Пчелари от Югозапада предупреждават за канцерогенен мед, внос от Китай, съветват да се купува от познати производители с пчелин до 50 км от населеното място

Инициатива, наречена „Подкрепете местния пчелар”, стартираха членовете на сдружение „Пчела 2018” – Благоевград. По този начин те искат да призоват хората да купуват мед от познати пчелари, за които се знае, че наистина имат пчели.

„Купувайте от пчелари през една-две преки, а не от хора, дошли от 50-100 км, защото не се знае какво ще ви сервират. Много от предлагания на пазара „мед” се смесва с китайски и се представя за български. Tези продукти са канцерогенни, защото са преминали през термична обработка. Това обаче болшинството от хората не го знаят, защото имат много ниска култура по отношение консумацията на мед. Затова предприемаме инциативата  „Подкрепете местния пчелар”, за да сте сигурни в качеството. Възнамеряваме да проведем среща с представители на община Благоевград, за да изработим табелки „Местен мед” /за регистрирани пчелари естествено/, които да се слагат на сергиите по пазарите, и така хората да знаят коя е локалната продукция. В Италия например има закон – фермерска продукция не може да се продава, ако е произведена на повече от 50 км. Тук са го направили до съседна област. Да, но това може да означава и Пазарджик например, която също се води съседна област, но е на 200 км. Там природата е съвсем друга, раждат се повече плодове, зеленчуци, сее се много слънчоглед, рапица, лавандула, а при нас е по-сушаво Те могат да ни убият с цени, това се отнася и за меда. Така че точно това е целта ни – да бъдат подкрепени местните производители и продукти”, заявиха пчеларите. Неотдавна те организираха среща в зала номер 5 на община Благоевград, на която се очакваше да дойдат двама представители на Агенцията по храните, които да им разяснят процедури и дейности, свързани с  регистрирането на пчелини. Междувременно пчеларите разказаха пред репортер на „Струма“ за основните си проблеми и предизвикателства. 

Давидко Манов, председател на сдружение „Пчела 2018 – Благоевград“

„В нашия район хората вече не се ангажират с пчеларство, тъй като не виждат смисъл. Младите много рядко се захващат. Всичко това е, защото няма как да се реализира продукцията. Всеки иска, като започне нещо, да изкара някой лев, най-малкото да си покрие разходите. Да, тази година що-годе беше добра, но миналите много колеги ми казваха: „Омръзна ни да си даваме пенсията и всички намаляваме пчелните семейства“.

Бих искал да подчертая, че при нас себестойността на меда е една, а на този, докарван от разни фирми по пазарите, е съвсем друга. Това е основният проблем. Търговци прекупуват „мед“ на по 3-4 лв. килото и след това го препродават като собствено производство на 10 лв. Ние обаче не можем да даваме меда си на фирми за по 3 лв., защото себестойността и без да си калкулираме труда е много повече. И така всъщност не можем да реализираме продукцията си. Затова, пак ще кажа, основният проблем е да се преборим с прекупвачите по пазарите. 

Колко реално трябва да струва един буркан мед?

Според нас, производителите, 15 лв. Навремето цената на меда се е регулирала спрямо маслото. Ако един килограм масло е струвал 15 лв., и медът е бил толкова.

Що се отнася до справянето с прекупвачите, това може да стане с повече контрол, внезапни проверки. И не само. Навремето, преди промените, на пазара имаше един фургон с дежурен ветеринарен лекар. Дори и продаващите млечни продукти, всички, първо минаваха през него и тогава излизаха по сергиите. Къде е контролът сега?

Проблемът с прекупвачите всъщност е откакто станаха промените в държавата, т.е. откакто няма фургон с дежурен ветеринар. В този смисъл проверките трябва да бъдат не само по сигнал, а постоянни, периодични”. 

Георги Дюлгеров, секретар на дружеството 

„Искам да подчертая и нещо друго. Както казахме, хората имат  ниска култура за консумацията на мед. Много от меда в търговската мрежа на пазара е минал термична обработка. Проблемът е, че при нагряване на 30-40 градуса се отделя едно вещество – хидроксиметилфурфурол, което е канцерогенно. Във фабриките медът е минал през висока термична обработка. И хората купуват, очакват здраве, а какво се получава… И ако все пак при големите вериги има вероятност за някакъв контрол, то при анонимния търговец, дето не е виждал и пчела, няма контрол и се продава отрова. Това хората не го знаят. В този смисъл  аз винаги обяснявам, че мед не трябва да се слага в горещо кафе или чай, защото, като се топи, се отделя въпросното вещество хидроксиметилфурфурол.

