Виното е многовековна магия. Рождението му, както и самото то са забулени в тайнственост. Божа работа, напитка, дарена от Висшите сили на човека, за да му покажат, че го обичат. Магията на виното е пленявала царе, вождове и патриарси, работник и селянин, роб и господар.
Никой не може да каже къде и кога точно се е появила лозата и как нейният плод, гроздето, е започнал да се превръща във вино. За първата изцедена чепка грозде спорят Месопотамия, Мала Азия, Сирия, Гърция, Македония. Но няма значение къде е родината му. По-важното е, че това се е случило преди поне 8 хиляди години и много бързо е успяло да залее целия свят.
В град Помпей лавата на вулкана Везувий е успяла да опази част от старата история на виното. След разкопки изпод вулканичната маса са открити около 200 бара, които продавали вино на почитателите на Бакхус. Да добавим и друга любопитна статистика. През Средните векове в Англия броят на престъпленията, свързани с прекомерна употреба на вино, са били повече, отколкото във всички европейски страни. Във Флоренция през четиринадесети век средният гражданин е изпивал по четири литра вино на седмица. Във Венеция, където се строили корабите за републиката, разходите за вино стояли на второ място след тези за дървен материал, а всеки работник получавал по два литра като дневна дажба.
ВИНОТО В ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ И КАК СЕ Е ПИЕЛО В ПОСТРУМИЕТО
Преди около 7000 години в Тракия и Македония се е появила опитомената лоза и виното. Тогава тази част от света е била приемана за студена, подвластна на страшния вятър Борей (северняк). Студена е била и по времето, когато тези земи са били провинции на Римската империя. Ето как ги е видял заточеният тук от Рим поет Публий Овидий: „Тук толкова страшно фучи и вилнее Борей, че изравнява със земята високи кули, вдига покриви, а виното не се излива, а се вади от стомната, като се чупи, запазвайки нейната форма…”.
Траките и македонците често уреждали пиршества и злоупотребявали с вино. Пиели и жени. Присъствали менади и сатири. Според легенда пийнали менади добили смелост от изпитото вино и разкъсали певеца Орфей заради женомразството му след смъртта на любимата му Евридика.
Най-вероятно подобни пиршества са се случвали и в античния град Нейне край Долна Градешница, и в града над днешния квартал „Моравска” на град Кресна. Пиршествата на предците ни изобилствали с ядене и пиене, с музика и танци, често с военен характер. Един пир на одринския цар Котис (4. в. пр. Хр.) е описан в древна комедия по негово време. Пирът на Котис бил по повод женитбата на дъщеря му с пълководеца Ификрат. Царят разпоредил: „И ако направите каквото ви заръчам, ще ви устроим бляскаво пиршество, което не ще прилича на други”. Тогава били постлани на градския площад пурпурни постелки, които достигнали далече на север извън града, и в пиршеството участвали безброй чорлави мъже месоядци. Там имало медни котли, по-големи от стаи с по двайсет легла, а сам Котис се запретнал да поднася вино и мезета в златни съдове… Анигенид пък свирел на флейта, Аргос пеел, Кевисод дрънкал на китара и чували песни в широката Спарта, та и до седмовратата Тива…
За древни угощения пише и Диодор. Той разказва и за угощението на пленения македонски цар Лизимах от гетския цар Дромихайт. Вместо да убие Лизимах, както искали траките, той се отнесъл благородно към него и приятелите му и им дал угощение: на траките – в скромни съдове от дърво и рог, на македонците – пищно, в златни и сребърни блюда и чаши.
А защо Дромихайт възнаградил щедро с пир македонците? Защото искал да получи отговор на въпроса кои пиршества са най-достолепни. Попитал и пленения македонски цар Лизимах, и той, въпреки щедрия пир, отвърнал, че повече харесва македонските пиршества. Наистина македонците били известни пиячи и чревоугодници. Известни са пировете на Филип ІІ Македонски, който на пир загубил око, а на друг пък бил убит.
В големия си труд „Траките” акад. Георги Михайлов е публикувал как някога по нашите земи са се уреждали пирове, като цитира описание на Ксенофонт на угощение на Севт І (400 г. пр. Хр.). Ето какво е записал: „Като се събрали най-знатните от присъстващите траки, военачалниците и стотниците на гърци и пратениците на някакви градове, всички насядали на обеда в кръг. След това били внесени 20 маси, отрупани с парчета месо. Имало следния обичай и Севт най-напред постъпил според него, като взел хляб и взел да подхвърля на всички. После се разнасяли много блюда и рогове с вино, стигнало се до танци и сам Севт надал боен вик и заскачал ловко, като че се пазел от стрели”.
Любопитни истории разказва и Антей. Ето една от тях: „Някои траки при пиршества играели танците си с ритуал „обесване“. Те окачвали на известна височина примка и точно под нея поставяли лекоподвижен камък за тези, които стъпвали на него. После хвърляли жребий помежду си и на когото се паднел жребият, стъпвал със сърп в десницата си на камъка и му поставяли въжената примка на врата. Тогава бутвали под нозете му камъка. Увисналият, ако не успеел бързо да отреже със сърпа въжето, умирал, а другите се смеели”.
Историкът Амиан Мавцелин пък съобщава, че по време на винени оргии на племето одриси, след като се наяждали и напивали до пресищане, забивали мечовете в собствените си тела като в чужди.
Пиенето на вино в Тракия и Македония обаче не ставало само на пиршества. В съчинението си „Военни хитрости” Полиен (2. в. сл. Хр.) пише, че тракийски войници често нападали противниците си, след като употребявали вино. Такава практика е имало и в македонската война, и в римската, че и при всички войни преди атака до наши дни. Вино използвали гадатели, прорицатели, а дори и жреците – приемало се, че то спомага за предсказанията им.
КАКВО ВИНО ПИЕЛИ ДРЕВНИТЕ ЖИТЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ?
Според Ксенофонт траките пиели виното чисто, а не смесено като гърците. Те обичали да изпразват чашите на един дъх, което гърците приемали за лош тон. Пиело се вино с повод и без повод. Виното е вдъхновявало и великия Омир. Приемало се за божествена напитка. Такова било и за жреца Марон, който получил „дванайсет амфори несмесено вино дар и го пазел под ключ само за себе си”.
По всички земи на Балканите се произвеждало и се пиело вино. Така е било, така е…
ВИНОТО В ДРЕВНИЯ РИМ
От стари хроники научаваме, че на трапезата на римските аристократи виното се леело повече от водата. Присъствало на пищни гощавки, продължаващи по няколко дена. Римските граждани се хранели на квадратни маси. От трите страни на масите се поставяли легла, на които пируващите лягали, а на четвъртата страна слагали съдовете с вино и храните. Любопитен факт е, че римските аристократи в тези запои не ползвали лъжици, вилици и ножове. Всички ядели с голи ръце. Тъй като пръстите им бързо се зацапвали, край пируващите непрестанно сновала прислугата, поднасяйки в съдове парфюмирана вода за изплакване. Масите били отрупани с най-различни пикантни и други ястия, а виното се леело като от рог на изобилието. То било доставяно от провинциите Македония и Тракия. Сред пикантните ястия били мозък на паун, папагалски главички, копита от камили, хоботи от слонове, дробчета от славеи и всевъзможни други чудесии. Поднасянето било съпроводено от ритуална процесия. Тъй като разпивката и яденето продължавали дълго, защото всеки се стараел да погълне колкото се може повече вино и деликатеси, при препълнен вече корем се стигало и до предизвикани повръщания на поетото, за да се поема отново.
Навика да ядат и пият легнали римляните са наследили от Изтока. Този навик се приемал като израз на благородство и благополучие. Пируването обаче не се отнасяло до селяните, бедните граждани и робите, които пиели и се хранели седнали.
Имало в Рим народни трибуни и цезари, които уреждали гощавки, достигащи до безумие. Отличник в това отношение бил император Гибелий. Не му отстъпват и императорите Нерон и Калигула, при чиито гуляи не били редки случаите, в които се стигало до отрязване на нечия неприятна глава, пък бил той сенатор или друг знатен римлянин. Съществували и цезари аскети, които не накусвали вино. Образец за такъв е Гай Юлий Цезар. Близо до него по скромен живот бил наследникът му Октавиан Август.
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ВИНОТО
Споменахме вече, че лозата е опитомена и виното е познато от около 8 хиляди години. Съхранявало се е в амфори, питоси, делви, кюпове, мехове, за да се стигне до наше време – в стъклени бутилки. Виното е започнало да се съхранява в стъкло преди повече от 2 хиляди години. При копаене основи за вила през 1867 г. край лозе винари от Германия (град Шпайер) се натъкнали на римски каменни саркофази. В единия лежала безценна находка – бутилка вино, която учени определят от 325 г. преди Христа. Бутилката била от зеленикаво-жълтеникаво стъкло и с дръжки във формата на делфини. Установено било, че виното в нея е направено по стара римска технология, със слой зехтин отгоре. Тази бутилка сега се намира в Историческия музей на Пфалц.
ИСПАНСКИ КРАЛ ЗАБРАНЯВА ИЗНОСА НА ВИНО
Чудесното вино портвайн се произвежда от началото на седемнадесети век от грозде, добивано в областите Порто и Дуеро в Испания. От това вино било доставяно в двора на крал Филип ІV, който толкова много го харесвал, че издал специален указ, заплашващ със смъртно наказание изнасянето на напитката извън страната. В други страни в Европа това вино се е появило към края на седемнадесети век от двама предприемачи – Помеш и Ферейро, които били направили някаква голяма услуга на кралицата Мария.
ВИНЕНА КУЛА ОТ БУТИЛКИ В ЦЮРИХ
Шестнадестметрова кула от винени бутилки е атракцията пред хотел „Радисън Блу” в Цюрих, Швейцария. При поръчка от гост на хотела на бутилка вино специални „ангели на виното” я доставяли от кулата. Самото вземане на бутилката е много зрелищно. Тази най-висока винена кула в света е струвала на създателите й над 3 милиона евро и е построена от архитект Матео Тун.
Винени кули има и на други места по света. Известни са двете кули в Лас Вегас (САЩ) и в Лондон. Доставянето на поръчаната бутилка става с електронна помощ, която ориентира „ангелите на виното” как да намерят търсената бутилка. Поръчката на бутилка вино обаче не е за всеки джоб, тъй като може да струва и 1000 евро или долара.
СИМПОЗИУМ – „СЪВМЕСТНО ПИЕНЕ”
Родината на симпозиумите е Древна Гърция. Думата симпозиум на гръцки език означава „съвместно пиене”. От стари хроники узнаваме, че на някогашните симпозиуми присъствали само мъже, които, легнали, пиели вино от съдове, наречени „кратери”. Темата на разговор при симпозиумите са били от различни области – политика, спорт, икономика, изкуство (главно поезия). На симпозиумите допускали и представителки на нежния пол, но само хетери (свободни жени, куртизанки) за развлечение. Млади робини свирели на флейта, пеели, декламирали стихотворения, танцували.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГЛАВНИ ШКОЛИ ПО ПИЕНЕ
В Европа са известни три модела (школи) на пиене на вино – северен, южен и смесен. Северният модел се наблюдава главно в Скандинавските страни Норвегия, Швеция, Финландия, както и в северните части на Германия, Англия, още Уелс, Ейре. В тези страни виното не е основен алкохол, но все пак се стига и до винени запои с поводи и без поводи. В умерени количества се пие на обяда, а повече – на вечерята. Този начин на пиене е повлиян от по-студения климат, характеризиращ се с дълги зими, повече мрак и чести валежи, водещи до депресии и желание за придобиване на настроение чрез пиене.
Южният модел е базиран на употребата най-вече на вино. Пие се с обяда и привечер, но се търсят възможности да не се прекалява. Такова е пиенето в средиземноморските страни. Исторически този модел на пиене се корени в Древна Гърция и в земите на траките и македонците.
Смесеният модел на пиене съчетава елементи на северния и южния, като зависи коя страна към коя географска територия се причислява. Този модел е характерен за Франция, Южна Германия, Швейцария, Унгария, Белгия. Към него се числи и България.
МЪДРИ СА ГО КАЗАЛИ
Лозарството и виното в целия свят, и у нас, а и в Пострумието, поне до десети век е знайно, че са съществено почитани като израз на доход, но и като гордост на лозаря и на радостта другаря. Виното често е попадало на езика и на перото на крале, царе, императори и на всякакъв калибър мъдреци и философи. Казват, че където няма вино, са нужни лекарства. Още през античността лекари като Асклепий и Клавдий Гален обръщат специално внимание на лечебните свойства на виното. Арисфонат пък казва: „Бързо ми донесете вино, да нагоя душата си и да кажа нещо умно“.
Горгий пък смята, че „ако учиш грънчарство, първо започни с делва за вино“. На чашата с вино се е спирал и Галилео Галилей, който е казвал: „Виното е слънчевата светлина, заключена в бъчва“. А Саверен пък: „Виното е краля на течностите“.
БОРИС САНДАНСКИ
