Валентин Дрехарски е от Перник, икономист е по професия и пътешественик по душа. От 1985 г. обикаля с автомобил по широкия свят – Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Достигал е бреговете на Атлантическия, Тихия, Индийския и Северния ледовит океан. Вече е пенсионер, но продължава да отговаря за счетоводството на малки фирми, така че не се откъсва от основната си професия, докато планира следващите си пътешествия.
„Първото ми самостоятелно пътешествие с автомобил е през 1985 г. Вдъхнови ме пътешественик номер 1 в България – журналистът Симеон Идакиев. Четях неговите пътеписи и книги, той е моят учител и вдъхновител да тръгна по неговия път. Първото пътуване беше кратко – обиколка на Гърция с „Лада“.
Категоричен е, че няма нищо страшно и опасно да се шофира на дълги разстояния по света.
„В повечето случаи пътувам сам. Няма с кого човек да си размени две думи, но следвам най-подходящите пътеводители за индивидуални туристи. Много ходене пеша, много впечатления, не ми остава време за скучаене“, казва още Дрехарски.
Не се наема да отличи само една страна, която му е любима и го е впечатлила. На мнение е, че навсякъде е интересно.
„Имам само ориентировъчен маршрут. На място следвам моя пътеводител и решавам точно кое да посетя. Купувам си пътеводител, човек трябва да има удобни обувки и дрехи, автомобилът трябва да бъде технически изправен“, сподели пътешественикът.
„Обикновено ям улична храна и от топли витрини в супермаркетите. Нося си суха храна и вода, за да оцелея 2-3 дни“, отбеляза Валентин Дрехарски, запитан как се справя с храната.
Едно от последните му пътешествия е 6900 км с автомобил до Алжир, от 27.03.2025 г. до 15.04.2025 г. „Тримата (аз, Любо и Краси) похарчихме общо 6 хиляди лева за двадесетдневното пътешествие, по 2 хиляди лева на човек. В Алжир храната е два пъти по евтина от България, а бензинът – 4 пъти”, казва Дрехарски и разказва за пътешествието в личния си профил във Фейсбук.
„Тръгнахме от Южна Италия. Пътувахме трима приятели – Краси (44 г.), Любо (41 г.) и аз (67 г.). Изминахме 6900 километра с бензиновото „Ауди” на Любо, което е на възраст над 30 години. Пътешествието продължи от 27-ми март до 15-и април 2025 година.
Започвам публикации за основните места, които посетихме с Любо и Краси. В Южна Италия разгледахме историческия град Остуни, след което продължихме към Салерно, където се качихме на ферибота за Тунис. Един ден отделихме на столицата град Тунис и на туристическото градче със синьо-бели къщи Сиди Бу Саид. Същите бях разглеждал през 2008 г. при обиколката, която направих тогава с моя пернишки автомобил. На Любо и Краси им беше за първи път, поради което интересът им беше обяснимо по-голям.
Продължихме на запад и следващия ден преминахме в Алжир. За влизане в тази държава се изисква виза, която се издава от алжирското посолство в София. Необходими са описание на маршрута, хотелски резервации, медицинска застраховка „Помощ при пътуване в чужбина”, такса от 45 евро на човек. На границата се заплаща алжирска застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила в размер на 17 евро. Нямахме проблеми с издаването на визи, за разлика от 2017 г., когато от посолството на Алжир ми отказаха виза.
В продължение на 250 километра, от границата до град Константин, ни съпровождаха полицейски автомобили. Конвоиращите ни се сменяха през няколко десетки километра, всички полицаи се държаха любезно и дружелюбно с нас. Не ни стана ясно защо са необходими тези полицейски мерки, тъй като навсякъде се пътуваше спокойно и безопасно. Вероятно това е „отзвук” от продължилата едно десетилетие гражданска война между ислямистки движения и светската правителствена власт.
Първия алжирски град, който разгледахме с Любо и Краси, беше Константин. Преди две хилядолетия той е бил столица на тогавашното царство Нумидия, а по-късно на римска провинция със същото име. Император Константин Велики преименува града, давайки му своето име. Съвременен Константин е третият по големина град в Алжир с население над половин милион души. Той е разположен на няколко хълма, като основна забележителност е дълбокият каньон, над който са изградени няколко моста. Най-характерен е висящият мост с името Сиди-М’Сид, който е с дължина 160 метра и височина 175 метра над реката. Изграден е през 1912 година по времето на френското колониално владичество. Реконструиран е два пъти, през 1982 г. и 2000 г. От едната страна на този мост е старата крепост, след която започва историческата част на града. От другата страна е изградена паркова зона с мемориал на алжирците, загинали през Първата световна война. Внушително изглеждат сградите на едно столетие, издигащи се над каньона. В централната градска част интерес представляват три площада, оградени със сгради от колониалния период. Улиците в историческата част са пълни с магазини, кафенета и ресторанти. Към забележителностите могат да се добавят джамии, обществени сгради, по-стари и по-нови хотели. По хълмовете наоколо са разположени новите квартали на Константин със съвременни жилищни блокове и големи къщи.
Първият римски град, чиито руини разгледахме с Любо и Краси, беше Тимгад. Счита се, че това е най-вътрешният африкански град в пределите на Римската империя. Доста отдалечен от брега на Средиземно море, той е разположен върху леко наклонен терен в подножието на планина, след която започва пустинята Сахара. Тимгад отговаря на всички изисквания на римското градоустройство: главна улица, пресечена перпендикулярно от множество по-малки; обществени и жилищни сгради; форум (главен площад); храмове посветени на римските богове; библиотека; амфитеатър с 3500 места; триумфална арка, висока 12 метра; малки площади; четири обществени бани; дворци на най-богатите римляни; казармени помещения за военния гарнизон. Останките на този римски град се намират на стотина километра по права линия, южно от град Константин. Тимгад е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно-историческо наследство. Той е основан от император Траян в началото на втори век от новата ера. Тогава пълното наименование на селището е Колония Марциана Улпия Траяна Тамугади, което е съчетание от имената на майката, сестрата и бащата на римския император.
Скромното ми мнение на турист е, че Джамила е най-красивият римски град в Алжир. Той е разположен в планинска местност и е изграден върху голям наклонен хълм между две речни долини. Впечатляват форума, арката на император Каракала, добре запазеният централен храм, амфитеатърът за 5000 зрители, главната улица, спускаща се към долната входна арка. Не липсват останките от по-големи и по-малки жилищни сгради, библиотека, терми (обществени бани). В музея на Джамила са изложени подови мозайки от римските сгради, а така също скулптури, монети, съдове и други артефакти. Самото име на града в превод означава „Красива”. Основан е в края на първи век от новата ера, след което се е развил като административен, военен, търговски и селскостопански център. Сега се намира под закрилата на ЮНЕСКО.
Столицата на страната град Алжир има повече от три милиона жители. Разположен е на брега на Средиземно море, основан е в средата на 10-и век. Централната му част наподобява френски град, което е обяснимо – повече от два века Алжир е бил колония на Франция.
С Любо и Краси започнахме опознаването на алжирската столица с района около Монумента на мъчениците, хотелът ни беше на около два километра от това място. Самият мемориален комплекс е изграден в памет на алжирците, загинали в борбата за освобождение от Франция (1954-1962 г.). В подземната част музейна експозиция дава представа за саможертвата на борците, мога да направя далечна аналогия с нашия Пантеон на възрожденците в Русе. Комплексът включва голям площад, културен център, паркова зона и е популярно място за отдих на гражданите.
С метрото стигнахме до Площада на мъчениците, разположен между пристанището и историческата Касба. Последната е изградена на хълм с тесни и стръмни улички. Архитектурата на тази укрепена част от стария град е в ислямо-арабски стил, отражение е дало тривековното османско владичество. Алжирската Касба е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно-историческо наследство. В района могат да се видят няколко джамии, приятен крайбрежен парк, централни улици с хотели, обществени и жилищни сгради. Безброй са магазините, има множество ресторанти, кафенета и заведения за хранене. Тримата с Любо и Краси обядвахме на морския бряг, след което поехме по крайбрежния булевард в посока пристанището с фериботния терминал.