Кирил Барков  

„Има и друг недостатък. Преработеният мед се прегрява и филтрира. За да се оберат по-едрите кристали, при филтрирането се обират и полените. И всъщност предлаганият мед е с много малко полени, тоест с ниско качество. Това е т.нар. индустриален мед. Докато този, който добиваме ние, обикновените пчелари, е с много по-високо качество. Най-малкото защото не сме фабрики и нямаме условия да филтрираме меда. Другото нещо е, че преработвателите имат един вид права да ползват мед, внос от Китай и Украйна. Доколкото знам, съвсем скоро ще се заработи и с икономическо обединение на Южна Америка, което също ще внася евтин мед в целия Европейски съюз. 

Аз от 2016 г. имам регистриран животновъден обект – пчелин. Мога да се възползвам от европейски програми за финансиране? Мога, но те са „нож с две остриета“. Първо, повечето от нас тук сме с малко кошери, тоест малък обем. А за еврофинансиране трябва регистрация като земеделски производител. Тя  върви с придружаваща я нормативна уредба, трябва да си внасяме осигуровки. Доколко си струват главоболията, след като повечето от нас сме малко кошери?! Към днешна дата моите са около 40. Но това е пътят, по-който съм тръгнал, и ще дойде един момент, ако искам да продължа да се развивам, ще трябва да се регистрирам. В момента обаче, ако се регистрирам, ще трябва да работя само това. Пчеларството е спомагателен доход на фона на и без туй „големите” заплати в Благоевград.

Трябва да се обърне внимание и на опазването на пчелите. Слава Богу нашият район все още не е много  засегнат от технически култури, въпреки че все повече и повече се появяват замеделци, които почват да засаждат, да пръскат земи, които дълго време са били ливади. Даже и в селото, където съм аз – Логодаж, в момента тече едно изкореняване на масиви с ябълки и разораване на нивите. Отделно и обикновените хора също трябва да внимават как пръскат дръвчетата в двора си, да мислят за пчелите, защото точно благодарение на тях имаме 80-90 процента от културите, присъстващи на трапезата ни. А ако ги няма печелите, а това рано или късно ще стане, заради безконтролно и безотговорно пръскане, няма да има и добив. Няма да има кой да опраши плодните дръвчета. Затова и апелът ни е хората да използват препарати отговорно и разумно. Да не пръскат дръвчетата, когато цъфтят, и по-добре да дадат едно левче повече за качествени препарати, отколкото за отрови,  които унижожават пчелите.

Най-възрастният член на дружеството, 87-г. Илиян Китанов, пчелар от 1972 г.

„Аз искам да поставя въпроса за нередовните пчелари. В моето село Стоб има над 20 души пчелари, но регистрираните са само трима. Общинският ветеринарен лекар ме предупреди, че по пчелите има американски гнилец .Това е най-лошото заболяване и ако се открие, пчелите трябва да се унищожат, не се лекува. Хубаво, че докторът ме предупреждава, но аз как да се предпазя, като другите около мен не са регистрирани пчелари и нехаят за тези неща. А не са регистрирани, защото трябва да дадат 20 лв. за документи.

Но иначе, щом се регистрираш, ти се назначава лекар, който да проверява пчелите за болести. Това е много важно и навремето беше така. Сега са сложили на мен един проверяващ, стар ветеринарен лекар с малка пенсия,  от Рила. Досега, станаха 6-7 години, не е дошъл един път да ме провери. Обясниха ми, че не идва, защото няма сметка, малко са му парите. Ами ето, ако се регистрират всички пчелари в селото, той ще пусне писма, че на еди- коя си дата ще има проверки. И тогава няма да са 6-7 пчелни семейства, а 200, и лекарят ще ги провери за два дни.

Бягат от отговорност и самите институции. Иначе лекарят казва: „Аз ще им съставя актове, щом не са регистрирани. Но след това те ще обжалват акта, ще ме разкарват по съдилища. Не става така!”. 

  Стойо Мудев, пчелар трето поколение 

„За да вземаш помощи по европейските програми, трябва да се регистрираш като земеделски производител. А пчеларите не са земеделски производители. Нашето пчеларството е по-скоро хоби. Ако един пчелар има, да кажем, 100 пчелни семейства, той не може с тях да издържа собственото си четиричленно семейство. Аз лично съм се регистрирал в Агенцията по храните и общината и са ми издали необходимите документи за номер на пчелина. Нося от моя мед да се изследва в лаборатория по няколко показателя – водно съдържание, захар… Въз основа на това от агенцията излизат със заключение дали медът е годен за консумация. Имам 40 кошера”.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *