* Икономистите изучават факторите на растежа; инженерите се интересуват от технологиите им; педагозите – от образователния модел; археолозите са впечатлени от смайващите открития; спортистите – от модела на спортната им подготовка и високите им постижения… * Тук има нетърпимост към безотговорното поведение и престъпността, а за корупция – смъртна присъда *
Дългогодишният преподавател в ЮЗУ проф. Магдалена Глушкова заедно със своя брат доц. Иван Глушков от Благоевград бяха през месец ноември на продължителна екскурзия в Китай. Тя сподели с аудиторията на в. „Струма“ още „топлите“ си впечатления от огромната страна с древна цивилизация и култура. Днес Китай е унитарна държава, четвърта по площ в света, с население 1,4 млрд. души, мащабна във всички области – на 1 място по БВП ($41 трилиона), 5-6% икономически растеж в тези трудни времена на санкции. Като университетски преподавател и учен преди всяко пътуване проф. Глушкова тръгва с богата информация за съответния маршрут. И този път не е бил изключение. Така започва прелюбопитният й дълъг разказ.
ПРЕДСТАВАТА ЗА КИТАЙ Е РАЗЛИЧНА
Икономистите гледат на нея като бързо развиваща се икономика и изучават факторите на растежа; инженерите се интересуват от технологиите им; педагозите – от образователния модел на Китай; за историците – страна със значими събития за световната история; археолозите са впечатлени от смайващите археологически открития; спортистите – от модела на спортната им подготовка и факторите за високите им постижения, и т.н. Аз се интересувам от всичко и исках да го видя на място.
ДЪЛГИЯТ ПОЛЕТ И ЕКСКУРЗИЯТА
са силно натоварващи и изискват много добра физическа кондиция. Върнах се уморена, теглото ми за две седмици намаля с 2,5 кг. В огромния турски авиолайнер пътуваха много български групи. Към Пекин летяхме през Сибир, а на връщане от Хонконг – от юг.
Без прекъсване полетът ни до Пекин продължи 16 часа и 40 минути. След обстоен граничен и митнически контрол се отправихме за багажа си с летищен влак на около 4-5 км от граничния контрол. Мащабите на летището надхвърлиха представите ми. Архитектурата е модерна, светла, чистотата впечатлява. Огромен поток пристигащи от цял свят са отлично обслужени, организацията е перфектна, служителите любезни, но безкомпромисни в проверките. Намериха батерия в куфар на туристка от групата и при проверката счупват колелце, поради което й даряват нов куфар с извинения, но без компромис при проверката. Щателни проверки има и при входовете на влаковете стрела, на музеите и туристическите обекти. Проверките и камерите са навсякъде, което осигурява спокоен живот в страната.
КИТАЙСКИЯТ ЕЗИК, ТЕЛЕФОНИТЕ И ИНТЕРНЕТ
Поради трудности с роуминга от Китай някои туристи не носят телефони, затова преводът на важни изречения на хартия, както и телефоните на българското посолство са безценни при нужда и тези данни трябва да се носят постоянно. Препоръчвам на бъдещите пътуващи за Китай превод на основни думи и изречения от китайския (традиционен) език, включително такива за помощ при изгубване сред хилядите хора, сред които се движи групата. В групата ни нямаше изгубили се (което било рядкост) и получихме благодарности от водача ни.
Телефоните ни може да се ползват само след предварително закупуване в България на е-sim карта за Китай с предплатени GB. Преди това трябва да се провери дали телефонът работи с е-sim карта и ако има такава опция, дали тя не е блокирана от производителя на телефона и едва тогава се купува картата. В Китай Гугъл, Фейсбук, Вайбър и др. не работят, затова закупената е-sim карта трябва да бъде комбинирана за Китай, Хонконг и Макао, ако екскурзията включва и тези китайски автономии. Преди пътуването обаче на телефона трябва да се изтегли ExpressVPN в България, иначе в Китай е невъзможно. Добре е да се изтегли и приложението АliExpress за безкасово плащане, но с Visa и Mastercard може да се плаща в големите обекти, а в малките плащането е кеш – в юани (в големите обекти и в щатски долари и евро).
ВОДАЧИТЕ НА ГРУПАТА
Водач на групата ни бе Слав – млад мъж с две висши образования, отлично владеещ английски, от който превеждаше на български беседите на прекрасните ни местни водачи, но поради специализацията му по Китай и сам ни изнасяше съдържателни и високоинформативни лекции за всяко място, което посещавахме.
Местните водачи са отлично подготвени, образовани и общителни. Тина в Пекин е историчка по образование. От тях научихме специфични неща за градовете и паметниците на културата, за древната историята на Китай, каквито липсват в мрежите. Програмата на двуседмичното ни пребиваване бе богата и интензивна – ставахме в 6 часа и се прибирахме между 20 и 22 часа, от които около 2 часа хранене, или 14 часа движение по места, свързани с историята, индустрията, здравеопазването, спорта, културата на страната.
КАК ЖИВЕЯТ КИТАЙЦИТЕ
От местните водачи научихме, че основните житейски принципи на китайците са скромност, миролюбивост, стремеж към дълголетие, баланс и хармония – въобще, живот според фън шуй философията. Стремежът към дълголетие включва стремеж към минимум храна и ежедневна двигателна активност (Тай чи).
Тай чи е стара система за бойна подготовка, възникнала през 12 в. Във времето се видоизменя вследствие на масовото й практикуване от нетренирани хора, поради което бойните движения стават плавни, бавни, с голяма амплитуда. Заниманията са ниско интензивни, но продължителни, със стремеж за постигане на вътрешен, духовен покой. Хората се упражняват в парковете, в оборудвани със спортни съоръжения зони – сутрин и вечер, предимно възрастни хора, които не са на работа. Някои бяха много възрастни хора, вероятно столетници, но изпълняваха шпагати.
Относно храненето – китайците са слаби, с деликатна структура, елегантни хора. Научихме, че придържащите се към дълголетие се хранят само два пъти дневно – сутрин и около 14 часа следобед. Навсякъде се вижда приложението на фън шуй принципа – живот сред природата, с дървета (гора) и вода, с хармоничност и равновесие в природата, в отношенията и на духа. Възрастните китайци са по-скромно облечени, докато младите – модерни, красиви и изящни в модата и в поведението си. Сред хилядите хора не срещнахме жена на високи токове. Облеклото е модно и удобно.
Средната заплата е около 1800-1900 лв., но цените са ниски и покупателната способност на хората е много добра.
ТРАНСПОРТЪТ В КИТАЙ
е първото, с което се сблъскахме. Трафикът е решен чрез повсеместни стоянки на малки моторчета и велосипеди със свободен достъп, чрез които хората бързо се придвижват до работа и други места, оставяйки моторчето или велосипеда на близката стоянка. Брат ми (доц. Иван Глушков), впечатлен, ми казваше: „Виж, виж, като хиляден рояк пчелички са с моторчетата!“. През зимата моторчетата са оборудвани с предна ватирана наметка, предпазваща от студ, влага и дъжд, с дълги ръкави и ръкавици. Така трафикът на колите е умерен. Държавата насърчава и покупката на електромобили, които са без данъци.
Влаковете стрела при 380-400 км/час бързо преодоляват огромни разстояния и пестят време, така хората могат да работят на по-далечни места. Те наистина са бързи, а и престоят е минимален по гарите. Слизането ни в малките градчета Сиан (2,7 млн. жители) и Луоян (1,9 млн. жители) бе за под 2 минути – това стана възможно след предварително разпределение от водача на части от групата ни до повече изходи на влака, защото ако не успеем, следващата спирка може да е след 1000 км. Вътрешният и международният авиотранспорт е силно развит и широко се ползва от китайци и туристи.
ОБРАЗОВАНИЕТО НА КИТАЙЦИТЕ
Като педагог имах интерес към образованието. То не е либерално, както в България. Местната ни водачка Тина (това е името й за туристите, за по-лесно произнасяне) ни разказа, че образованието е строго, императивно, силно конкурентно, с обемно образователно съдържание, тежко за усвояване, поради което децата готвят домашните си работи често до полунощ, за да са отлични ученици, което е висша цел на семействата. Образованието включва подготовка на ученици и студенти за хуманитарните и природонаучните области, но акцентът е към подготовка на кадри в инженерните области, свързани с технологиите, което изисква солидна, задълбочена и системна подготовка в училище и университета и още по-продължителна самоподготовка вкъщи.
Впечатление ни направиха масовите екскурзии с познавателна цел на малки деца от детските градини и училищата. Навсякъде, в големи и малки градове, срещахме стотици групи на екскурзия за посещение на музеи, исторически места, за отдих или по други поводи. Забелязахме, че едно дете се спъна и падна, но никой не му помогна, всички гледаха (включително учителката) как се справя само. И се справи! Обучават ги да се справят сами. Нямаше плач или тревога, детето се справи чудесно.
РАЗВИТИТЕ ТЕХНОЛОГИИ СА НАВСЯКЪДЕ
Приложението на технологиите е видимо и повсеместно – роботи обслужват посетители в ресторантите, автономни мини камиончета по улиците изпълняват доставки, плащането е предимно онлайн (на места пълен отказ от кеш плащане), автоматизация на бита, дори сензорите на тоалетните им следят за намерението на потребителя в банята и автоматизират затопляне и почистване. Навсякъде обществените тоалетни се почистват автоматизирано. Контактите за зарядните устройства на телефоните в Китай са с различен от европейския стандарт, което наложи закупуване на техен вариант в Благоевград. Срещу 45 лв. купих техен вариант, за който в Китай установих, че е за Австралия и САЩ, но не и за Китай (повярвах на продавача и не прочетох листовката вътре). Слава Богу обаче, че китайците са си китайци, и контактите им са и зарядни и имат две допълнителни гнезда за директно включване на кабелите на телефоните, което реши проблема ни. Така бе в хотелите ни, но не съм сигурна дали навсякъде е така.
КИТАЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО
По моя преценка икономиката на Китай е полусива, с впечатляваща бизнес свобода. Касови бонове получавахме в големи магазини и в моловете. В хилядите малки заведения и магазинчета касови бонове нямаше, което стана повод за разговор в групата ни дали това не е в основата на икономическия бум на Китай. Спомних си кога през целия преход икономиката ни се развиваше най-успешно. Това бе при правителството на Сергей Станишев (2005-2009), който, поемайки властта, първата му работа бе успокояване на бизнеса чрез преустановяване на непрекъснати, безпричинни проверки от НАП, РИОКОЗ, служби по пожарна безопасност и др., които се възприемат, и тогава, и сега, като тормоз на бизнеса. Защото да допуснем, че даден бизнес не отчете всичките си приходи, той няма да изхарчи сивите пари, а ще разшири бизнеса си. Така стана по времето на Станишев и затова реализира 6% икономически растеж, три пъти по-висок от сегашния.
Според мен това заедно с образованието и технологиите развиват Китай и е в основата на Китайското чудо. Смятам, че полусивата икономика в най-голяма степен за кратко време я развива. Разбира се, у нас това не може да се случи, държавата не се интересува особено от развиване на икономиката, дори пречи на процеса, защото основната й грижа е да отнеме от бизнеса за фиска. Еретични мисли, но доказани във времето, а и всеки вижда ситуацията.
БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА
Преди отпътуването туристическата агенция ни предупреди да копираме паспорта си и да носим копията на различни места в багажа си, като освен документите и парите ни да не са на едно място. Попитахме водача ни Слав за престъпността и той каза, че в Китай престъпността е много ниска и е грижа на всеки гражданин за предотвратяването й. И поясни: първо, препоръката да си пазим документите и парите идва от отворената политика на Китай и навлизането на голям брой хора, работници, студенти от други страни, някои от които с криминални наклонности. Но живеейки в Китай, рано или късно, влизат в пътя, второ – защото трябва да прилагат Китайската лична рейтингова система на гражданите на страната. Тази система за самоконтрол на поведението е много хитра и действа по следния начин.
При пълнолетие китайските младежи получават паспорт и базови 1000 точки за неутрално лично поведение средно добро, изходно, при влизането им в реалния живот. След това в зависимост от постъпките и действията, от всички свързани дигитални системи, обработващи данни, автоматично се добавят или отнемат точки. Така човек постига нисък или висок личен рейтинг, който му дава предимства при банкови кредити, при различни класирания в университетите – за стипендия, за избор на специалност, за назначаване на работа, отстъпки от цената на картите за градския транспорт, при класиране за детските градини, за жилище и др. привилегии. При непочтеност или при престъпност, неправилно паркиране, кражба (нечувано за китайците), агресия и др. прояви се отнемат точки и този гражданин се приема като неблагонадежден и трудно може да се справи в живота си и да си намери работа. Има възможност обаче да се поправи, извършвайки например кръводаряване, доброволен труд, участие в хуманитарни акции при наводнения, пожари, природни бедствия или друг вид общественополезна дейност, и така може да повиши рейтинга си и да се самопоправи без институцията на полицията, затворите и др. мерки от държавата.
Въобще в Китай има нетърпимост към безотговорното поведение и престъпността, а за корупция – смъртна присъда. Ако това се приложи у нас, комай ще останем без политици (горчива шегичка).
РЕЛИГИИТЕ
Научихме, че в Китай религиозността не се насърчава особено, смята се за упадъчно и пречи на кариерното развитие на китайците, но не в степен, както бе у нас през социализма, с преследване. Изповядването е свободно, но не се насърчава. Около 74% са атеисти, останалите са будисти, даоисти, християни и др. Има и малък процент мюсюлмани, установили се трайно в Китай от векове още по времето на Пътя на коприната и подправките.
