Поредица от 11 труса с епицентър край гр. Симитли се усетиха вчера и в съседните общини. Магнитутът, отчетен от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, бе 2,7 до 4 по скалата на Рихтер.
„Не съм забелязал притеснително поведение у хората, още повече че ние си знаем в каква зона живеем“, коментира кметът на Симитли Апостол Апостолов и допълни: „При нас често има леки земетресения и почти не ги усещаме, случва се да разбираме за тях от медиите“.
В Симитли вчера по обяд малцина коментираха, че са усетили засилената сеизмична активност. „Нормално е да се притесняваме, защото са ни разказвали баби и дядовци за Крупнишкото земетресение през 1904 г., което е било много страшно за тукашното население“, отбеляза Ангелина Попова и допълни: „Лично аз не съм го усетила, защото от сутринта съм на крак, и то на партерен етаж, а и при движението на влака, който минава наблизо, редовно се усеща леко треперене. Но на по-високите етажи са го усетили“.
Илия Гайдов, работник научна апаратура в сеизмичната станция в Крупник, коментира, че трусове толкова начесто и много един след друг отдавна не са засичани, обикновено са до 2-3. „Затихващи са и няма проблем. Щом се изпуска по малко енергия, хората да не се плашат. Вероятно мнозина не са ги усетили, защото тук няма високи блокове, предполагам, че в Благоевград по високите етажи е било по-осезаемо“, отбеляза той.
„Не съм и усетила, че се люлее земята, иначе бих се притеснила“, призна Кристина Величкова, секретарката на кмета на Крупник Иванка Чакалска.
На пазара в Симитли също не бяха усетили земетресенията. „Кога е имало?!“, с изненада възкликна млад мъж, докато чакаше на опашка за дюнер.
„Казвам се Милан, знаят ме всички като Черешаро, многодетният баща. От 10 часа съм тук , преди това си храних прасенцата, бях в движение и нищо не съм усетил, но едно ще ти кажа, ако е пожар, може и да го изгасиш, но при земетресение и наводнение нищо не можеш да направиш. Пред тези природни стихии си безсилен“, обобщи единственият търговец , наредил вчера сергия на симитлийското тържище.
Крупнишкото е първото силно земетресение в новата българска история. На 4 април 1904 г. за първи път от 150 години Европа усеща два толкова силни последователни труса през интервал от 20 минути. Те са изчислени на 7,8 и 7,2 по Рихтер. Жертвите са над 200, а щетите са огромни. Селата Крупник и Симитли са сринати, големи разрушения има в градовете Джумая (Благоеврад), Банско и Разлог. Заради епицентъра земетресението е наречено Крупнишко, а там и до днес се носят легенди за овчаря дядо Стойне, който бил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спира да тече. Дядото разказвал, че водата започнала да потъва в недрата на каньона, а околните ридове се свлекли за секунди. Той се спасил, защото бил на най-високото място и прибирайки се към Крупник станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му. Няколко дни река Струма потъвала в огромна пещера, а после си проправила съвсем ново корито. Легендата се преплита с географски вярното, тъй като учените наблюдават промяна в целия ландшафт на района вследствие от земетресенията.
Благоевградската зона е сред най-застрашените от сеизмични действия в страната наред със Софийска, Маришка, Шабленска, Великотърновска и Горнооряховска.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
