или така наречените пилигрими в Западна Европа. Продължават да подпомагат християнските католически държави, които се създават в този регион, което е тяхна цел още от създаването им. Замъкът им на остров Родос е много голям и има добра защита. Виждала съм го и е много впечатляващ. Сюлейман Великолепни, който управлява Османската държава през ХVI век, решава да се отърве от този орден, защото той пречи на неговите интереси във вътрешната част на Източното Седиземноморие, включително и на експанзията му към Европа, към чието господство се стреми, за да наложи исляма. След няколко писма и 6-месечна обсада, която започва през юни 1522 г., рицарите се предават. Султанът ги пуска да си тръгнат и да вземат част от богатствата си и това са сравнително добри условия за тях. Владетелят на свещената Римска империя Карл V им предлага остров Малта, който също е разположен на стратегическо място, но е много малък – 30 км е дълъг и 15 км широк. Те се установяват там след 8-годишно скитане по различни места. Малта е много красив, но много беден вулканичен остров, върху който почти няма пръст и няма място за развитие на житни култури. Рицарите започват изграждането там преди всичко на отбранителна система”.
Проф. Марков също е впечатлен от тази отбранителна система и разказва: „Аз, който съм пътешествал доста, не съм виждал толкова добре укрепено пристанище. Това е целият залив, разположен югоизточно от Валета – столицата на Малта, който е укрепен с крепостна стена с невероятни укрепления на самия вход на пристанището. Изгледът от градините, който се открива, е изключително впечатляващ и дава представа за мащабите на строителството на ордена. Крепостният ров е огромен и облечен в каменни блокове, за да не се смъква пръстта. След него следва могъщата крепостна стена, която е запазена и до днес. Това е невероятно културно наследство от времето на Средновековието в Малта и столицата Валета”.
Доц. Жана Пенчева продължава своя разказ за ордена: ”Когато идват на този остров, първото нещо, което създават, е една голяма болница, каквато са имали и на Родос. Помещението, където са били настанявани болните, е около 150 метра дълго и хигиената там е била на изключително високо ниво. В късното Средновековие и началото на Ренесанса те са минавали за най-добрите европейски специалисти като лекари. Ползвали са чинии, а не дървени табли, а също и сребърни чаши с образа на Светия Дух. Тези, които са ги изследвали, казват, че заразите и бактериите не са толкова широко застъпени при тяхната употреба. При установяването на острова рицарите били задължени да плащат данък, според който всяка година отглеждали по един ловен сокол, който предавали тържествено на краля на Сицилия на празника на Вси светии. Сицилия и териториите около Неапол се превърнали в част от голямата испанска държава. Започнали да изграждат крепости и оформяли крепостни стени. Когато османците успяват да превземат Триполи в Северна Африка, за рицарите става ясно, че трябва да се подготвят допълнително за война. Сюлейман Велики наистина ги напада. Голямата битка е започнала на 26 юни 1665 година и в нея участвали до 2000 рицари. Обсадата на града продължила до 8 септември. Жан дьо ла Валет е човекът, който изнася тази битка и тя е първата успешна битка над силата на османците за християнския свят. Тази победа разколебава официалното мнение за непобедимата сила на османците. Шест години по-късно при битката при Лепанто християните отново печелят. И в нея участват рицарите от ордена на свети Йоан Кръстител, подпомогнати от един полк от около 900 души, които пристигат от Сицилия. Самият Сюлейман Великолепни се прекланя пред подвига на тези мъже на честта и това преобръща вярата на християните. Борбата между кръста и полумесеца е много належаща в този момент и затова тази битка има преди всичко морално значение. На следващата 1666 година Великият магистър решава, че на форта Сант Анджело, където се е състояла битката, ще се изгради новата столица. Дотогава Мдина е столицата на остров Малта, но решават да започне изграждането на Валета, която заслужено носи името на Великия магистър. В централния дворец на Великия магистър във Валета има голяма зала, в която част от стенописите показват тази битка. Това засилва самочувствието на този орден, който успява да възкръсне, след като е изгонен от Родос и управлява остров Малта до 1798 година – до идването на Наполеон.
През 1800 година идват и англичаните, които завладяват острова. Едва през 60-те години Малта получава самостоятелност от Великобритания.
Тя е една от най-малките южни държави на Европейския съюз, красива, много чиста държава и днес, но и много топла, защото е по-на юг от Африканския бряг”.
Поисках проф. Васил Марков да продължи разказа за мегалитите, като направи сравнение с тези, които се срещат по нашите земи.
„Има една основна разлика между нашите мегалитни паметници и тези на Малта. Тук, в Тракия, се среща сакрализирана естествената скала и огромни масивни скали, докато в Малта има мегалитна архитектура от огромни каменни блокове, над 20 тона тежи само единия, и до днес будят учудване как са били премествани. Паметниците в Малта са по-стари от пирамидите в Гиза. Аз следя една тема, свързана с кошеровидното, или стъпаловидно, покритие на сакралните паметници. Нашите тракийски гробници от VI, V, IV век преди Христа са така покрити и доскоро смятахме, че този начин на градеж идва от Микена. Когато преди повече от 5 години влязох в голямата Хеопсова пирамида в Египет, коридорът, който води към гробницата на фараона, се оказа покрит с това стъпаловидно наддаване на свода, и тогава реших, че оттам тръгва началото на това покритие. После разбрах, че ромбоидалната и червената пирамида са по-стари от тези в Гиза. Сега подобни покрития може да се видят в мегалитните храмове в Сардиния от бронзовата епоха. С голямо удивление от една автентична графична рисунка открих, че храмовете в Малта са били покрити с този фалшив под, или свод с повдигнат център, които следя още от нашите гробници в Тракия. Част от учените смятат, че храмовете в Малта са били покрити с дървени греди, но, за мое голямо удивление, в подземния храм Хипогеума, разположен на три нива при 10 метра дълбочина, се вижда точно тава решение на фалшив под, или свод с повдигнат център. Хипогеумът след Гигантия на остров Гозо е един от най-старите малтийски мегалитни паметници. Стана ясно, че този вид свод е по-стар и от пирамидите в Египет. За мен като учен беше много ценна тази информация. Другото нещо, което заслужава внимание, е сравнението между подземното сакрално пространство на Хипогеума с подземните градове в Анатолия. Средиземноморският път е много древен и си мисля, че има връзка подобно сравнение. Това е много смела хипотеза, от моя страна, че храмовете в Малта са неолитни, но това е техният неолит – IV-III хилядолетие, иначе той отговаря на края на Халколита и на Бронзовата епоха във всички останали територии на Средиземноморието и Южна Европа, така че картината е изключително интересна и продължава да бъде загадка. Ние сме на границата на неизвестното и така се прави наука, другото е плагиатство.
Храмовете в Гюбекли тепе са били затрупани, така са ги намерили. Тези в Малта също, което означава, че храмовете са погребани. И според една част от археоастрономите мегалитните паметници в Малта са съвременници на тези от Гюбекли тепе. Това все още е хипотеза, но нищо не е окончателно в науката. На четвъртия Международен симпозиум по древни култури, организиран от нашия център, който се състоя октомври миналата година, участваха 70 учени от цял свят и преди няколко дни излезе от печат сборника от докладите, който достигна 800 страници на английски език. Там имаше много интересен доклад на колега от Единбургския университет, който се присъединява към известната теза, че в края на мезолита на Земята се е случил сериозен катаклизъм – среща с комета или с астероид и това е унищожило доста висока цивилизация на земята. Подобна теза вероятно може да се докаже от следващите поколения учени с новите технологии. Сега сме на границата с научната фантастика. И пак искам да продължа с Хипогеума, свързано с митологията в Тракия. Става дума за един много стар мит, който произхожда от известните етноси в Средиземноморието, и това е Спящата богиня от Хипогеума, Великата богиня майка, която през зимата се прибира под земята, където е нейният дом, и се събужда през пролетта, когато разцъфтява всичко отново на повърхността на земята, и това е символ на вечния кръговрат на природата. Ние познаваме този мит от гръцката митология, който е митът за богинята Коре Персефона, отвлечена от бог Хадес в подземния свят. Майка й – богинята Деметра, успява да я върне за известно време на земята, но понеже е яла от нара, Зевс се разпорежда тя да се връща периодично при мъжа си в подземното царство. Оказва се, че гърците са взели този мит от траките и той е стигнал до наши дни чрез българския фолклор. Митът, който разказва как змеят грабнал момата, отнесъл я в пещерата, там се е любил с нея и от техния свещен брак се родил младият змей, а бащата обещал като скъса железните обувки,да я върне пак при майка й. Няколко са легендите, в които тя ту ходи при майка си на земята, ту се връща в пещерата при змея. Безотказно в тези пещери от нашите земи откриваме тракийски мегалитни светилища. Тези митове обясняват вечния кръговрат на природата.
В Малта откриваме един от праобразите, описващ този вечен кръговрат на природата, който продължава в развитите общества с идеята за вечния живот. Този, който е успеел да се слее с този вечен кръговрат, е имал надеждата да получи вечен живот, както е вечно жив подредения Космос, т.е. самата природа около нас. Много са интересни археоастрономическите аспекти на тези мегалитни светилища, защото са едни от най-ранните и в един от най-големите мегалитни храмове – Хагар ким в Малта, има изключително интересна картина. На Еньовден, когато е лятното слънцестоене, лъчите влизат през централния вход и попадат на един олтар. В есенното равноденствие лъчите също влизат през главния вход, но попадат на друг олтар, т.е. имаме отбелязани трите най-важни точки, свързани с движението на слънцето по небосвода. Пролетното и есенното равноденствие делят годината на две части – лято и зима. Великата богиня присъства и днес по тези места като статуетка, някои от които са огромни. Тези знания са свързани с религиите и влияят на земеделските цикли. На Царев връх в Рила имаме същата картина – светилището при Марков камък. Това е нашата мегалитна обсерватория. И там има трилит, през който слънцето прониква на 24 юни и през септември по време на есенното равноденствие. Другото интересно явление са каменните панички, които ние смятаме, че са олтари и които присъстват буквално навсякъде, но са все още са една загадка, върху която само беседваме”.
Професор Марков и доц. Пенчева не са обръщали особено внимание на бита и стандарта на живот в Малта. Изцяло са завладени от научните си интереси и търсения, затова в този стил продължава разговорът ни. Жана Пенчева е впечатлена от различните типове хора, които се срещат в Малта – европейски, африкански, източен тип…
”Мен ме интересува темата за взаимните влияния, които аз разглеждам освен в съвремието и доста по-надолу във времето”, разказва тя. ”Търся информация къде се срещат и по какъв начин си взаимодействат различните култури. Става дума за ислям и християнство. Сицилия е един такъв интересен обект. Нормандската династия, която в 12 век се установява там, по един начин развива културата. В общи линии тя е по-близка до византийската и православната култура в големите центрове, където са храмовете в Палермо, Чефало, Монреале, там се е запазила една симбиоза, в която византийското влияние е много силно. Подобно представителство на различни етноси се среща и в Андалусия – Южна Испания, но тук до голяма степен се е наложил ислямът. Това личи и в ориенталската архитектурата. Очаквах, че и в Малта ще видя подобни неща. Видях стила барок, какъвто съм виждала преди всичко в Сицилия, в Рим, в Италия и поради факта, че мюсюлманите са изгонени в средата на 13 век малтийският орден е наложил точно този вид християнство на западноевропейската култура и католическата църква.
Централната църква във Валета е посветена на самия орден. Тя носи името на св. Йоан Кръстител. Местният архитект Касър, който работи в нея, прави всички съоръжения в началото, и живописецът Матеа Преки, който украсява цървата в стил барок. Има голяма зала, в която като влезеш, можеш да гледаш от единия до другия край, което е характерно за барока. Страничните части са отдръпнати в стените и стават параклиси. Те са 8 и принадлежат на подразделенията на този орден, разделени на базата на различните езици. Много впечатляващо за туристите е страничния параклис, където са се молили кандидат рицарите. Там има две картини на Караваджо, основоположник на бароковата живопис. В храма има негова фреска, която е дълга над 5 метра и 360 см висока. Има още една негова картина в един от осемте параклиса – Пишещия Св. Йероним. Този светец е много популярен по време на барока, когато католическата църква трябва да възвърне загубените си позиции след Реформацията, защото той е превел библията на латински.
Островите Сицилия, Сардиния и Малта са се развили по различен начин. В Сардиния виждах повече романски, а не барокови или ренесансови катедрали, което ме изуми. Всеки си взема това, което е характерно за населението, което живее на тази територия”.
Всички тези знания доц. Пенчева споделя със своите студенти във Факултета по изкуствата и в катедра „Социология” във Философския факултет.
„В специалността „Култура и културен туризъм” на катедра „Културология” винаги се опитвам да накарам студентите да четат много, защото знанията тук са много важни за един добър екскурзовод или собственик на туристическа фирма, каквито искат да бъдат. Искам да ги мотивирам, че когато един млад човек знае повече, той има възможност да се пребори за място на туристическия пазар. В социологията интересен е момента как работят институциите. Защото при тези музеи, които посетихме, и при това слънце, което пече в Малта, ако бяхме в България, всички щяха да се откажат да ги разглеждат и да отида да пият кафе или бира. А там младите хора чакаха на опашка, за да влязат в тези паметници, за които разказваме, въпреки високите температури дори и за края на месец май. В работата със студентите от специалността „Социология” търсим къде се къса нишката между институциите и защо хората тук нямат интерес към по-висока култура. Студентите имат задача да намерят по-добро отношение между институциите и с какво могат да помогнат, за да се промени отношението към културните ценности и качеството на нашето образование”.
Проф. Марков включва студентите в експедиции, за да ги научи, че истинската наука е на границата с неизвестното.
”По този начин те участват в едно приключение”, разказва професорът. „Изпитват тръпка на търсене на неизвестното. Тръгваме с познанието за паметника, който подозираме, че съществува някъде в пространството, което може да се види в релефа от висока позиция, например тракийско мегалитно светилище. Средствата и времето не са много и затова си задаваме въпроса как да разберем има или няма такова светилище и къде да заложим проучванията, така че да се прицелим правилно. Това изисква много предварителна подготовка и много знания.
Опитвам се да ги науча да правят предварителното проучване, защото без него човек не може да стане професионалист. Разликата между професионалиста и аматьора в науката е, че специалистът, ученият знае къде да отиде и къде може да открие това, което търси, докато аматьорът напипва на посоки.
Емоцията на професионалистите е изключителна, когато се потвърдят хипотезите им. Макар и рядко въпреки добре свършената предварителна подготовка по писмени, изобразителни и фолклорни източници, може да се окаже, че сме сгрешили. Но това също е част от търсенето.
Напоследък ми задават въпроса дали наистина има енергии в скалните светилища? Колегите учени обикновено отричат и тези, които ми задават тези въпроси, се учудват, когато им отговоря „да, има”. Наистина има, но не такива, които се представят в научно-фантастичните теории. Например скалната арка в Скрибина край село Крибул в продължение на три месеца излекува високото ми кръвно налягане, и ако не ми се беше случило, и аз нямаше да повярвам. След няколко експедиции успях да убедя астрономите и геофизиците да измерят геофизическите характеристики на скалите и се оказа, че има пиезокристал в горната част на скалната арка. Траките са пробили дупка в скалата и когато се мине през нея, магнитното поле на скалата и на пиезокристала влиза в синхрон с биополето на тялото и действат благоприятно на човека. Но ми се е случвало и обратното. Схванах се и половин час не можех да мръдна. Бяхме в Гърция, в района на Златоград, но оттатък границата, при едно малко познато скално светилище на траките. Хората, които ни обясниха как да стигнем до там, ни казаха, че по-чувствителните посетители имат оплаквания от това място и когато се върнахме при тях на обяд, както седях на масата, се сковах. Не можех нито да стана, нищо не можех да помръдна в тялото. И както дойде това преживяване, така си и отиде. Там не сме правили изследвания, защото е на чужда територия, но беше доказателство, че енергии има и това е една голяма и неизследвана ниша от нашата наука.
Аз имам и други такива случаи, например на връх Лопатица в Рила планина, близо до Трещеник, където има мащабно тракийски светилище. След свършената работа седнахме да обядваме и когато вечерта се прибрах, буквално 48 часа съм спал. Това е друг ефект от сакрално място. Част от тези енергии със съвременните технологии могат да бъдат уловени и вероятно изследвани и това е една възможна ниша за изследване в бъдеще на науката”, смята проф. Васил Марков.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
