
„Краят на месец април е 2019 г. Тръгваме за близката Албания. Отново с моя пернишки „Форд”. Същият „Форд”, с който две години по-рано обиколих Западна Африка. Този път с приятелката ми Веселка ще пътуваме само 12 дни и ще разгледаме Албания от най-северната до най-южната й част”, така започва пътеписа си пътешественикът от Перник инж. Валентин Дрехарски. Ето и целия му разказ:
„В края на април и началото на май 2019 година се събраха няколко празника: Великден, Първи и Шести май. Между тях имаше само три работни дни и това позволи да заделим общо 12 дни, за да направим една добра обиколка на Албания с автомобила.
Първите ден и половина отделихме на съседната Република (отскоро Северна) Македония. След като подминахме Скопие, с приятелката ми Веселка разгледахме няколко природни и културни забележителности, преди да пресечем границата с Албания.
Езерото Матка е разположено живописно в каньона, образуван от река Треска. В действителност висока язовирна стена събира водите на реката в тясно и дълго водохранилище. Разходката по него с лодка беше приятно преживяване.
Национален парк Маврово обхваща планински район в северозападната част на Македония. Характерен е с приятни горски масиви, както и със зони за отдих, туризъм и спорт. Тук е и най-високата планина на Македония – Кораб (2764м).
Село Галичник е характерно със старите си каменни къщи и сватбите в традиционен селски дух. Там ядохме чудесна домашна баница с местно кисело мляко.
Бигорският манастир „Св. Йоан Кръстител“ в западната част на Македония е разположен близо до град Дебър и
е класически пример за Българската възрожденска живопис и дърворезба.
Преди доста години в училище по история бяхме учили за Дебърската художествена школа от 18-и и 19-и век. Дърворезбата и иконите в Бигорския манастир са завладяващи. Дървеният иконостас съдържа библейски сюжети и 700 фигури на хора, животни и растения. Изработен е в периода 1829-1835г.
Северната част на Албания е предимно планинска, с малки градчета и села. Централните части на тези градове са обновени и приятни. Но страничните квартали са занемарени, бедни и мръсни.
След македонския град Дебър влязохме в Албания и пренощувахме в Пешкопия. Приятно градче в Северна Албания се оказа 20-хилядният Кукъс, който е близо до границата с Косово.
Най-приятният малък град по пътя към албанския север беше
Байрам Цури. Той има 10 хиляди жители и след него започва живописната долина на река Валбона. Северните части на Албания се характеризират с планински релеф.
Тук могат да се видят високи планински върхове и дълбоки долини. Пътищата са тесни, с много завои, спускания и изкачвания.
Пътува се бавно и на ден минавахме с автомобила само по 150 километра,
включвайки и времето за разглеждане. В този район е изградена каскада от три язовира по долината на река Дрин.
Мога да определя долината на река Валбона като едно от най-красивите места не само в Северна Албания, но и в цялата страна. Тя е разположена сред планината Проклетия, или „проклетите планини“, както още местните наричат този район. Обявена е за национален парк, а туристическите фирми го рекламират като „Албанските Алпи“. Пътят през долината е много добър за разлика от второстепенните планински шосета в северната част на Албания.
Едно от най-приятните преживявания в Албания беше
прекосяването на езерото Коман с ферибот. Наричат езеро средния от трите дълги десетки километри язовира, запълващи долината на река Дрин в северната част на страната. Тази язовирна каскада е строена през 70-те и 80-те години на миналия век. Времето за пътуване от края на водохранилището при село Фиерза до язовирната стена при село Коман беше три часа. 35 евро ни струваше фериботът – за автомобила и нас двамата. Преминахме през няколко каньона на река Дрин и се възхитихме на прекрасните гледки към околните планини. На отделни места язовирът се разширява, а при долините се образуват красиви малки заливи. Тези три часа не слязохме от най-горната палуба, а след всеки завой се появяваше нов чудесен изглед.
Със своите сто хиляди жители Шкодра е най-големият град в Северозападна Албания. Разположен е до Шкодренското езеро. Историческата част е реставрирана и е приятно място за разходки. Част от старите сгради са в стил близък до венецианския. Това се обяснява с факта, че през 15-и век градът е бил в състава на Венецианската република. Чиста и добре поддържана, Шкодра има най-европейски вид от всички албански населени места. Правят впечатление многото велосипедисти по улиците на града.
Край Шкодренското езеро е изградена алея за пешеходци, а по брега му са отворени доста ресторанти. Крепостта Розафа
е разположена на висок хълм, намиращ се на три километра южно от центъра на град Шкодра. Според легендата това е име на млада жена, която под формата на жертвоприношение е зазидана в стените на крепостта, за да бъде градежът здрав. Укрепление на това място е съществувало от времето на илирите, но е оформено като крепост от римляните. Крепостта е разширявана и доукрепвана от византийци, венецианци и османски турци. Тя е естествено защитена от обграждащите я реки Дрин и Бояна. От крепостните стени се разкрива панорама към град Шкодра и Шкодренското езеро.
Историческият Круя е разположен в централната част на Албания. Този град е родно място на националния герой Скендербег, с рождено име Георги Кастриоти. Като син на албански княз, в младежка възраст той е взет за заложник от турците и получава военно образование в Одрин. Там
започват да му казват Искандер (с това име мюсюлманите наричат Александър Велики)
заради проявените качества на военачалник. Султанът му дава титлата бей (областен управител) и така Кастриоти става Искандер бей, или съкратено Скендербег. След разгрома на турците от унгарците в битката при Ниш през 1443 година патриотично настроеният Скендербег се възползва от ситуацията. Той напуска турската армия, отрича се от исляма и сплотява албанците за борба с турските завоеватели. Столица на създадената от него независима албанска държава става родният му град Круя. В продължение на четвърт век водената от Скендербег армия отблъсква 13 турски нашествия в Албания.
Основна туристическа забележителност в Круя е крепостта, на чиято територия е разположен музеят на Скендербег. В близост до него се намира етнографският музей, чиято експозиция е в голяма къща в старинен стил. Струва си да се видят текето (молитвен дом на бекташите, които са привърженици на суфиското направление в исляма) и турската баня. По пътя от центъра на града към крепостта се минава през пазара, изграден в османски стил. Там има огромно разнообразие от всякакви сувенири.
Тук ще спомена за добрите си впечатления отсъстоянието на пътната мрежа в Албания.
Всички главни пътища са обновени и в добро състояние
При предишното ми пътуване в тази страна през 2008 година по-голямата част от шосетата бяха разбити с много дупки. При второкласните планински пътища сега (2019 г.) минахме през няколко участъка в лошо състояние с разбит асфалт. Тъй като обичам да експериментирам, пропътувах няколко десетки километра по третокласни планински пътища, които бяха без покритие, както се вижда на снимката по-долу.
Имайки предвид бързото икономическо развитие, повсеместното строителство и мащабното обновяване на инфраструктурата мога да кажа, че от бившите социалистически страни Албания е дръпнала най-много напред, в сравнение с миналото.
Започнахме със Северна Албания, а вече сме в южната част на страната. Град Дурес се е разпрострял по крайбрежието на Адриатическо море, а разстоянието до столицата Тирана е по-малко от 40 км. Със своите 250 хиляди жители той е вторият по големина град в страната. Основан е през 7-ми век преди новата ера и има богато историческо минало, за което свидетелстват експонатите в археологическия музей, останките от амфитеатъра и от градските укрепления. През 14-и век Дурес е бил столица на малкото по територия княжество Албания.
Пренощувахме в хотел на крайбрежната алея срещу главния кей, а на сутринта отделихме достатъчно време на археологическия музей, за да разгледаме множеството артефакти от времето на илирите, елините и римляните.
През средновековието в продължение на десетилетия Дурес е в състава на България и тогава се нарича Драч.
През този период значителна част от територията на днешна Албания е част от Българската държава. И днес в някои източни албански села живеят българи. Тирана е основана като град в началото на 17-ти век. Тя е столица на Албания от 20-те години на миналия век. През последното столетие тук се развива бързо индустрията и населението нараства от 10 хиляди до 700 хиляди души.
Тирана е център на политическия живот, на науката и културата в Албания. Сред основните забележителности в града бих посочил централния площад Скендербег с паметника на този национален герой, националния исторически музей, джамията на Етем бей, часовниковата кула, катедрала, черква, университета, археологическия музей и чудесния парк. Доста стари жилищни блокове от времето на социализма са боядисани в различни цветове, което ги прави приятни на външен вид. Автомобилният трафик е натоварен и шофирането през централната част на Тирана не е от най-лесните.
Вльора е вторият по големина пристанищен град в Албания, след Дурес. През средновековието се е наричал Авлона и Валона, каквото е и името му на италиански. През ноември 1912 година тук е обявена независимостта на Албания от Османската империя.
След Втората световна война близо до Вльора се е намирала военноморска база на Съветския съюз,
която е закрита през 1961 година, а намиращите се там 4 съветски подводници са задържани от албанското правителство.
В последните години Вльора се е оформил като голям курортен център с множество хотели и заведения за хранене край плажната ивица. В един от тези хотели на морския бряг пренощувахме и ние. Сред основните забележителности тук мога да посоча музея на националната независимост, историческия и етнографския музеи, паметника на независимостта и старата джамия Мурадие в центъра на града.
Пътят от град Вльора на юг преминава през планинския Национален парк Логара и няколко градчета с приятни плажове на Йонийско море.
Превалът Логара е на височина 1025 м над морското равнище. Наоколо се виждат борови гори и хвойнови дървата. Изгледът към спускащите се към морето планински склонове е впечатляващ. Отклонения от главния път водят към няколко
малки пясъчни плажа като Палас и Дримадес
Разходихме се край плажа на Дерми, докато самото градче е високо в планината. Не пропуснахме разположеното високо над морето градче с каменни къщи Вуно, чиято крайморска част с два плажа се нарича Яла.
Химара е крайморско градче в Южна Албания с пет хиляди жители. Старата историческа част се намира на хълм над морето. Каменните сгради са полуразрушени, но разходката по тесните калдъръмени улички е романтична и запомняща се. Една от средновековните черкви е сравнително добре запазена, включително стенописите вътре. Няколко от старинните каменни къщи са реставрирани и в тях живеят хора. Красиви са панорамните гледки към морето и към съседната дълбока долина.
Централната туристическа част на Химара е застроена с хотели. Пешеходната крайбрежна алея е приятна за разходка. Там си пихме спокойно кафето до малък кей. И трите плажа на града са покрити с едър пясък. В Химара живеят много гърци.
Природата в южната част на Албания не е така впечатляваща както планините на север. Преобладава
скалисто крайбрежие с малки плажове на Йонийско море.
На няколко места видяхме и по-дълги плажни ивици. Често се отбивахме от главния път, за да разглеждаме самите плажове, някои от които оставаха почти незастроени.
Лежащият край Йонийско море град Саранда е може би най-романтичният морски курорт в Албания. Неговата централна част се извива под формата на подкова около дълбок залив и като разположение може да се направи далечна аналогия с френския град Кан. Новите хотели са десетки и са накацали по хълмовете над залива.
Пристигайки в града привечер, първата ни задача беше да си намерим хотел, като избрахме стая с изглед към пристанището и залива. Вечеряхме в таверна и хапнахме морска храна, приготвена по гръцки.
На следващия ден започна силна буря и от хотелската стая наблюдавахме големите вълни в морето. Пристигащ кораб с туристи дълго време не можа да бъде привързан към кея поради силното вълнение. Едва след като вятърът поутихна, успях с бърз ход под дъжда да обиколя централната част на Саранда. Между града и близкия гръцки остров Корфу пътуват туристически кораби, както и ферибот.
Бутринт е най-добре запазеният античен и средновековен град на територията на Албания. Разположените на полуостров останки са включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1992 година. Няколко века преди новата ера тук е създаден гръцки град, който се е оформил като икономически и културен център. През този период е изграден и внушителен амфитеатър. След превземането му от римляните Бутринт е доукрепен с обграждащи го стени и продължава да се развива. Изградени са нови храмове, термални бани, фонтани, канализация, форум (градски площад и център на обществения живот), частни вили. Амфитеатърът е преустроен в римски стил и е побирал 2500 зрители. През византийския период градът става епископско селище. Построени са голямата базилика, баптистерия (място за покръстване) и нови сгради. За развитието на този град е способствал фактът, че полуостровът е добре защитен. Девет десети от него са обградени от водите на морето, от езерото Бутринт и от река Павла. Здравите крепостни стени са го предпазвали от завоеватели. На най-високата част, където някога е бил гръцкия акропол, сега има по-нов замък, в чиито подземия се съхраняват музейни артефакти.
Ксамил е приятен курортен град в най-южната част на Албания. Десетки хотели, ресторанти и кафета са разпръснати около няколко заливчета на Йонийско море. Десетина на брой са малките плажове, покрити с фин бял пясък. Близо до брега има три острова, до които може да се стигне с лодка или с плуване. Ксамил е мястото, където с удоволствие бих прекарал 3-4 дни за да се пека на плажа и да плувам в топлата морска вода.
Изворът „Синьото око“ е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на Албания.
Водата извира от земните недра и поставя началото на река Бистрица. Проучен е до дълбочина 50 метра и не е известно колко надолу под земната повърхност е началото. Най-вероятно това е подземна река, която на това място излиза вертикално нагоре. Мястото, където достига повърхността, има тюркоазено син цвят и наподобява човешко око със зеница. Оттук идва и името – „Синьото око“. Цветовете му преливат от светлосиньо до тъмносиньо.
Над извора е направена дървена наблюдателна площадка за туристите, а над него са надвесени клоните на многолетен дъб. До „Синьото око“ се стига по двукилометрово отклонение от пътя между Саранда и Аргирокастро.
Аргирокастро е старинен град в Южна Албания, характерен със своите каменни къщи в традиционен стил. Включен е в списъците на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Името се превежда от гръцки като „Сребърна крепост“. Счита се, че първи гърците са заселили това място пет столетия преди новата ера. Византийците изграждат крепост, която е оформена в днешния й вид от османските турци. Приятна е разходката по калдъръмените улици и край каменните къщи с покриви от плоски камъни.
Пристигнахме в Аргирокастро на свечеряване, избрахме си малък хотел, а след това се разходихме из историческата част и хапнахме в традиционно албанско ресторантче.
На следващия ден разгледахме старинната къща Зекате, етнографския музей и крепостта с музея. В крепостта е струпано голямо количество оръжия, предимно от Втората световна война. В музея има доста артефакти от времето на социализма, там могат да се видят и множество затворнически килии. В двора на крепостта като експонат стои
американски шпионски самолет, който през 1957 година е прихванат от албански изтребители и приземен.
Най-известната личност родом от Аргирокастро е световноизвестният албанският писател Исмаил Кадере. Тук е роден и политикът Енвер Ходжа, който през Втората световна война е сред ръководителите на антинацистката съпротива, а после стои начело на държавното и партийно управление в Албания до 1985 година.
В три часа след обяд приключихме с обиколката на Аргирокастро и потеглихме към България през Гърция. На сутринта трябваше да се тръгва за работа.
Вместо заключение
Когато през 2008 година посетих Музея на националната независимост в град Вльора, в края на обиколката екскурзоводката разказа за предсмъртното завещание на техния първи министър-председател. Малко преди да умре, той събира синовете си и им казва: „Аз работих цял живот, но не можах да натрупам пари и имоти. Поради това нямам какво да ви оставя в наследство. Но пък ви оставям Албания и моето завещание към вас е да работите всеотдайно за нея така, както работих и аз!“.
Бюджет
Дванадесетдневното пътуване из Албания струва на двамата с приятелката ми общо 1740 лева, или 870 лева на човек.
Разпределени по видове, разходите ни имат следния вид:
790 лева за единадесет нощувки, като в почти всички случаи имаше включена закуска в цената. Не сме правили резервации, а когато започваше да се свечерява, спирахме и си избирахме хотел от средна класа;
362 лева за гориво на автомобила. В Албания бензинът и дизелът бяха с ¼ по-скъпи, отколкото у нас. Газта беше малко по-евтина спрямо цената й в България;
328 лева за храна и напитки;
105 лева входни такси за музеи и забележителности. Средната цена за музеите беше 3,50 лв. на човек. Входната такса за исторически забележителности като Бутринт беше 12 лева;
70 лева за ферибот по езерото Коман;
20 лева пътни такси;
65 лева за сувенири и други разходи.
В Албания пропътували няколко десетки километра и по такива третокласни планински пътищаВеселка пред останките от средновековната черква в крепостта Розафа
Авторът на горната палуба на ферибота, прекосяващ язовир Коман по дължина
Дрехарски с пернишкия форд през долината на река Валбона в Северна Албания
Авторът на терасата на хотелската стая в Саранда