Посетихме будистки храмове – Шаолин и др., Храма на небето в Пекин (даоистки комплекс), Храма на хармонията и др., но посетихме и красива, добре поддържана джамия.
Конфуцианството по своята същност е философска, етична система (не точно религия, а някои я възприемат като двете) за формиране на човешки добродетели, лична отговорност, стремеж към етично отношение между хората. В чантата си носех българско издание на книгата „Конфуций“ и по време на полета си припомних философията му, дълбоко прилагана от китайците в живота им.
Даоизмът, от друга страна, поощрява последователите си в стремеж към дълголетие чрез връзка с природата и хармоничен живот с нея; приемане на противоположностите (Ин и Ян), които се допълват; прилагане на принципа „действие чрез недействие“, на спонтанност и хармония.
Будизмът може да се характеризира с три думи – стремеж към непорочност, спокойствие, съпричастност. Възниква и се утвърждава между 6-4. век пр.н.е. в Индия. В основата на будизма е стремежът към осъзнаване, духовно пробуждане и постигане на просветление чрез медитация и други практики, етика, придържане към истините, неагресивно, благородно поведение, без обиди, непричиняване страдание на другите. Вегетарианци са и не убиват животни за храна или удоволствие (лов) и по други причини, животът им е изпълнен с милосърдие. Изпълнени са със себеотрицание, въздържание от всякакви пороци. Алчност, злоба, завист, грубост са напълно чужди на будистите.
ПЕКИН
Първите 4 дни бяхме в Пекин и програмата започваше с разходка по площад „Тянанмън“ – един от най-големите в света, с размери 880 м на 500 м, или 440 000 кв.м. При тържества, митинги и манифестации събира над 1 млн. зрители и гости. В превод означава „Врата към небесното спокойствие“. Строителството му започва по време на династията Мин през 1417 г. и е завършен през 1699 г. Освен правителствените сгради тук са партийният дом на ККП, мавзолеят на Мао Дзедун, който в младостта си казвал, че „жените носят на раменете си половината небеса“, затова трябва да са свободни да учат и да участват в изграждането на Китай. Всъщност Мао е фамилията му, а личното му име е Дзедун (на кит. Джъдун).
От Тина научихме, че поради големият брой групи посещението на „Тянанмън“ е с билети и резервация поне 3 дни предварително. Зад снимката на групата ни в далечината, високо горе се вижда китайското знаме, което всяка сутрин в 6 часа се сменя с ново и се издига на пилона. Зад групата на снимката са императорските дворци на „Забранения град“, сега музей.
Разглеждането на разкошната, съвършена архитектура, интериора на дворците, външните и вътрешни дворове и градини ни отнеха часове и чрез разказите на Тина ни пренасяха векове назад в древната история.
В Пекин посетихме още Летния императорски дворец – лятна резиденция със собствено езеро и с общ обем с дворците три пъти по-голям от Забранения град, ползван главно от императрица Цъси – изключително ярка личност в китайската история, управлявала с желязна ръка 47 години до смъртта си (1861-1908). Всичките си документи Цъси завършвала със заповедта: „Чу волята ми и изпълнявай!“. Убивала противниците си със забиване на игла в мозъка през ухото (безкръвно и тайно), затова според мен тя е еквивалент на отровителката Ливия в Рим, съпругата на Август.
Баща й е императорски чиновник и Цъси в края на детството си влиза в харема на Сиенфън, а вследствие на красотата и острия си ум става втората му съпруга. Ражда единствения му син Тунджъ. Скоро императорът умира и Цъси с първата му съпруга Цъан и още 8 министри поемат управлението на Китай. Синът й е 5-годишен. След погребението на императора Цъси организира преврат, премахва министрите, убивайки част от тях. След години синът й умира и Цъси поставя на трона (и осиновява) 3-годишния си племенник. Скоро отстранява и него и го заменя с по-управляемия друг племенник Исюен. При пълнолетието му Цъси се оттегля от властта, но загубата в Китайско-японската война я връща в управлението, обявявайки императора за неспособен. Затваря го в Забранения град. През 1900 г. Цъси подкрепя метежници, преследващи европейски натрапници, убивайки много хора. Вследствие на това Китай е нападнат и превзет от войските на осем европейски страни. Подписана е капитулация и договор за присъствие на чужди войски.
Както казах, Цъси е била изключително жестока към противниците си. По време на беседата за нея в летния дворец в Пекин, където е живяла, се включих в разговора с описание на жестокостта й и посочих, че историята й е издадена на български език в книгата „Императрица Цъси“ и че я имам в библиотеката си, което учуди Тина за популярността й и в България.
ПОСЛЕДНИЯТ ИМПЕРАТОР
Цъси умира през 1908 г., като предния ден на трона е възкачен ПУ И. Той се оказва непокорен и е последният император на Китай. Детрониран е през 1912 г., но остава с известни привилегии до 1934 г., когато напълно са отнети титлата и правата му. Издържа се като работник и портиер, което впечатлява Мао Дзедун и той го подкрепя. ПУ И става член на ККП през 1961 г., умира през 1967 г., кремиран е и погребан с почести. Има филм за трагичната история на последния император, който всъщност е последният император на династията Цин.
В Пекин посетихме и олимпийското градче, и стадиона „Лястовиче гнездо“ с уникалната му архитектура.
ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА
С особено вълнение говоря за посещението на Великата китайска стена, на която успяхме да се изкачим с огромни усилия до 10-ата кула в района на Пекин. Колосалната, видима от космоса структура, ежедневно е посещавана от стотици хиляди туристи и китайци, някои съвсем възрастни хора. Изкачването е трудно, защото стъпалата са различни, някои с над 40 см височина. Кулите са обширни наблюдателници, с прозорци във всички посоки и са служели за предпазване от стрелци и за заслони на войниците в дъжд и сняг.
СИАН
От Пекин се отправихме с влак-стрела към Сиан, отстоящ на около 1100 км, които преминахме за около 3 часа и половина. Разположен е в Среден Китай, търговски център, красив, бляскав град, с принос за популяризиране на търговията с коприна и утвърждаване на Пътя на коприната, тръгващ от Шанхай. Вечерята ни бе в операта, чиято зала е превърната в ресторант, и хранейки се с традиционни китайски ястия, се любувахме на талантливите изпълнители. Операта е филиал на Гранд опера на Шанхай.
ХРАНАТА В КИТАЙ
Обожавам китайската храна у нас, но явно тук ни поднасят адаптирани за вкусовете ни рецепти, които са много по-леки от храната в Китай. Там храната бе изключително разнообразна, но с много подправки, някои от които за мен бяха непосилно тежки. Храненето бе на кръгли маси за по 8 души и на вътрешната подвижна част в общи купи се сервираха храни и всеки избираше храната си. Не харесвам бърникането с ползвани или неползвани прибори в общи купи, затова този стил на хранене там и у нас не ми допада.
Първия ден в Пекин много малко хапнахме от храната, по-скоро от любопитство. Не бе ясно и какво точно ядем, затова храната остана по купите. Така беше и на следващия ден. Забеляза се обаче как от ден на ден се изяждаше все повече храна и така в края на екскурзията напълно се изяждаше. Или за тези две седмици се адаптирахме към подправките и накрая се хранехме като китайци. Е, не съвсем, защото така и не се научихме да ползваме пръчици, но ние свикнахме да се храним с лъжици, където нямаше вилици и ножове. Това се случваше не в хотелите и ресторантите 4 звезди, а при бързите хранения през деня. Бакшишите в Китай са неприемливи и се считат за обидни.
Черешката на тортата бе съобщението, че ще обядваме в дома на китайско семейство в старинен квартал. По пътя към мястото се разходихме по старинни улици и забелязахме различни малки циментови скулптури пред вратите на къщите. Пояснено ни бе, че те показват кой живее в къщата – ако са барабани, домът е на военен; ако е приличащо на дракон митично същество с голяма отворена уста – живущият е банкер или заможен човек.
Фигурата на дракон с голяма отворена уста символизира богатство и трябва да я има във всеки дом: поставя се вътре, срещу входната врата, да поглъща и задържа в себе си цялото богатство на стопаните. Казаха ни, че китайците прекомерно обичат парите си и много трудно ги харчат. Предпочитат да не се разделят с тях. Чудесен принцип – полезен за семейството и бизнеса.
Обядът в дома на китайското семейство включваше отново традиционни ястия, но домакинът бе добавил и малки чашки с много силна, концентрирана алкохолна напитка. Той обясни на китайски, че тя е специална, много рядка гроздова напитка, подсилена неимоверно от освободените съставки на поставена за известно време в съда кобра. Вече бях отпила глътка, иначе не бих го преглътнала, а и другите оставиха чашките си. На вкус досущ като нашата гроздова ракия „първак“, двойно препечена и силна.
ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
Очаквайте утре продължението
