Обилен снеговалеж или дъжд през последните 24 часа и първият слънчев ден след буря са предпоставки за лавина, предупреждават планинските спасители. При нужда от помощта на спасителите трябва да се позвъни на тел.112, но може да се потърси помощ и на тел. 1470 или на 02/ 963 20 00, на които отговарят дежурните спасителите от централния денонощен пост, каза за БТА Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст.
Надценяването на собствените възможности и подценяването на условията в планината са рискови фактори за попадане в неприятни ситуации, каза още Нешев.
Лавини
Най-добре е ски и сноуборд да се карат в терените на маркираните писти, припомни Нешев. При каране извън обозначените писти е силно препоръчително да се носят лавинна раница, лавинна лопата и лавинна сонда, за да има шанс попадналият в лавина да бъде спасен. Лавинната раница служи като балон, който издига пострадалия над снега в лавината, но е важно човек да знае кога да отвори раницата. Отварянето на лавинната раница в неподходящия момент крие рискове, предупреди директорът на ПСС.
Сред жертвите на лавините 90% загиват от лавини, които сами са предизвикали, каза още Нешев. По думите му, има предупредителни сигнали за предстояща лавина – скоро паднала друга лавина, пропукване или пропадане на снега, кънтене на кухо, вибриране, слягане или „издишащи“ звуци, обилен снеговалеж или дъжд през последните 24 часа, които дестабилизират снежната покривка, навят сняг, бързо покачване на температурите. Лавините често са предизвикани в първия слънчев ден след буря, предупреди Емил Нешев.
Как да си помогнем сами в лавина
Ако турист попадне в лавина, трябва да се опита да излезе към периферията на лавината, а скиорите и сноубордистите – да се освободят от ските, щеките и сноуборда, както и да се опитат да се обърнат по гръб, с крака надолу по склона. Спасителите препоръчват попадналите в лавина да положат усилия да задържат част от тялото си на повърхността, с движения на ръцете като при плуване, както и да направят място около устата си, ако са под снега.
Спасяване при лавина
Човек, заровен под сняг в продължение на 35 минути, има само 27% шанс за оцеляване. За да се извади жив затрупаният от лавина, има само 15 минути, в които спасяващите трябва да действат бързо, посочи още Нешев. Почти една трета от смъртните случаи са предизвикани от травма вследствие на повличането от лавината.
Спасяващите трябва да се убедят, че са в безопасност, преди да започнат търсенето на затрупания. Необходимо е търсещите да се огледат за ски, ръкавици, екипировка, евентуално останали на повърхността на снега. Търсенето със сонда около намерените предмети трябва да се направи преди да започне копаенето на снега.
Подценените трасета
Най-коварните трасета в планината са подценените трасета, коментира Емил Нешев. По думите му, когато се подходи с подценяване, с недоглеждане и с лекомислие, може да се предизвика неприятна и рискована ситуация. Начинаещите туристи да не ходят сами в планината, а да бъдат с по-опитни хора, съветва Нешев. Опитът и знанието за опасностите през всеки сезон и маршрут дават шанс в трудна ситуация да се вземе правилното решение.
Бърза промяна на времето и въртене в кръг
Времето може много бързо да се промени във всяка една от нашите планини, особено във високите им части. По думите на директора на ПСС, в Централния Балкан най-бързо настъпват климатични промени, но нито една от нашите планини не бива да се подценява. Объркването на туристите и настъпването на изтощение става много лесно, ако няма добра видимост или ако не се познава достатъчно добре теренът. При слаба видимост и когато човек се опитва да се скрие от вятъра, движейки се и загърбвайки го, може да се окаже, че е вървял в кръг, което също допринася за изчерпване на силите му.
Опитните хора се ориентират в планината дори и по камъните, които стърчат от снега, знаят къде и как да ходят, подготвени са добре, носят GPS, карта и компас, посочи Нешев и допълни, че без тях неопитните туристи много лесно може да започнат да се въртят в кръг. Опитите за преодоляване на преспи също изчерпват силите в планината.
Спасяване с хеликоптер в планината
Към момента за търсене и спасяване на пострадали в планините разчитаме на хеликоптерите на военните – „Кугър“, посочи Нешев. Вертолетите, с които разполагат в Главната дирекция „Гранична полиция“, също са оборудвани с всичко необходимо за търсене и спасяване в планински условия. Мисиите, които са извършени в планината с медицинския хеликоптер, са от мястото на инцидента до болница, добави той.
Нощем не можем да разчитаме на търсене и спасяване с вертолети, нито към момента, нито в близко бъдеще, каза още той. Към момента нощем планинските спасители ходят пеша до мястото на инцидента.
Разходи за спасени без планинска застраховка
Разходите за спасяване на пострадали в планината, които нямат планинска застраховка, се покриват от държавата чрез субсидията, която ни дава, обясни Емил Нешев. Застраховката е опит да си дофинансираме или поне да съберем част от разходите, които правим за една такава спасителна мисия, каза той. По думите му, никога не може да се каже точно колко струва една спасителна акция. Как да се оцени трудът на доброволеца, който отсъства от работа и от семейството си, за да се включи в спасяването, попита Нешев и припомни, че доброволците нямат никаква защита от държавата или от работодателя, когато участват в спасителни акции. Ако работодателят има воля да „пусне“ доброволеца, е добре, но ако няма, се налага хората ни да излизат в платен или неплатен отпуск, за да спасяват човешки животи. Да, те са доброволци, но в света зад всеки такъв доброволец, стои държавата, подпомагайки тази дейност и за нея е гордост, че има такива хора, каза още Нешев. Ако ги няма тези доброволци, колко би струвала тази дейност, и ако всички 530 спасители в страната ни трябва да бъдат „платени“, колко би струвала тази дейност, попита още Нешев.
Кучета спасители
Към момента кучетата, които „работят“ в ПСС са 22, от които осем са работещи в клас C – оперативен. Останалите са обучаващи се в класовете А и B – начален и среден. С този брой кучета имаме постоянно поне 10, които са в клас С, пет-шест се обучават и още четири–пет, които излизат от най-високия – оперативния клас, но ние продължаваме да се грижим за тях, обясни Нешев. По думите му в ПСС разчитат на немски и белгийски овчарки и обикновено кучето работи близо 10 години, в които се включва тригодишното му обучение.
Бюджет на ПСС
През тази година средствата за ПСС са повече, но никога не знаем с какво ще разполагаме през следващата година, каза още директорът на ПСС Емил Нешев. По думите му, в предстоящия зимен сезон вероятно ПСС ще разполага с 1/12 от средствата, които има за тази година. Всяка година бюджетът на ПСС трябва да бъде увеличен поради отчитаната инфлация, а заради ситуацията в света в момента се повишават цените на необходимото оборудване за планинско спасяване, посочи още Нешев.
