ПЪТЕШЕСТВЕНИК! Таня Пенчева от Благоевград вече 15 години кръстосва най-романтичните места в Америка

Таня Пенчева е родена на 15 февруари 1956 година в село Брежани, община Симитли, където завършва основното си образование. След това учи Техникум по минна промишленост „Христо Ботев” в Перник. След завършване на техникума през 1974 година работи по разпределение във Велинград в западно-родопската проучвателна група към системата на редки метали – добив и проучване на редки полезни изкопаеми, в това число и стратегическия метал уран. В тази прословута група същата година се запознава с мъжа си Богомил, който също е геофизик, и целия жизнен път преминават заедно. Той и днес продължава да работи на сеизмичната станция в Крупник. Втората година работят в Брацигово, а през зимата в Бухово. През 1976 година се преместват в Елешница и работят като геофизици в целия регион всичко, което е свързано с уран, уранодобив и проучване. От 1981 година живеят в Благоевград. Тогава се ражда дъщеря им Силвана. Синът на Таня се казва Владислав, който работи като финансист в една нотариална кантора в Благоевград. Женен е, съпругата му работи в АУБ. Имат две деца .

След промените през 1989 година уранодобивът се затваря и се налага Таня да се преквалифицира. Работи в транспорта, в търговска група, продавала е дори книги на улицата, работила е в обменно бюро и в една компания по мрежов маркетинт. Като хоби и след пенсионирането се занимава с астрология и прави интересни хороскопи. Вече е баба на три внучета – Лидия, Богомила и София, и днес, освен грижите за тях, има много разностранни интереси и занимания, които запълват цялото й време. Така се чувства полезна за себе си и за другите и денят й е запълнен с пълноценни неща. Какво по-хубаво от това да приемеш живота такъв, какъвто е, и да го осмислиш по най-добрия за теб начин!

Таня Пенчева от Благоевград от години има късмета да обикаля най-атрактивните кътчета на Америка. Вече 15 години в Бостън, САЩ, живее дъщеря й Силвана със семейството си и всяко лято тя организира на своите родители екскурзии до места и курорти, които не са посещавали и които ще им оставят спомен за цял живот. Дъщерята на Таня – Силвана, е завършила Американския университет в България през 2006 година. През 2008 прави двегодишна магистратура по бизнес администрация в Бабсън Колидж и след това специализира корпоративни финанси. В момента е финансов директор на корпоративна компания в Бостън. Съпругът й Андрей, който е софиянец, също има специализация по бизнес администрация и работи в компания, която се занимава с организация, анализи и менажиране. Имат дъщеря София. Следят всичко, което става в България, дори за някои неща са по-информирани от родителите си. Включват се в благотворителни кампании. Всяка Коледа обгрижват едно дете, което е написало писмо от какво има нужда в съответната организация, която се занимава с тези кампании. Ходят на благотворителни турнири в пунктове, където сортират дрехи за деца, за възрастни и помагат на социално слаби хора. Тяхната философия е, че човек е щастлив там, където се чувства добре. Тя съвпада и с философията на Таня.

Това лято Таня и съпругът й Богомил посетиха остров Нантъкет. Името му, преведено от индиански, означава „далечна земя”, или „земя навъртре в морето”. За да се стигне до остров Нантъкет, трябва да се мине през един полуостров, наречен Кейп Код, в югоизточната част на щата Масачузетс. Кейп Код се смята за най-посещаваната туристическа атракция на Нова Англия, която обхваща щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшър, Върмънт, Род Айлънд и Кънектикът. Нантъкет е заобиколен отвсякъде с плажна ивица и обликът на района е в стил Нова Англия. Това е район, в който са пристигнали първите заселници от Европа и като цяло духът и стилът на всички щати е европейски, в частност английски, по отношение на архитектура, бит, дух и култура. На Кейп Код няма много високи сгради. Има голф игрища и хотели от типа на ризолтите с вилички. През лятото този полуостров е гъсто населен от туристи. Много къщи и бунгала се дават под наем. Най-посещаваните провинции на Кейп Код – това са Чатам, Провинстаун, Хаянис, Денис, Ярмът и Фалмът, където семейството на Таня престоява 4 дни. Там наемат една типична за Нова Англия къща в котич стил, с хубави веранди и много добро обзавеждане. Оттам с ферибот тръгват за остров Нантъкет.Той е на 50 км от Кейп Код. Заедно с още два по-малки полуострова се образува едноименният град Нантъкет. Островът е заселен още през 1641 година. В 1611 година пристигат първите заселници в САЩ с кораб, който акостира в град Плимут и там се създава първата колония. От 1740 до 1840 година стров Нантъкет се е приемал като неофициалната китоловна столица на света и е бил първенец по отношение на китоловната промишленост – добив на мас и всички останали продукти от улова на китове. Близо век и половина този остров е бил най-значимото и проспериращо пристанище за китоловците от целия свят. Тази индустрия помага за неговото развитие и за построяването на красиви сгради и повече от 800 частни къщи резиденции на морски капитани квакери.

„На този остров няма големи търговски вериги и всичко е някак си замряло във времето”, споделя Таня. „Да се качиш на ферибот от Хаянис и да пътуваш час и 10 минути в Океана, за да пристигнеш на Нантъкет – усещавето е като за приключение назад във времето. Тихо, спокойно, животът върви по-лежерно”.

Островът наброява около 12 000 жители, но през лятото достига до 55 000. Доста е скъпо, но е мечтано място за почивка на мнозина. Красотата може да се открие в заоблените хълмчета, в боровинковите полета, езерата, невероятните плажове и пясъчни дюни. Могат да се видят къщи от 1772 и от 1820 година, облицовани отвън с плочки от дърво и калдъръмени улици. Всичко, което се реставрира, се прави в същия стил, с много зеленина и дървета. Там може да си купиш ръчно направен на място сладолед и шоколад. В ресторантите сервират прекрасна морска храна. Всичко е прясно уловено и поднесено с вкус, желание и финес.Усещане за по-интимна почивка в личен и в семеен план. На острова има и доста български студенти. Компанията на Таня е срещнала момче албанец и момиче българка. Това са студенти, които са там на бригада от май до началото на октомври, когато сезонът приключва.

Това лято семейството на Таня посещава и щата Мейн, и то не за първи път.Това е най-североизточният щат на Америка. Огъста е неговата столица. Наричат го боров щат, заради многото борови насаждения, гори и зеленина. 90 процента от територията на този щат е покрита само с гори. Щатът Мейн има 400 км живописна плажна ивица. Има много красиви морски фарове, плажове, рибарски селища и стотици малки островчета. През 1607 година започва да се заселва от европейци. Плимутската колония създава провинция Мейн през 1622 г. Името й вероятно е взето от френската провинция Мейн. Боровинките, ябълките, кленовият сироп, захарта и картофите са основните земеделски култура, с които се славят в този щат. Черните и червените боровинки са изключително популярни в САЩ, и те се добиват в щата Мейн. Правят сокове и сладкиши с тях. Индустриалното производство на щата е свързано с дървесина и хартия, кожухарски изделия, хранителни и текстилни продукти, биотехнологии, военноморско дело и корабостроене. Туризмът също е важна част от развитието на щата Мейн.

През 2014 г. Таня със семейството си посещават Бар Харбър – градче на брега на Атлантическия океан, който се е врязал в сушата, на около 30 км от Бангор – града на Стивън Кинг. В Бангор се намира прословутата му червена къща с две кули и черна ограда, украсена с прилепи и дракони. Бар Харбър е туристическа дестинация, където пристигат големи кораби, круизни лайнери. Близо до Бар Харбър се намира един национален парк „Акадия”, обявен като такъв още в 30-те години на миналия век, направен с помощта на Рокфелер младши и други известни магнати, и се стопанисва по най-добрия начин.

„Впечатлява една пътека от 27 мили, която обикаля природните дадености на парка. Най-високото място в този парк е връх Кадилак, от който могат да се видят различните малки острови в Атлантическия океан”, си спомня Таня.

Тази година семейството й посещава за 4 дни и градчето Йорк в щата Мейн. Плажовете там са свободни, с изключение на къщите, които имат частни плажове. В това градче има много голяма зоологическа градина, която за един ден не може да се разгледа. И тук могат да се срещнат характерните къщички с ръчно приготвени сладолед и шоколад. Животът тече по-бавно, но по-спокойно, и предлага условия за истинска почивка. И ако през зимата в това градче живеят около 7 хиляди жители, през лятото стават над 20 хиляди.

Таня помни забележителностите от всяко място, което е посетила в Америка. Тя за нея е толкова многолика и различна, с три часови пояса, че от всяко място в нея остава нещо завинаги. През 2012 година посещават град Сан Франциско в Калифорния – един уникален космополитен град, и Таня разказва за висящия мост Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан, наричан още Златната порта, или Златната врата. Посещавала е затвора Алкатрас, който се намира на малък остров в Санфранциския залив. Там може да се види килията на Ал Капоне, в която той престоява от 1934 до 1938 година. Помни така наречената Силиконова долина, или долина на технологичните гиганти Гугъл, Фейсбук, Епъл и други. На 4 септември 1998 година в градчето Менло Парк, Калифорния, е регистрирана компанията Google. В момента тя е сред най-големите американски корпорации и се занимава с интернет търсене, реклама, производство на софтуер и хардуер. След два века с развито селско стопанство от испански мисионери, през 1971 година Долината на насладите се превръща в Силициевата, или Силиконовата долина.

Таня не може да се забрави духа, който тези градчета носят. Разказвала ми е за град Плимут, разположен на Атлантическото крайбрежие, който е свързан с първото отбелязване на Деня на благодарността – религиозен празник в САЩ, който изразява благодарността към Бог за плодородната реколта през годината. Началото е поставено в град Плимут, разположен на 80 мили югоизточно от Бостън. През 1620 година англичаните са едни от първите заселници там и те кръщават град Плимут в Нова Англия, като пренасят името от своята родина. Пристигайки там в късна есен – края на ноември, голяма част от тях се разболяват и умират, защото не са имали достъп до прясна храна и чиста вода. Местното индианско население ирокези ги посрещат дружелюбно и им помагат да се заселят там. Дават им семена, които те засяват през следващата 1621 година и прибират много добра реколта. В знак на благодарност към ирокезите пилигримите – едни от първите заселници на територията на днешните Съединени американски щати, направили богата вечеря заедно с местните хора. Така поставят началото на Деня на благодарността. В Америка той се отбелязва последния четвъртък на месец ноември. Следващият ден петък от половин век се нарича още „черен петък” и е свързан официално с коледната надпревара за покупки. В градчето има построен паметник на преселниците пилигрими, който е висок над 25 метра и е най-големият паметник от гранитогрес. Там има и копие на кораба Мейфлауър, или майско цвете, с който първите пилигрими са тръгнали от Англия да се заселят в този район, и днес се посещава от туристите като музей.

Там може да се посети и къщата на Ричард Спароу – една от най-старите къщи в Северна Америка, която в основната си част е запазена в автентичен вид. Оттам с круизни корабчета се организират посещения за наблюдения на китове, които могат да се видат след пътуване около 2 часа навътре в океана. Има и пиратски кораби, на които децата могат да преживеят емоциите на морските разбойници. С времето Денят на благодарността се превръща в светски празник и днес го наричат по-скоро Деня на пуйката. Таня е имала възможността да присъства на Деня на благодарността, който е семеен празник. Близките хора се събират на трапеза с пуйка, пълна с кестени, ориз, царевица, кой каквото обича, и винаги говорят с благодарност за всичко, което са направили един за друг, с благодарност към Твореца и природата. През деня нищо не се работи, просто се празнува.

„Навсякъде има плюсове и минуси” – казва Таня – неща, които надделяват, но когато многообразието и различните видове култури се преплитат и се наблюдава диктатурата на закона, тогава хората преживяват усещане за лекота, за свобода. Това се откроява над всички останали впечатления, които човек добива там”.

През 2015 година посещават Гранд Каньона. „Впечетляващо е самото пътуване дотам, кацането в град Финикс, който е направен в пустинята. Оттам се минава през Седона – място, където са заснети най-много извънземни обекти. Тялото се усеща по различен начин, защото скалите са червени и съдържат много желязо, което е и част от нашите червени кръвни телца. Всичко това създава усещането за лекота. Дори да се изкачваш и да вървиш по пътеките, не се уморяваш. И оттам при пътуването до Гранд Каньона онемяваш от величието на природата. Тогава си мислиш колко сме малки, а колко лесно можем да навредим на тази природа, създадена от Твореца, дори с най-елементарните си ежедневни лоши навици в начина ни на живот”. Ако направим сравнение на манталитета тук и там – Таня забелязва, че в Америка проблемите от работата не се пренасят в семейството и обратно. Животът е организиран така, че да не се нарушават много правилата, които изисква самата природа. Отпадъците се хвърлят разделно, хората спортуват, повечето водят здравословен начин на живот. Добре организиран е и общественият начин на живот, като работни места, цени, транспорт. Тъй като там законът важи за всички, хората знаят, че ако нарушат правилата, ще бъдат наказани и всичко това прави живота по-сигурен и по-спокоен.

Таня мечтае американските й пътеществия да продължат и занапред, за да опознае по-добре културата и природата на тази необятна страна. Моли се пандемията да си отиде, за да не ограничава пътуванията. Надява се събитията в световен план да се нормализират и догодина да посетят Флорида и щатите на Мексиканския залив.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА