Георги Баханов е производител на мед откакто се помни, започнал като помощник на дядо си, сега той е наследник на дядовите си пчелини, а баща му има свои. Във времето на комунизма производството на мед на Баханови по-скоро е било хоби, отколкото бизнес – от страст към пчелите, но за допълнителен доход. Тази страст се предала „по кръвен път“ и днес се развива и в размери, и в иновации.
„Дядо ми имаше около 35 кошера, почина, когато бях на 17 г., оттогава си ги гледам. От 35 вече са 150. Баща ми малко ми помагаше в началото. Той също разбира от пчели, неизбежно е. Той има сега няколко кошера, гледа ги любителски, но аз гледам професионален голям пчелин.
Всъщност стопанството на Георги вече е разпределено в два пчелина – единият с 40, а другият с 110 кошера, които се намират между гоцеделчевските села Борово и Баничан, в местността Лисицата.
Като трето поколение и професионален производител на мед прави свои нововъведения – например със системата кошери. „Едно време разполагахме с даданблатови кошери, с плътни дъна. Сега работим с ЛР кошери, с мрежести дъна, прашецоуловители. Тогава не добивахме прашец. Но сега технологията е много напред и използваме максимума от пчелите“, обясни той.
Георги Баханов не е регистриран като земеделски производител, а само по наредба 26 в БАБХ, което му дава право да продава на пазара.
Казва, че в регистрацията като земеделски производител не вижда смисъл. Специално при пчелите нещата в страната са много объркани. Нито пък най-вече програмите са нещо, което го удовлетворява.
Като първи от проблемите в сектора и все по-актуален Баханов посочва вароатозата – кърлежът, при пчелите. Всяка година той става все по-резистентен към препаратите, като кумафос, флуметрин, най-нерезистентен е към биологичните киселини, мравчена и оксалова.
Решението според него е да има по-добри пчеларски дружества, които да работят истински, за да може в равнините да третират по едно и също време. „Аз третирам днес, съседът – след една седмица. Значи цикълът на завъртане при пчелите е 21 дена. А на акара е 5-6 дни, те се прехвърлят от неговите в моите кошери. Не се ли направи масово третиране, няма да се справим. А ние нямаме такава организация. Всеки си мисли, че е по-умен, че ще изпревари другия“.
Сдруженията на пчелари у нас са безброй, но по думите му са неработещи. Нужна е една организация, един общ съюз. Опитаха се да правят такива – в Югозападен, Северозападен, Югоизточен район, но някъде се загубва нишката и за Баханов е чудно и не може да каже къде. Факт е, че нещата обаче не се получават.
Той дава големи надежди на дигиталните платформи, с които по-лесно да върви организацията, комуникацията и сътрудничеството със стопаните. Но трябва да има инициатор, който да застане зад всичко това – най-вече обединението.
За платформата, която зърнопроизводителите създадоха, за да обявяват кога ще пръскат, Баханов смята, че има накъде да се усъвършенства. Защото се губи смисълът.
„Пчелата има нужда от вода и вентилация в активния сезон. Като я затвориш, тя се ядосва, вдига температура, питите могат да се свлекат и да умрат пчелите. Той ме оповестява, обаче аз как да ги затворя“, коментира пчеларят.
Дава пример с пръскането срещу нодуларен дерматит, за което пчеларите били оповестени от службите тогава. „Бях предупредил един по-възрастен пчелар да не ги затваря, не ме послуша и най-силните семейства му се бяха свлекли. И това е пагубно, защото можеш да предизвикаш кражба на пчелина, да събереш всички пчелини от района и те се свличат първо най-силните“, нещата са неработещи. Така че най-добрият вариант за пчелари е да се пръска нощно време, когато пчелата не е активна. След залез, тъмно да е. На зазоряване и свечеряване, когато има паша, те са активни в медосбора. Най-добре след 10 вечерта до 4 часа. В активния сезон пчелите започват да излизат в 5 часа сутринта. На другия ден пчелата не е толкова глупава да кацне на отровата при паша със слънчоглед.
