Моменти от вълнуващото тържество
Психологът с част от най-близките си и колеги
Ученици засвидетелстваха своята обич и признателност към В. Стоименова
Дългогодишният психолог на 6-о СУ „Иван Вазов“ в Благоевград и любимка на учениците Василка Стоименова излезе в пенсия с вълнуващо парти. Тя събра колегите и най-близките си в благоевградски ресторант, а на тържеството присъства целият 60-членен колектив на училището.
Прочувствените думи на директора Димитър Арабаджиев, на учителите и обръщението на една от трите внучки на Василка Стоименова и на съпруга й бяха само част от милите моменти, направили събитието незабравимо.
„Всъщност г-жа Стоименова ни покани, за да ни почерпи, а ние в пълна тайна от нея изготвихме цялостен сценарий и програма“, издадоха плана педагозите. Те сюрпризирали колежката си с ефектен колаж с моменти от нейната професионална кариера и стихотворение, написано от учителката Валентина Котева, описващо в рими личността на Василка Стоименова.
Психоложката е с 40-годишен стаж, 20 от които като учител в Симитли, а останалите като психолог в СУ „Иван Вазов“ – Благоевград. „Пред кабинета й винаги имаше опашки от ученици, които искат да споделят проблемите и вълненията си със своя любим психолог и приятел. След работно време по молба на родители ходеше по домовете им, за да разговаря с тях и да ги консултира, а вратата на собствения й дом бе денонощно отворена за всички, търсещи съвет“, описват накратко качествата й колегите.
„Децата искат и имат потребност да споделят, въпросът е човек да ги предразположи. Всеки се нуждае някой да го чуе, да го хване за рамото и да му каже добра дума. Няма човек, който да не иска добринка, затова и аз винаги казвам: Денят е загубен, ако днес не си направил поне едно добро дело“, сподели неотдавна пред репортер на „Струма“ своето основно житейско мото Василка Стоименова.
Емблематичните песни на Росица Кирилова „Учителко, целувам ти ръка“ и „Ако си дал“ на Емил Димитров в изпълнение на бивши възпитаници на 6-о СУ предизвикаха сълзи на умиление сред присъстващите на трогателното тържество.
Случайно попадналите в същото заведение по време на тържеството Христина Василева, Величка Цекова и Божидара Йорданова в писмо до „Струма“ изказаха възхищението си от задружния колектив на училището и отношенията между учителите. По този повод те написаха:
„Силно бяхме впечатлени от обръщението на г-жа Стоименова към нейните колеги – да отворят сърцата си и да подкрепят новия психолог на училището. Постъпка, все по-рядко срещаща се в забързаното ни динамично ежедневие. Излязохме от ресторанта, изпълнени с надежда в доброто и вяра, че когато сме сплотени, както този прекрасен колектив, работата на всички нас ще се превърне в истинско удоволствие“.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
