Тотален обрат и пълна промяна в живота си извади публично на показ професорът по български език Антони Стоилов. Благоевградчанинът е загърбил напълно езиковедските си научни търсения, следвани години наред като преподавател в ЮЗУ, и след пенсионирането си преди 2 г. поел по непознатия до момента път на творец в областта на керамиката. Проф. Стоилов за първи път показа свои авторски творби в изложба, която заедно със семейството художници Александър и Юлия Манасиеви откриха в Благоевград. Както „Струма” писа, преди няколко години тримата отвориха галерия в Созопол, която зимно време пренасят в Банско.
„Отговорността“ за пълното преобразяване на проф. Стоилов е изцяло на художника Александър Манасиев, който на въпрос как за толкова кратко време успя да превърне научния работник в артист призна с широка усмивка: „Първо се почна от нощните заведения в Созопол и най-вече от баровете по плажа. Показах му тази страна от живота на художника и като му хареса този живот, реши след пенсионирането вместо да седи вкъщи да пише трудове, да опита нещо ново“.
Антони Стоилов бе откровен в отговора: „Има естествени житейски процеси и идва време, когато човек трябва да приключи, да спре да прави това, което е работил, и да се насочи към нещо ново. Разбира се, това зависи и от духа на човека, има хора, които предпочитат да пият по цял ден кафе и да мерят дължината и широчината на улицата, но аз не съм от тях и съм убеден привърженик на мнението, че духът държи тялото здраво, младо и бодро. Реално това е така, защото, ако не се занимаваш с нещо, започваш да вегетираш. Като се видя с връстници, най-често разговорът се завърта около лекарства и здравословните проблеми и това не ми харесва“, откровен бе той.
Своеобразен символ на новото му амплоа е малка обеца със знака на хипитата, заради която преди няколко месеца проф. Стоилов пробил лявото си ухо.
Приятелите му Александър и Юлия лесно го запалили по керамиката като естествено продължение на бизнеса им с галерията.
„Керамиката изисква много сериозен финансов ресурс за оборудване и глината е най-евтината в списъка, но решихме да опитаме. Преди малко повече от 2 г. поръчахме пещ и я монтирахме в ателието ни в Благоевград “, разказа за старта на новото начинание Александър Манасиев. Той призна, че до този момент също не се бил занимавал с керамика, ако не се броят детските му опити да майстори глинени фигурки на животни в ателието на покойния си баща Аргир Манасиев.
В новото начинание и тримата тръгват от нулата, а Сашо Манасиев откровено признава, че му идвало неведнъж да се откаже, като извади от пещта счупена творбата, върху която работили 2-3 дни.
„От яд в началото сме почивали с дни, но с времето свикнахме и усвоихме някои тънкости, а 7-годишната ни дъщеря стана четвъртият художник в групата ни“, доволен е той.
Антони Стоилов също разказва, че глина бил пипал само като дете, когато с хлапетата от махалата моделирали фигурки. „Но никога не съм мислим, че ще се занимавам сероизно с керамика. Като направихме галерията в памет на Аргир Манасиев, започнахме да излагаме картини, но все ни теглеше да направим нещо различно и така преди 2 години и малко се роди идеята да купим пещта. Най-интересното е, че откакто работим, все ни питат къде сме учили керамика, а ние и тримата сме самоуки“, смее се Антони Стоилов.
На въпрос дали се страхува от първата си проява пред публика като художник проф. Стоилов бе честен: „Не! От доста време гледам по-леко на тези неща и на живота като цяло. Така по-лесно се живее! Гледах преди време едно интервю със Стоянка Мутафова, която на въпрос как искате да ви запомнят каза: „Хич не ми е зор, като умра, не ме интересува как ще ме помнят“. Ако говорим сериозно, хубаво е човек да доставя радост на другите. Създаваш нещо и някой, за да го вкара в дома си, значи го е харесал. Това, че по някакъв начин допринасям за удоволствието на друг човек пък на мен ми носи удоволствие. Затова се наслаждавам на новата си работа“, призна Антони Стоилов.
На въпрос коя е първата му изцяло авторска творба в изложбата той посочи: „Една ретро ютия“, и обясни: „Всеки от нас тримата има своите пристрастия. Юлия например има слабост към животните, наследила я е от баща си, уредник на Природо-научния музей в Белоградчик. Малката като види буболечка или охлювче веднага се грижи някой да не ги настъпи или нарани. Сашо е по-комплексен, но той си е професионалист и вплита библейски и други мотиви в творбите. Керамиката трудно се работи от сам човек, защото като се купи глината, тя трябва да се разточи на т. нар. платки, после върху тях се нанася изображението и то трябва да съхне, чак тогава се изпича, нанася се глазурата и целият процес е много дълъг. Затова ние сме се комбинирали да правим нещата заедно и смислено си запълваме времето. Други го запълват например като гледат мачове, но аз не съм от тях“, смее се професорът по български език.
Откриването на изложбата събра солидно множество приятели, близки, познати и ценители, а я откри дупнишкият художник Ивайло Орманков. Той разкри любопитна подробност, че първо музиката го събрала със семейство Манасиеви и Антони Стоилов и чак след това открили общи интереси и в изобразителното изкуство.
„Очарован съм от видяното, от паната, от съдовете и всички предмети, още повече че това е съвсем ново и за тримата и всички творби са направени със съвместните им усилия. Но най-вече съм очарован от страсттта, с която те са сътворили великолепните произведения“, каза Орманков.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