Ако искаме да ги пощадим, трябва да се вземат кардинални мерки, посочва още Баханов. Не само отровите, а и болестите сега са много нашумели, двата вида нозема – и апис, и церана, които много ги морят. Забелязва се разстройство по пчелните рамки, а при другата – тя е скрита, само в даден момент установяваш, че семейството е изчезнало. Вароатозата също, тя пренася други вируси и парализи.
Синдромът на празния кошер, който е от акар, е най-сериозното заболяване. Миналата година в пчеларските социални групи много пчелари споделяли и показвали как цели пчелини се занулявали главно от акара.
С всичко друго пчеларите могат да се справят, поправимо е, но не и с това. Защото например при отравяне на пчелното семейство, се отравя само летящата пчела, след месец и половина семейството като обем пчели се възстановява. Тогава е пагубно за пчеларя, който губи от реколтата си, защото като ги напръскат на рапицата, те все още не могат да се възстановят за пашата на акацията например. Но все пак семейството се запазва с елементарни грижи.
„Тук не става въпрос само за моите изгубени ползи, а за природата, за това се борим. И зърнопроизводителите имат нужда от природа. И те имат деца като мен“, допълва Георги Баханов.
И в четвърто поколение пчелар са надеждите на сем. Баханови. Децата на Георги помагат в работата на пчелините му. В петък и понеделник семейството са и на зеленчуковия пазар в Гоце Делчев, за да продават продуктите си – освен видове мед, вадят прополис, пчелен прашец и восък.
Според пчеларя, ако се опитваш да произвеждаш всичко – и млечице, и отводки, пчелна отрова и т.н., накрая няма да произведеш нищо. По-добре е да се специализираш в нещо, което те влече.
В добри години Георги Баханов вади и манов мед от дъбовите гори наоколо, допълва го баща му Димитър. Дъбът получава една сладост, а тя се получава от въшката. Тя събира меда по листата, когато жълъдът цъфти.
Правим по-малко мед от колегите в Странджа, но най-красивият мед се вади в Благоевградско, най-богата флора и фауна има тук, казват баща и син пчелари.
Димитър Баханов и Георги членуват в сдружение „Южна пчела” – Петрич.
По принцип топлата зима не влияе благоприятно на пчелите. По-голяма е консумацията на храна. Излизат от кошерите, активни са и трябва да ги подхраним с още мед.
Ако се застуди и ако са навреме подхранени и обезпечени с хранителни запаси, не е толкова фатално. Но има възможност да измръзне пило, майката се е активирала и пчелите са тръгнали на пило. Това е най-лошото, което може да се случи. Ако пък не са осигурени откъм храна, ще умрат от глад, не могат да се преместят към запасите, които са отляво и отдясно на пчелното гнездо, разказва Баханов.
Риск от заболявания няма, може би ако измръзне пило и от лошата хигиена да се появи европейският гнилец, не е изключено. Но някоя друга болест – не.
В района на Югозападна България в момента пчелите летят навсякъде. Почнаха да цъфтят и някои прашецоотделящи растения, които активизират пилото и снасянето на майката. Кокичето му е сезон, но леската изпревари малко повече от обичайното си време. Но това все пак е прашец, не е нектар и не могат да си набавят запаси от него, категоричен е пчеларят.
Какво е вароатоза при пчелите
Вароатозата е паразитна болест по пчелните семейства, причиняваща големи стопански загуби на пчеларството в целия свят. Причинява се от кърлежчето Varoa Jakobsoni /destrutur/, който е открит за първи път през 1904 г. при дивата индийска пчела на о. Ява в Индонезия. Паразитът е открит по медоносните пчели за първи път през шестдестете година на миналия век в Япония и южните части на Китай, през 1964 г. в бившия СССР, откъдето чрез майки е пренесен и у нас през 1967-68 г. За 10-15 години след адаптирането си върху медосната пчела кърлежът завладява повечето континенти на света.
За около 30 години вароатозата се разпространява в целия свят и сега е едно от заболяванията, насящи нй-големи стопански щети на пчеларството. Кърлежите на вароатозата в зависимост от възрастта имат кафяв до тъмнокафяв цвят. Тялото им представлява малка елипсовидна, силно сплескана гръбно-коремно, наподобяващо люспичка, изпъкнала към грабната страна, с размери 1-1,7х1,5-1,9 мм, покрито с хитинена обвивка. Притежава четири чифта членести крака, разположени едностранно на широката страна на тялото, а между тях се намира устният им орган. В края на крачката си има фино устройство, с което се закрепва върху тялото на ларвите на пчелите.
Мъжките кърлежчета са с кръгло тяло със сивобелезникав или със светложълт цвят, с размери 0,8-0,9 х 0,7-0,8 мм. Те не напускат килийките на ларвите, като след оплождане на женските умират и оставът вътре. Болестите по пчелните семейства са строго адаптирани и нанасят поражения или само върху пилото /гнилцовите заболявания/ или върху възрастните пчели /паратифу септицемия, нозематоза и др,/ докато кърлежите на вароатозата парзитират и нанасят еднакво тежки поражения както на пилото, така и на възрастните пчели. Вароатозата, подобно на аспергилозата, поразява еднакво пилото и възрастните форми. Аспергилозата обаче се среща рядко и при засилване на семейстовото затихва.
Пораженията, които нанасят младите форми на кърлежа, се изразяват в смучене на хемолимфа /кръв/ от ларвите по време на своето израстване и развитие, в резултат на което младата пчеличка се излюпва по-малка и с понижена жизненост. Когато в семейството отсъства пило през есенно-зимния период, тогава оплодените женски кърлежи се закрепват на възрастните пчели, върху гръбната страна на коремчето, където хитиненият слой е по-нежен, пробиват го със смукателния си апарат и смучат хемолимфа. В резултат на това пчелите биват дразнени, отслабват и стават по-нежизнени. Пчелите, получени от опаразитени ларви, се раждат недорозвити и са с до 25 % по-ниско тегло, безкрили, трудно летят и не са способни да събират нектар и прашец.
В зависимост от опразитяването животът на пчелите е също скъсен и те преживяват от 25-35 дни. Опаразитените с по 2-3 кърлежа възрастни пчели стават неспокойни, в резултат на постоянното дразнене, поради което напускат семейството и умират вън от кошерите. През зимата в резултат на постоянното дразнене и безпокойство, кълбото се разпуска и пчелите падат на дъното и умират. Наред с изтощаването на ларвите и пчелите от постоянното смучене на хемолимфа, кърлежите при пробиването на външната обвивка вкарват в тялото им и различни вируси и бактерии, с които ги заразяват.
Възрастните женски кърлежи влизат в килийките с пило непосредствено преди запечатването им /5-6/ дни, където се хранят с хемолимфа от ларвите и снасят яйцата си върху тях. Една женска снася 6-10 яйца, но има случаи да снасят до 38 яйца. Женските снасят различен брой яйца според сезона. Най-малък брой снасяния се наблюдават през пролетта и най-много в средата и в края на лятото. От яйцата се излюпват младите кърлежчета, които за 6-8 дни се развиват и достигат полова зрялост, женските биват оплодени от намиращите се няколко мъжки, които след оплождането умират. На една излюпваща се пчела са намирани от 1-2 до 18 женски кърлежа.
Женските след излюпване на пчелите напускат килийките и навлизат в готово за запечатване пило или се захващат за възрастните пчели, където престояват няколко часа или биват изнесени навън с летящите пчели и оттам попадат в други пчелни семейства. Женските кърлежи през лятото живеят до 2-3 месеца, но през зимата, когато отсъства пило в семействата, те преживяват и по-дълго време – 6-8 месеца, а може и до 1 година, прикрипени дълбоко между членчетата на коремчето на пчелите и там преживяват до залагането на първото пило. Когато майката започне да осеменява и пчелите отглеждат първото пило, те навлизат отново в килийките преди запечатването им и продължават размножаването си.
Кърлежите предпочитат повече търтеевото пило, но отначало при отсъствието му в гнездото се развиват и върху ларвите на работничките пчели, като с появата му по-късно през пролетта се прехвърлят в по-голяма степен върху него. При намаляването на търтеевото пило през август отново се заселват в работническото. Все още не е напълно изяснено защо предпочитат търтеевото пило. Предполага се, че там има повече храна, място и по-ниска температура. При температура в пчелното семейство 20-30 градуса С през зимата и 34-35 градуса С през лятото, кърлежите преживяват и се развиват нормално. При температури под 17 градуса и над 42-44 градуса обаче загиват. Могат да преживеят от 5 до 7 дни без храна. Тази чувствителност към температурите е била използвана отначало за борба с кърлежа, но поради незадоволителните резултати и трудоемкостта на процеса не се е наложила. Обработването на пчелите е ставало в положение на гол рой през зимата при температура 43-44 градуса в специални камери. Имайки предвид развитието на кърлежа, може да се прогнозира в известна степен опаразитеността на дадено семейство. Този процес в началото бе бавен и за увеличаване на паразитите и оказване на патогенния им ефект и появата на първите забележими клинични признаци са необходими 3-4 години.
В настоящия момент опаразитеността на пчелните семейства е повсеместна и силата на вредното му действие зависи само от мерките, които взимат пчеларите в борба с това заболяване. През зимата оцеляват определен брой кърлежи върху пчелите, но със залагане и увеличаване на пилото бързо навлизат в него и започват активно да се намножават, като в края на лятото опаразитеността нараства и достига относително голям процент семейства. Тогава и загубите се чустват най-осезателно. Те се изразяват в намирането на много слаборазвити, безкрили, слабоподвижни пчели по прилетната дъска и пред кошерите. Много често през август се наблюдава напускане на гнездата от опаразитените пчели и обезлюдяване на семействата. Тогава пилото намалява и паразитите не намират свободни килийки за ларви за размножаване и се прехвърлят върху летящите пчели, които напускат семействата и умират навън. Тогава се установява само майката и шепа млади пчели в гнездото.
Семейството напуска силно опаразитеното пило, от което постоянно излизат многото кърлежи, и търси ново място за заселване. Взаимотношенията между кърлежа и медоносните пчели като негови гостоприемници са сложни и се влияят от различни фактори. Но при всички случаи силното опаразитяване оказва прогресивно увеличаваща се патогенна роля на паразита върху пчелите поотделно и върху семейството като цяло. Масата на опаразитените ларви и пчели намалява от 10-25 %. Продължителността на живота им бива скъсен с 1,5 до 2 пъти, като увредените пчели не са в състояние да участват активно в нормалната дейност на семейството и събирането на хранителни запаси.
Търтеите, опаразитени през ларвения период, се излюпват по-малки и нежизнени и не са способни да оплождат майките. За бързото разпространение на кърлежите от значение са биологичните му особености за бързото размножаване и развитие, както и способностите му за бърза приспособимост и стабилно прикрепване към коремчето на пчелите и ларвите. За това много спомага и отсъствието на какъвто и да е имунитет в организма на пчелите. Те нямат вътрешни защитни сили, които да противодействат на кърлежите. Паразититие лесно се пренасят от един район на друг посредством възрастните пчели, пренасящи ги върху тялото си и при кацване на някое цвете, слизат от пчелата и изчакват до идването на друга, качват се върху нея и тя ги донася в своя район. За бързото разпространение на болестта много голяма роля играят търтеите, които летят до 10-15 км и биват приемани безпроблемно във всички пчелни семейства. Вътре в пчелното семейство кърлежът се прехвърля много лесно от новоизлюпената пчела върху друга или при отварянето на капачките от люпещите се пчели излизат и преминават в други килийки с 5-6-дневни ларви преди запечатването им.
Как да се справим с паразитната болест
Пролетно и есенно третиране с химически препарати
Това е най-разпространената форма на борба с акара. Това са химически препарати, с активна субстанция като амитраз, флувалинат, флуметрин и други. Обикновено са напоени на плаки и ленти и се поставят за известен период в кошера. Ефектът от тях на изчистване на акара е 90-95%, което е доста добре, но проблемът при тях е, че са химически съединения и имат доста негативни ефекти.
Пролетно и есенно третиране с органични киселини и етерични масла
Тук имаме едно по-щадящо третиране за нашите пчели и за нас, тъй като това не е „тежка химия“. Тук влизат различните киселини като мравчена, оксалова, млечна, отделно от това можем да ползваме тимол, ментол и различни етерични масла.
Третирането става чрез накапване, пулверизиране, опушване, наръсване и т.н. в зависимост от продукта, който ще използваме. Също има голям процент на полезно действие, като може би са с по-малък ефект от „тежката химия“, но много зависи от метода на третиране. Например, ако третираме с киселина в момент, в който нямаме пило в кошера, ние ще се справим с доста голям процент акари.
Третиране с природни средства
Тук спадат продуктите, които можем да вземем от природата. Към тези продукти спадат различни брашна от борови и хвойнови иглички и чесън на прах, с които третираме семействата чрез напудряне. Можем да използваме чрез опушване дива калина и вратига. Можем да използваме и други природни средства, но ефектът е доста по-малък в сравнение с другите методи. Но пък е биологичен, което е един добър плюс.
Използване на строителна рамка
Този метод цели изрязването на запечанато търтеево пило и неговото унищожаване. Чрез тази мярка се постига едно доста добро спадане на равнището на опаразитеност на нашите пчелни семейства. Поради факта, че вароа кърлежите предпочитат да се размножават в търтеевите килийки, ние в активния сезон на отглеждане на пило, например през месеците април, май и юни можем да използваме строителната рамка.
Тя няма да премахне всички кърлежи, но е една добра практика и ще ни сведе нивото за опаразитяване до някакви допустими граници. Също така спомага и за добиването на повече восък, както и за правилното изграждане на питите с работнически килийки. Така че не е за подценяване.
Борба с акара чрез прекъсване на пилото за известно време
Тук идеята е да оставим пчелното семейство за известно време без пило и след като всичкото пило се излюпи, да третираме с някой хубав и ефективен препарат, с който да изчистим почти всичките акари. Това можем да направим по няколко начина:
Чрез правенето на отводка
В зависимост от времето за нашата главна паша ние можем да планираме кога можем да се възползваме от този метод. Ако преценим да е преди акацията, можем да отделим майката с една рамка със запечатано пило, една рамка с мед и една рамка с прашец и да я отделим в отделно сандъче или в корпус над основното семейство.
Можем да оставим пчелите от основното семейство да си направят майка сами, а можем и да придадем зрял маточник, ако се притесняваме, че няма да имаме достатъчно пчели за бъдещите главни паши. Третираме за акари, след като всичкото пило се излюпи.
Чрез блокиране на майката
Тук целта ни е да блокираме майката и тя да няма място за яйцеснасяне поне за 15 дни. Това може да стане с помощта на ханеманов изолатор. След като мине времето на изолация, слагаме ленти или третираме с друг препарат и освобождаваме майката.
Чрез частично изолиране на майката
Тук целта пак е да изолираме майката, но тя да продължи да снася. Това се постига чрез изолирането на майката в ханеманов изолатор, в който я оставяме на 1 или 2 рамки, на които да снася яйца. Там остава за около 21 дни, а през това време цялото запечатано пило на останалите рамки ще се излюпи.
Махаме майката от изолатора и третираме акарите с препарат по наш избор. А рамката или рамките с пило от изолатора можем да унищожим или да съберем в един кошер, който да го използваме като кошер-капан, за да не загубим тези пчели.
Независимо кой метод или комбинация от няколко метода ще изберем за третиране на нашите семейства против вароа акара, ние със сигурност трябва да водим целогодишна упорита борба против този вредител. Защото само така ще имаме здрави и енергични пчели, които да ни носят много мед.
