– Проф. Рачев, докога ще продължи жегата, идващата от Сахара?
-Такива нахлувания на топъл въздух от Африка и по-специално от района на северна Сахара има поне чети-пет пъти годишно. Те са съсредоточени предимно в студеното полугодие, но се наблюдават и през преходните сезони, макар и по-рядко. Нищо драматично няма в тях. Всяка година има поне 4-5 такива нахлувания. Въпросът е в техния интензитет. Сега е доста интензивно нахлуването, защото синоптичната обстановка над Стария континент е такава. Северозападна Европа е хладна, докато Югоизточна Европа е топла. Не случайно преди няколко дни бяха отчетени месни рекорди и в България, а по крайбрежието на Турция температурите достигнах 40 градуса. Този пренос от югозапад се задържа сравнително дълго време – вече пети ден. Това е дъхът на Сахара – и като топлина, и като замърсен въздух.
– Опасно ли е това запрашаване, което наблюдаваме в момента?
-Тези фини прахови частици идват от разпрашен кален материал от глинестите, песъчливите и каменистите пустини на Сахара, а не онзи материал, който излиза от ауспуха на колите или от комините на къщите, където в печките се горят всякакви химически съединения. В повечето случаи става въпрос за силикатен материал от камъни, който пристига в България и заедно с евентуалните валежи образува така наречения кален дъжд. Калният дъжд не е опасен, защото това са природни материали, които нямат нищо общо с автомобилите и дизеловото отопление. Той няма никакво влияние върху човешкото здраве. Всички са видели тези дни, че дори и да си измият колата, по повърхността, особено на по-тъмните автомобили, има една много хубава фина пелена. Аз съм я виждал в Пекин всеки божи ден. През зимата този пренос е свързан не с кален дъжд, а с цветен сняг. В зависимост от цвета на частиците снега може да бъде обагрен в жълто, в охра, а понякога дори може да е леко червеникав. Всичко зависи от какъв вид пустиня идват частиците в България.
-До кога ще усещаме дъха на Сахара?
-Валежите, които са паднали вчера, могат да носят този кафеникав отенък. Днес валежите ще бъдат на по-малко места и от сряда започва едно чувствително захлаждане и промяна на времето. По-скоро то ще се „нормализира“ и ще стане такова, каквото би трябвало да бъде през май месец. Ще стане доста по-хладно. Максималните температури ще паднат, може би, с 10-12, а на места и с 15 градуса. В следобедните часове атмосферата ще бъде силно лабилна. На много места ще има превалявани и прегърмявания. Валежите ще бъдат по-чести.
-В нормално количество ли са падналите валежи до момента?
-Към този момент вървим към много сух май месец. Нормата за валежи е изпълнена на 30 %, а в някои райони падналите валежи са под 10 % от нормата. Много е необходимо да вали. И както се казва, слава на Всевишния, ще вали, но дъждовете ще са значителни до края на месеца в Северозападна България. По долното поречие на Марица и Тунджа те ще бъдат по-малко и там засушаването ще продължи. Май месец е най- валежният над 60 % от територията на България, а те са крайно недостатъчни до този момент. Валежите вече са летен тип. За ден-два може да падне цялата месечна норма, което не е добре, защото през останалото време земята губи много бързо почвената си влага.
-Кога времето ще ни разхлади?
-Ще завали още от днес. В петък и събота ще има стабилизиране на атмосферата. Малко по-топло ще бъде през уикенда. В следобедните часове на 24 май отново ще има неустойчива атмосфера и следобедни превалявания. Чак към края на май температурите ще бъдат по-високи, като максималните ще бъдат от порядъка на 25 -28 градуса. До тогава времето ще бъде хладно като за София и по-високите места, а максималните температури в четвъртък и в петък трудно ще достигнат до 20 градуса.
-Какво лято ни очаква?
-Времето ще бъде подходящо за море. По-топло лято над Балканите с 1,5- 2 градуса очакват специалистите от Европейския център за средносрочни прогнози. Юли и август обаче ще бъдат по-сухи от обичайното. Според европейската прогноза валежите ще бъдат в порядъка на 70-80% от месечната норма. Лятото у нас според американската Национална агенция за океаните и атмосферата обаче ще бъде с нормални температури. Очакванията са през юли и август да паднат 100-120% от обичайните валежи в Западна България, а по-малко дъждове да има по Черноморието. Предстои да видим коя прогноза от двете е по-близка до реалността. Специалистите и на Стария континент, и зад Океана прогнозират, че юни ще бъде със сравнително нормални температури и с повече валежи. Това което ни интересува като потребители на море, е че и двата прогнози показват, че по Черноморието ще има по-малко валежи и топло време.
-Има прогнози, че 2020 година може да се окаже най-топлата досега. Има ли вероятност според вас те да се сбъднат?
-Европейската агенция за изследване на измененията на климата „Коперник“ каза, че месец април е най-топлият в Европа, откакто се водят метеорологични наблюдения. И веднага под това съобщение разни всезнайковци започнаха да пишат, че са умрели от студ април месец. Наистина умряхме от студ през април, а парното работи до 25-ти. Никога обаче не трябва да гледаме от собствената си камбанария. На Балканския полуостров беше хладно, но в други части на Европа беше убийствено топло. Имахме аномалии в Западна и Северна Европа от порядъка на 5-7-8 градуса. В Германия имаше пожари. Такова нещо те не си спомнят от много отдавна. Тези прогнози не са лишени от смисъл, защото 2020 година е с рекорд за най-топлия януари, февруари влезе в топ три от най-горещите, а март и април също бяха над нормата. Така че, ако тази тенденция се запази , 2020 година ще бъде уникална. Ако не най-топлата , ще се окаже година с подобни температури като 2016 година, която в момента държи рекорда за най-гореща. Разликата е тази, че сега няма да се наблюдава едно голямо природно явление, каквото е е Ел Ниньо. Това е затопляне на повърхностните води на източната част на Тихия океан, което обхващат няколко десетки милиона квадратни километра. Няма да го има това явление, което допълнително повишава температурата на повърхността на Земята. Ще е на лице неговия антипод – Ла Ниня, т.е. повърхността на водата ще бъде по-студена. Високите температури, въпреки това явление показват, че сушата и останалата част на планетата са се затопили доста повече. Продължава затоплянето на света като цяло. Напълно възможно е тази прогноза да се сбъдне. Ако не най-топлата, 2020 ще бъде в топ 3 на най-горещите години.
Това е той:
Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух
Прогнозите му се реализират почти на 100 процента
Автор е на десетки научни статии и трудове
Източник: monitor.bg