„Парк София” в град Алжир. За мен това беше най-приятната изненада в алжирската столица. Вървейки с Любо и Краси по крайбрежния булевард от Площада на мъчениците в посока Централната поща, след пристанището с фериботния терминал видяхме от лявата страна ограден малък парк с детски кът. Над главния вход имаше надпис „Парк София”. Веднага се сетих, че Алжир и София са пабратимени градове. В нашата столица също има „Градина Алжир”. Намира се близо до централна гара, на ъгъла на бул. „Христо Ботев” и ул. „Клокотница”.
С Любо и Краси продължихме опознаването на югоизточната част на централния столичен район, след като бяхме разгледали Монумента на мъчениците, Касбата и забележителностите около Площада на мъчениците и след като бяхме видели „Парк София” в град Алжир. Пристанището с фериботния терминал огледахме, преди да стигнем една от най-забележителните сгради в алжирската столица, тази на Голямата поща. Тя е разположена на наклонен към морето площад, носещ същото име – „Place de la Grande Poste”. Той продължава нагоре по хълма с терасовиден парк.
Продължихме по главна улица с множество луксозни магазини и ресторанти, за да стигнем след дълго изкачване до Националния етнографски и исторически музей „Бардо”. В интерес на истината трябва да кажа, че музеят със същото име в град Тунис има много по-богата експозиция, там най-впечатляващи са римските мозайки.
С пуснатото през 2011 г. много чисто и уредено метро стигнахме до едно от най-приятните места в град Алжир. Това е голяма паркова зона, носеща името „Jardin d’Essais”. Централната алея с фонтани, цветя, дървета и пейки е предпочитано място за отдих на жителите и гостите на алжирската столица. Голяма площ заема ботаническата градина съдържаща растителни видове от различни части на света. Плюс зоологическа градина, езерца и алеи за разходки.
По пътя към хостела вечеряхме в ресторант народен тип и, изморени, си легнахме да спим.
Мавзолеят на владетели на Мавретания е изграден преди две хилядолетия. Първоначално той е бил предназначен за съпругата на мавретанския владетел Джуба ІІ Клеопатра Селена. Тя е дъщеря на известната египетска царица Клеопатра и римския владетел Марк Антоний. Впоследствие в погребалната камера са поставени тленните останки и на самия Джуба ІІ, както и на следващи владетели от фамилията. Самият мавзолей има формата на цилиндър, с купол отгоре. Опасан е от 60 колони в йонийски стил. От три страни има бутафорни врати с кръстовидни барелефи. От четвъртата страна малка врата се отваря към коридор, водещ към погребалната камера. Диаметърът на тази монолитна каменна конструкция е над 60 метра, височината й е 32 метра.
Държавата Мавретания е съществувала в продължение на два века преди новата ера и малко след началото й. После става римска провинция със същото име. Заемала е северните части от днешно Мароко и днешен Западен Алжир.
Град Оран е разположен в северозападната част на страната, на брега на Средиземно море. С един милион жители, той е втори по големина алжирски метрополис, промишлен и транспортен център. По права линия е доста близо до Испания. Повече от два века испанците са владели града и региона. От този период е останала крепостта Санта Круз, изградена на висок хълм. От нея се разкрива чудесен изглед към пристанището и централната част на Оран. Под крепостта е построен съвременен манастир със статуя на Богородица, гледаща към града, сякаш го закриля от беди. Други основни забележителности в Оран, които правят по-голямо впечатление, са централният площад с театър, кметство, паметник и сгради от колониалния период, гарата, католическа катедрала, булеварди и улици със сгради от миналия век във френски архитектурен стил, крайбрежен парк и съвременни блокове в новата част на града. Близо до гарата е разположен централният пазар, от който си напазарувахме доста хранителни продукти.
След град Оран с Любо и Краси продължихме към вътрешността на Алжир.
Следващата публикация е за най-вълнуващото преживяване по време на нашето пътешествие.
Очаквайте продължение
