С изложение-базар на производители на мед и пчелни продукти на пазара в Благоевград вчера бе отбелязан Световният ден на пчелите. Десетина семейства от Пиринско се включиха основно с цел да представят местното производство и да разкажат за ползите от пчелни продукти.
Пчелинът на Валери Яновски е в благоевградското с. Дренково. До него стига с джип по 3 км черен път, а наоколо няма други хора. Започнал като любител с 1 кошерче през 1989 г. Дядо му бил пчелар, той като дете му помагал и решил да се пробва. За жалост уморил първия си кошер още първата година.
„Не знаех, че пчелите трябва да се третират срещу болести. Причината за фалстарта се оказа акар, вароа, беше нов за времето и още не знаехме как да предпазваме от него пчелите. По времето на дядо ми не го е имало. И до момента това е най-опасният нашественик по пчелите, изключвам американския гнилец, който рядко се среща, но пък унищожава целия пчелин“, разказва за началото Валери Яновски.
След първия провал втори подобен не е имало в пчелина му, а стопанинът отдава това на факта, че кошерите се намират на отдалечено място в необитаем район. На втората година купил два кошера, после ги увеличил до 5-6 и дълго време задържал тази бройка. Сега са 30-ина.
„Един път като влезеш в пчелина, и няма отърваване. То е любов и страст“, откровен е Валери Яновски и обяснява, че в този занаят най-важното е постоянно да се чете и да се трупат знания. За първи път участва в изложение. Цената на меда коментира като разтегливо понятие. Своя мед продава за 17 лв./кг, като обяснява, че в момента качественият мед в търговската мрежа може до достигне и до 20 лв. за килограм. Не препоръчва меда, преминал преработка в предприятие.
„Хората в България знаят кой е качественият мед, но често не могат да си го позволят, защото пенсиите са много ниски и нямат пари. Освен това много евтин мед се внесе от Украйна през последните години, както и от Северна България, където е от слънчоглед и рапица. Ние сме планински район и разходите за отглеждане на пчели са доста по-високи, а и тук като цяло не разчитаме на европейски субсидии. За да кандидатстваш за тях, освен регистрацията на обекта като животински трябва да си регистриран и като земеделски производител и да си плащаш осигуровки като такъв“, обяснява Валери Яновски и допълва: „Смятам, че държавната политика е погрешна, защото аз си плащам осигуровки от мястото, където работя, но за да съм регистриран и като земеделски производител, трябва повторно да се осигурявам, при това с пълната осигуровка, което е над 3000 лв. на година. Това не е приемливо за повечето производители в нашия край с по 30-40 кошера, защото добивите ни са едва по 10-15 кг от кошер“.
Валери Яновски произвежда всички пчелни продукти, включително клеева тинктура от прополис и спирт. „Това е най-силният естествен антибиотик, пие се на капки и всеки може периодично да прави 1-месечен курс профилактика с дневна доза от 30 капки, разтворени в хладка вода“, препоръчва той.
Друг вариант за повишаване на имунитета, за който Валери Яновски дава рецепта, е с пчелния прашец. „Това е протеиновата храна на пчелите, мъжките полови органи на растенията. Аз си правя курс най-често в началото на есента, преди появата на вирусите, като 1 чаена лъжичка на ден хапвам в кисело мляко“, разкрива рецептата си пчеларят. Отбелязва, че не боледува често, и е убеден, че благодарение на пчелните продукти изкарва леко всякакви вируси.
Георги Баханов от Гоце Делчев отглежда 170 пчелни семейства на две места в землището на с. Баничан. Той е на 38 г., трето поколение пчелар. „Пчеларството става все по-интензивно и по-трудно. Аз само с това се занимавам и едва намерих време да дойда до Благоевград на изложението, защото в момента сме в кампания. Пчелите се роят точно сега и трябва да сме на място да ги наблюдаваме, а сега е и силната паша на бялата акация“, разказва Георги Баханов.
На въпрос дали получава субсидии за пчелите си, той е честен: „Не получавам и не кандидатствам, защото администрацията е много тежка. Не е измислено както трябва, да е улеснена и в помощ на стопаните. Аз разчитам само на себе си и за мен е важно, че не съм обременен с нищо друго. Сам се справям с тежката работа, но за ваденето на меда ми помагат съпругата и децата. И аз съм бил въвлечен в пчеларството по същия начин още като дете, като в началото не е било дори съзнателно и по желание. Сега не само не съжалявам, а съм благодарен и се радвам, че дядо ми, Бог да го прости, ме въведе в тази магия“, откровен е Георги Баханов.
Наред с пчелните продукти той предлага и мехлем за изгоряло и рани, който приготвя сам по семейна рецепта. Разкрива, че го прави от кората на бял бъз в зехтин с чист пчелен восък, а за аромат капва лавандулово масло. Когато има борова смола, добавя малко и от нея, за да увеличи ползите. Смята, че държавата е длъжник на пчеларите: „По-добре да се инвестира в популяризиране на продукцията, отколкото да се дават пари на знайни и незнайни производители за закупуване на техника, която после те препродават на по-ниска цена. Често срещам в пчеларските групи обяви от колеги, взели сепаратор, сушилня за прашец или друг уред по някоя програма, и от магазина направо я пускат за продажба на по-ниска цена. Правят го, защото въпросният уред не им трябва, но са го получили безплатно. Купуват го хора, които не са кандидатствали или не са били одобрени, но пък имат нужда от същия уред. Така се случват злоупотребите. Една хубава сушилня от алпака например е към 2000 лв.“, разказва наблюденията си пчеларят.
На въпрос какви инвестиции изисква производството на мед той отговаря: „Сериозни! Първо трябва да инвестираш в пчелни семейства и кошери. След това се влагат пари в препарати за третиране на пчелите, като те не може да са каквато и да е химия. Има колеги, които ги третират с препарати, които са канцерогенни и остават в меда и другите продукти. Мравчената киселина и оксалова киселина например са биопродукти, които не вредят на пчелите. Освен това трябва да направиш подходяща база за изкарване на меда, да имаш центрофуга… Но най-вече трябва да инвестираш в знания. Аз не съм спрял да чета от дете и постоянно се образовам. Факт е, че пчелите стават резистентни към много препарати и постоянно трябва да сме в крак с науката. За жалост напоследък сме свидетели на ликвидация на големи пчелини в България, защото пчелите не са много рентабилен бизнес. Много хора се отказват и всички страдаме от вноса на украински и китайски мед, както и от фалшификатори, които продават глюкоза за мед. Контролът на държавата също не е добър, на пазара в Гоце Делчев например от Агенцията по храните ми правят проверка само на мен, който съм регистриран като производител, за да си оправдават заплатите за цяла година. Срещу мен стоят търговци и продават ментета с неясен произход, но никой не ги закача“, недоволен е Георги Баханов.
42-годишният Кирил Барков се увлякъл по пчеларството на Христова възраст. В благоевградското с. Логодаж има майкоразвъдно стопанство, като основните пчелни семейства са около 140. Основно той се занимава с пчелина, като се шегува, че е зает в него само от сутрин до вечер, не повече. При нужда през активния летен сезон му помагат съпругата и двете им дъщерички. „Тогава нещата са много прецизни и се случват за часове“, разказва той.
Към пчеларството се насочил почти случайно, като първоначалната му идея била да се занимава с него като хоби, за да не пустее земята около овошките им. Постепенно обаче толкова го увлякло, че напуснал работата си като управител и отговорник за дистрибуцията в сладкарски цех и сега се е отдал само на пчелите. „Искам да се занимавам с това до края на живота си. Пчеларството изисква постоянно мислене, ситуациите за решаване може да са много и различни във всеки момент и това го прави много интересно, поне за мен. Не карам насила никого, децата са малки и когато искат, помагат, а голямата, която вече е на 8 г., уча да маркира майките. Не очаквам обаче и те да се занимават с това като пораснат“, откровен е Кирил Барков.
Отбелязва, че пчеларството не е особено субсидиран сектор. „Има една национална програма, по която можем да кандидатстваме. Миналата година получихме по около 40 лв. на пчелно семейство, но като сметнеш регистрацията като земеделски производител и осигуровките, които вече са почти 300 лв. на месец, тази помощ не е кой знае какво. Не казвам, че не трябва да плащаме данъци, защото ако не го правим, как да се надяваме децата ни да имат по-добро бъдеще?!“, коментира той.
Съвсем начинаещи в пчеларството са Валери Петров и съпругата му Людмила от Благоевград. Те имат 11 кошера, които преди няколко месеца са регистрирали като животновъден обект в собствена нива в местността Ридо на с. Логодаж. Депозирали са искане до ОбС – Благоевград да им се учреди право на ползване за 10 години на 7 дка общински имот в землището на с. Бистрица, като по съвпадение местността отново се казва Ридо.
„Искаме да преместим там пчелите заради по-добрата паша. Там районът е с по-висока надморска височина, няма насаждения с рапица и слънчоглед наблизо и очакванията ни са, че медът ще е с по-добри качества“, обясни причината за внесеното предложение Людмила. Тя посочи, че със съпруга й не са земеделски производители и все още се учат на пчеларство, но имат тръпка и хъс да я следват. Очакват на сесията в края на май ОбС да гласува учредяване право на ползване върху общинския терен, за да преместят пчелина си.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
