Психологът от Дупница Георги Стойнев до дни излиза на тепиха за първото си състезание по свободна борба

Георги Стойнев е роден през 1986 г. в град Перник, но детството му преминава и в Дупница, където завършва основно и средно образование. Завършва специалност „Социология“, степен бакалавър, в Нов български университет в София и специалност „Училищна психология“, степен магистър, в ЮЗУ  „Неофит Рилски“ – Благоевград. От три години тренира борба свободен стил при един от най- известните треньори в Дупница Виктор Бонев.

„Дядо ми по майчина линия Васил Атев е тренирал лека атлетика, футбол и шахмат. Роден съм през 1986 г. в Перник, но в Дупница завърших образованието си. Имах много хубаво детство, по-голяма част от него прекарах в Радомир. С родителите ми ходехме за риба през лятото, а с приятелите играехме футбол. Моето детство спрямо това, което изживяват днешните деца, беше реално. Днес те са на таблетите, смартфоните, компютрите… и нямат детство до природата, което имахме нашето поколение”, разказа за своето детство Георги Стойнев, който от малък обича да спортува, но първият му спорт е културизмът.

„Към любителския културизъм ме насочиха мои познати и първи братовчед на майка ми, който тренираше този спорт. След това с течение на годините аз също започнах да тренирам културизъм и съм много доволен от това, което правя. Първият боен спорт, който тренирах от 2013 до 2015 г., бе боксът. Треньорът ми по бокс Христо Христов е един прекрасен и техничен човек. Той ме научи да тренирам бокс, научи ме на духовната страна на бокса. След това тренирах пет месеца таекуон-до при Атанас Николов. Записах таекуон-до, защото исках да уча кикбокс. Стана и това –  девет месеца тренирах кикбокс в СК “Патриот“ – Дупница с председател и старши треньор Кирил Чакъров. Имах едно пробно участие в залата по кикбокс. Състезавах се с по-силен противник от мен. Срещата приключи, нямаше и пет минути, защото той ме надви. Но това беше голяма школовка за мен. Спортът, независимо какъв е – бокс, кикбокс, таекуон-до, борба… учи на мъдрост, поука и правилни качества. След това се насочих към борбата, защото тук няма удари. Има два вида борба – класическа и свободна борба. Аз тренирам от три години при Виктор Бонев стил свободна борба. Съвсем скоро, на 22 януари, имам първо състезание в София. Всеки ден тренирам. Три часа отпочивам у дома, а след това тренирам във фитнес залата“, допълни Стойнев. А на въпрос дали спортът може да спаси днешното младо поколение от капана на съвременните зависимости като наркотици, алкохол, цигари, агресия, Георги отговори: „Спортът е красиво, положително нещо, но това е и до домашно възпитание, до самосъзнание, до настройка на самия човек, на самата личност. Наркотиците са бич. Никога не съм опитвал наркотици, никога не съм ползвал неща, които вредят на здравето”, допълни Стойнев.

Той е завършил специалност „Социология“, степен бакалавър, в Нов български университет и специалност  „Училищна психология“, степен магистър, в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ето какво разказа за своята реализация: „Работата, разбира се, е жизнено важна, без работа няма как. Пробвах преди 4 години в София, работех като психолог в Дом за слепи лица, бях на половин щат, но най-вече ходих заради самия опит. Психологията е хубава наука. Тя е наука към душата на даден човек. В целия спорт има психология. А на въпрос дали е срещнал голямата любов в живота си, той отговори: „Срещнах я, но я загубих“.

 Георги няма желание да емигрира в чужбина, ходил е на екскурзии в Северна Македония, Гърция и Турция, но казва, че където и да ходи, по-хубаво от България няма. На младите хора, които имат желание да се занимават професионално с борба, той препоръчва: „Никога да не се предават, да следват мечтите си, защото за мен борбата е моят живот”.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА