Проф. Васил Марков от ЮЗУ сбъдна своя стара мечта – да посети древната земя Месопотамия, разположена по долините на реките Тигър и Ефрат

Проф. Васил Марков е роден през 1960 година в Троян. Завършва история във Великотърновския университет. От 25 години живее със семейството си в Благоевград и е преподавател в Югозападния университет, а от 2019-а – и декан на Факултета по изкуствата. Откакто изследва мегалитните светилище в Югозападна България, е написал 14 книги и много научни публикации за неизследвани паметници в региона. За свое най-голямо откритие той смята скалното светилище на върха на Централен Пирин в циркуса на Поповото езеро. Като учен е убеден, че там се намира светилището на Дионис Сабазий,  или  централното светилище на траките, на което е предсказана съдбата на Александър Велики и на Октивиан Август, че ще станат владетели на света. Другото му по-съществено откритие е скалното светилище Марков камък, което се намира под Царев връх в Рила планина и е второто по големина, което той познава. Това всъщност е астрономическа обсерватория, върху чиято скална арка се намира стъпката на Крали Марко и е обърната с лице към лятното слънцестоене. Там са намерили огромно скално яйце, от което според орфическия мит са се родили всички божества. Преди една година на 22 юни с експедиционния си екип проф. Марков прави допълнителни астрономически изледвания на Марков камък. Снимката от изследването, в която слънцето влиза в арката на скалното светилище, е поставил на корицата на книгата „Мегалитни светилища от Югозападна България”.

ОТ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ПРОФ. ВАСИЛ МАРКОВ  КРЪСТОСВА МАЛА АЗИЯ,

за да обогатява знанията в своята си научна област. Преди пандемията беше и в Египет и оттогава си мечтае да продължи своите лични и професионални интереси към древната земя Месопотамия. Заедно със семейството си той успя да види няколко световноизвестни паметника в Северна Месопотамия и в предна Азия, разположени на съвременната територия на Турция. Щастлив е, че ги е видял и се е докоснал до древността по негов си начин, който по-късно ще бъде публикуван в следващата му научна книга. Първият забележителен паметник, който са успели да разгледат, е Антиохия, известен с днешното име Хатай. Античната Антиохия е основана от един от диадохите – един от генералите на Александър Велики, след неговата смърт. Той създава една обширна империя в предна Азия със столица Антиохия. Античният град се намира под съвременния. Според проф. Марков това е един от световните проблеми, тъй като затруднява проучванията и експонирането на древността, но той отбелязва, че колегите му от Турция са изградили един впечатляващ съвременен музей, един от най-големите на древни мозайки в света. В него могат да се видят мозайки, типични за античното изкуство, но и такива, които по-късно стават основа на християнското изкуство, а именно плоскостното представяне на образите, което идва от Древния изток, преживява гръко-римската античност и става основата в естетическо отношение на християнското изкуство.

„В този музей са събрани много паметници от хетската цивилизация”, разказва проф. Марков. Хетите пристигат в Анатолия /днешна Труция/ в средата на третото хилядолетие преди Христа. Вероятно са били индоевропейски народ. Проф. Марков е впечатлен от  хетската  скулптура, в която се изобразяват хетските  царе, божества – като бога на бурята, а любимо изображение е лъвът. Сцената, в която воин с копие се бори с тигър, е световноизвестна и е последната, която е успял да види в този музей, за който казва, че са необходими най-малко три часа, за да се разгледа както трябва.

Другият паметник е музеят в Газиантеп. Нарича се „Зеугма” и е един от най-големите и впечатляващи музеи на мозайките в света. Газиантеп е шестият по големина град в Турция с близо 2 милиона жители. Смята се, че древният  град Зеумга на река Ефрат е основан от Селевк, предводител на конницата на Александър Македонски.

ПРОФ. МАРКОВ Е ОСОБЕНО ВПЕЧАТЛЕН ОТ  СЦЕНИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДИОНИСИЕВИЯ КУЛТ.

И докато екскурзоводите го свързват с разюздания култ към виното и по-лекия живот, проф. Васил Марков казва, че работата е много по-дебела – и това е култът към безсмъртието. Това е божеството, чрез чийто култ посветените имат надеждата, че след като преминат през смъртта, както се е случило с Дионисий, който е роден два пъти, след което отива на Олимп и получава вечен живот, и те ще постигнат безсмъртието. Всичко това има скрит смисъл, който  знаят само посветените.

Съпругата на проф. Васил Марков – д-р Жана Пенчева, която работи като директор на библиотеката в Югозападния университет и е преподавател по история и история на културата през Възраждането, също е впечатлена от мозайките. Тя ми показа образа на Циганката в музея в Газиантеп. Разположена е в тъмна зала, а отвън е направено  копие. Част от нея е била открадната и съвсем скоро е върната на турците, но не е съхранена в пълния си вид. Има специалисти, които смятат, че това е образът на самия Александър Македонски. В световната култура е известна още като Източната Мона Лиза, защото, подобно на нея, откъдето и да я погледнеш, тя все те гледа право в очите.

Скалният некропол в Дара е истинската причина проф. Марков да тръгне на това пътешествие. Той се намира съвем близко до съвременната турско-сирийска граница. Разглеждайки го, той успява да намери много паралели на нашите паметници и да си отговори на много въпроси, за които е имал колебание, тъй като смята, че неговите мегалитни открития имат по-източно начало. Примерно стъпаловидните пирамиди, открити в България, за които учените много шумяха по медиите, после ги откриват и в Мала Азия, но добре се знае, че началото им е в Зикуратите – древен  шумерски храм в Двуречето. И там скалните гробници са стъпаловидно направени.

Другият мегалитен палетник, който е имал тръпка да види, е най-старият мегалит в света от Гьобекли тепе. Няколко кръга с теобразни паметници от края на мезолита, или предкерамичния неолит, където може да се види, че там е имало едно общество, което предхожда земеделските общества. Смята се, че те са сложили началото на цивилизацията, а се оказва, че началото на цивилизацията и организираното общество е започнало още в края на мезолита. Този единичен паметник опровергава теорията за ролята на земеделските общества за появата на големите  цивилизации.

В документалните филми, направени за Гьобекли тепе, съм гледала, че точно там е заровена истината за началото на цивилизацията, но проф. Марков не приема като учен обясненията на екскурзоводите, че това е бил библейският рай, че е стара космическа площадка.

СПОРЕД НЕГО В ТУРИСТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС МОЖЕ ВСИЧКО, НО В НАУКАТА ЗА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ТРЯБВАТ СИГУРНИ ИЗТОЧНИЦИ.

Като учен той се впечатлява от  релефи на гравюри на животни, което потвърждава, че хората, които са ги правили, са били ловци, а не земеделци. Личи култът към дивите животни. Впечатлен е от разкопките в  музея на Гьобекли тепе. Признава, че досега  не е знаел, че съществуват кръгли скулптури от края на палеолита и предкерамичния палеолит, и разбира, че неговите открития в Югозападна България имат реални шансове да са ранни паметници – като изследванията му на лъвската фигура в Митровица, на човешката глава от Долно Дряново. Това го кара да мисли, че ние притежаваме изключително важни паметници, но за съжаление недооценени.

Те посещават тази древна земя  по време на големия турски празник Рамазан Байрам и силно го впечатлява отношението на турците към тези паметници. „В музеите – казва професорът – яйце да хвърлиш, на човешка глава ще падне. Става дума за възпитан интерес в турското общество към тяхното културно наследство”. И казва, че трябва да се поучим от тях не само по отношение на възпитанието, но и в социализирането на тези старини.

Д-р Жана Пенчева разказа за един от най-богатите турски бизнесмени, който купил в Хатай място за строителство на хотел, но когато започват изкопните работи, попада на мозайки. Спира строителството на хотела, започват археологически разкопки  и по-късно той успява да намери архитект, който под хотела да включва и музей на мозайките от античната Антиохия. Така хотелът се издига на пилони над мозайките, които могат да се наблюдават от вътрешните прозорци на стаите. Тя каза, че ние като европейци възприемаме турците като завоеватели и като унищожители на нашата християнска цивилизация, но е изумена от своето откритие по време на екскурзията, че днес турците се смятат за наследници на тези древни цивилизации и се гордеят с това.

За проф. Марков като преподавател в специалността „Културно наследство и културен туризъм” е било важно да се докосне до чуждия опит, защото той показва на студентите си какво притежават конкурентните държави около нас и с какво ни превъзхождат.

И тъй като се похвали, че е ходил в Египет, го попотах какво е мнението му за египетската богинята  Бастет, наречена още Богинята Котка, за която преди години се разнесе легендата, че  гробницата й е в Странджа планина.

„Учените нямат археологически свидетелства за това твърдение”, казва проф. Марков. „Сериозните колеги, които се занимават с този проблем, казват, че това най-вероятно е рудник. Само екстрасенсите твърдят, че това е подземно светилище и погребален храм на ботинята Бастет”. Той е виждал котките като мумифицирани и като статуи на богинята Бастет във всякакъв вид, но няма как да потвърди легендите, без да е видял подобен паметник. А със сигурност твърди, че има подземни храмове. Гледал е подобни и в столицата на Антиох, където владетелят е изградил световноизвестното светилище на върха на планината Немрут. Там има две гробници – едната е на бащата, цар Митридат – много известна фигура в античната история. Неговото царство е в Мала Азия и той оказва най-сериозна съпротива във войните с Рим. Пред гробницата може да се види как царят се здрависва с Херакъл. По принцип цялото Средиземноморие е осеяно с такива скални гробници. И тази част от Тракия, която принадлежи към Мала Азия, Източните Родопи, Странджа и Сакар са осеяни с такива гробници, но доста по-малки.

ПРОФЕСОРЪТ СМЯТА, ЧЕ САКРАЛНАТА ТЕРИТОРИЯ Е ОГРОМНА И ЧЕ СВЕТИЛИЩЕТО Е ДВУСТЪПАЛНО.

И прави паралел от пътешествието с неговите открития: както на планината Немрут, така и на върха на Поповото езеро се намира най-сакралната част, до която са имали достъп само най-посветените, т.е. царете и аристокрацията. Широк достъп са имали в по-ниската му част, която го повтаря структурно със светилището на Митровица. Двете части са свързани с един свещен път, който е траслиран още в античността по реката, която извира от Поповото езеро и се влива в западното подножие на Места, а именно при Митровица.

Д-р Жана Пенчева разказа, че най-различното в това пътешествие за нея е бил районът на древните асирийци, които са останали по тези земи. Те се смятат за едни от първите християни, приели от Исус християнската вяра. Според последните изследвания са доста голяма  група – около 1 милион в Турция и около 5 милиона в Сирия. Наричат се сирияни или сюриани. В миналото са били преследвани, но днес турската държава инвестира в техните  християнски манастири и те са превърнати в туристическа атракция. Много хора ги посещават. Един от християнските им манастири е Шафрановият, който е бил храм на бога на Слънцето, а другият е Мор Габриел от края на 4 век. Населението там говори на арамейски – езика на Христос, и се гордее с това. Те са известни с производството си на вино, което е най-известното в Турция, въпреки че мюсюлманската религия не приема виното като напитка. Правят и хубав ликьор от нар. Там е и центърът на шамфастъка. Най-хубавият е от района на Газиантеп. Манастирите са различни от нашите – доста са голи, почти няма икони, малко са стенописите, но са действащи. В тези манастири децата ходят на училище и учат арамейски. В тях погребват патриарсите. Последно погребаният патриарх там е поставен в саркофага, седнал с лице към слънцето, за да чака Второто пришествие.

Проф. Васил Марков, д-р Жана Пенчева и синът им Йоан още са под впечатленията от тази екзотична екскурзия, за която дълго ще разказват, а професорът със сигурност ще я превърне в книга.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА