„Моето мнение и на моите колеги е, че смъртта на 57-годишната жена няма връзка с ваксинацията, дори патоанатомът се е свързал с австрийски паталози, правили аутопсии при такива случаи, и те са казали, че няма данни за вътресъдово съсирване и масова тромбоза“, – това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев, който отговаря на въпроси в рубриката „Питай за ваксините“ в сутрешния блок на Нова телевизия.
Така той коментира случая с жената, която издъхна няколко часа след ваксинация с „АстраЗенека“. Здравните власти вече заявиха, че няма данни за връзка между имунизацията и смъртта й, тъй като тя е имала сериозни сърдечни проблеми и наднормено тегло. Все още се очакват обаче всички изследвания.
Кантарджиев обаче разкри някои предварителни данни:
„Патоанатомът, направил аутопсията, сподели, че са взели материали за изследване, за да видят изкарала ли е коронавирус. Жената няма тела за COVID-19. Направен е и PCR тест, изключен е коронавирус. Това е жена със съдова болест. Има данни за прекаран преди години инфаркт, сърцето е доста увредено, имало е запушване на кръвоносните съдове, основно на сърцето. При някои от тях то е на 100%, което е смущаващо. Най-вероятно е да е получила това и без ваксинирането, защото става дума за един годишен ход на запушване, на атеросклеротични отлагания, белият дроб е бил в отток“.
За случилото се е уведомен и директорът на Европейската агенция. Очаква се писменото становище на европейския регулатор. Няколко държави извършват изследвания и анализ, освен България, изтъкна Кантарджиев.
На въпроса възможно ли е да се получи ефект, който да предизвика сериозни последици, след поставянето на ваксина, Кантарджиев отговори:
„Нещата се преекспонират. Винаги сме казвали, че човек, прекарал заболяването, трябва да изчака три месеца, за да се възстанови имунната му система. Аз лично смятам, че прекарването на заболяването е създаването на най-трайния и всеобхватен имунитет. Досега няма описани случаи на този ефект, но теоритично е възможно да се получи свръхреакция. Но това е много рядко и не е фатално“.
Запитан има ли проблем в броя ваксини, които получаваме, заради взетите здравни решения, той отвърна:
„Европейската комисия сключи договор със седем фирми. Не сме отказали договор с Pfizer и Moderna. Ако беше така, сега нямаше да ваксинираме с тях. В началото се преценяваше кои фирми ще бъдат първи, оказа се, че не те, а други ги изпревариха. Слава Богу, че Европейската комисия сключи договор, защото иначе големите държави щяха да се ваксинират, а малките, като България, щяха да чакат.
По повод информацията, че четирима българи са заразени с коронавирус след почивка в Занзибар, проф. Кантарджиев каза:
„Не са заразени с нигерийския щам, но смятам, че мерките, които са въведени в момента – налаганата карантина за идващите от рискови места и места, където има много инфекции и се предполага, че би могло да има някои от новите варианти, ще бъдат достатъчни. Тези, които пристигат от тези страни, могат да се изследват, но пак ще си останат в карантина. Тези мерки са с цел забавяне на разпространението на новите варианти на коронавируса, за да може по-голяма част от населението да бъде ваксинирана. Нигерийският вариант в момента не върлува в България“.
По думите му в момента в нашата страна е британската генетична линия.
„Над 1000 секвенирания имаме като данни в националния център. В област Стара Загора напремер през декември нямаме случаи, през януари имаме около 10%, в началото на февруари – 30-40%, а в края на февруари случаите са 80%. Първата област, засегната от британския вариант, е Кюстендил. Доказахме го през януари, сега почти всички заразени са с този щам“, обясни той и препоръча тези, които се връщат от чужбина, да са под карантина.
„Сега е време за успокояване, да се слушат фактите и да се взимат решения. По места директорите на РЗИ, съгласувайки се с Щабовете, дава мерките за всяка област, защото в различните области имаме различен брой болни. Излизат много хора, които не знаят как се взимат решенията“, подчерта още Кантарджиев.
На въпрос предстои ли нов локдаун, инфекционистът и член на Националния оперативен щаб не даде категоричен отговор, а посочи, че решението за това ще бъде съобщено на редовния брифинг на здравните власти в четвъртък.
