От началото на 2025 година в региона на Южна България се наблюдава значително увеличение на случаите с висцерална лайшманиоза. Това е тежка паразитна инфекция, която засяга вътрешните органи и може да бъде фатална, ако не се лекува своевременно. На какво се дължи ръстът на болестта, могат ли да я различат общопрактикуващите лекари, каква е терапията, как да се предпазваме. Това попитаха от clinica.bg водещия микробиолог, имунолог и вирусолог проф. Тодор Кантарджиев.
„Действително, тази година има повече случаи на лайшманиоза, най-вече в Южна България, като ендемична област е Петрич и близките населени места. Ареалът на папатаците (flebotomi), които са нейни преносители, се е увеличил чувствително”, заяви проф. Кантарджиев. Според него причина e затоплянето на времето не само предвид летния сезон, а най-вече заради глобалните климатични промени, настъпващи на земята с увеличаване на температурата. Инфекцията може да бъде смъртоностна, ако не се диагностицира и лекува навреме. Всяка година от нея умират около 60 000 души в държавите със слабо развита медицинска помощ. У нас общопрактикуващите лекари са квалифицирани, бързо се ориентират и като цяло изпращат пациентите си навреме при специалист.
Ужилването от заразен папатак с лайшманиозата се характеризира с малки неприятни ранични на местата на ухапването. Кожната форма на болестта е бързолечима с хирургическа интервенция, като се отстранява появилата се лезия, или с криотерапия. При криотерапията трябва да се спазват стриктни условия, за да не се пренесе заболяването. Втората форма на лайшманиозата е лигавична. Лечението й е почти същото. Третата форма е най-опасната. Това е органната дезиминация, т.нар. визцерална лайшманиоза. Терапевтично средство при нея е анфитероцин В – антибиотик, създаден през 1957 г., масово се ползва за лечение на системни микози. Сега има липозомална негова форма, която е по-нискотоксична. Освен това се използва още един аминоглюкозиден антибиотик – паромомицин. Той е както във вид на паста за кожната форма, така и перорално за очистване на храносмилателния тракт от причинителя на болестта. Може да се използва и неговата венозна лекарствена форма. Третият медикамент при лайшманиоза е петвалентният антимониум – метал в лекарствена форма. Тези медикаменти се изписват по Наредба № 10”, разясни проф. Тодор Кантарджиев.
Напълно възможно е мястото на ухапването да бъде пренебрегнато, ако раничката е малка, и направо да се развие висцералната или органната лайшмалиоза, която винаги се характеризира с увеличен далак, лимфни възли и обща тежка симптоматика. Затова призовавам хората, които излизат на разходка по поляни, паркове и въобще сред природата, да използват репеленти, които са срещу комари, папатаци и кърлежи. Вкъщи да ползват машинки за контакт, също с репелент, който ги отблъсква, допълни професорът.
