Все още много хора обвързват термините равноденствие и слънцестоене. Но какво всъщност е слънцестоене и какво е равноденствие? Ето какво казва науката.
Равноденствие
Равноденствията настъпват през март и септември и са времето, когато Слънцето е точно над екватора по обяд. В Северното полукълбо това означава началото на пролетта през март, а в Южното полукълбо бележи началото на есента.
Мартенското равноденствие често се нарича пролетно равноденствие. Терминът „равноденствие“ идва от латинските думи „aequus“ (равен) и „nox“ (нощ), което означава еднаква нощ. Тъй като оста на Земята е наклонена и нашата ориентация към Слънцето се променя през годината, идва момент, когато дължините на дните са приблизително еднакви, тъй като Слънцето е на небесния екватор. Това дава приблизително по 12 часа дневна светлина и нощ в зависимост от разстоянието ви от екватора.
Слънцестоене
Слънцестоенето се случва също два пъти в годината: зимно слънцестоене и лятно слънцестоене. Според Метеорологичната служба последното се случва около 21 юни в Северното полукълбо, докато зимното слънцестоене е около 21 декември.
При лятното слънцестоене нашата звезда достига най-високата си точка на небосклона за годината, а при зимното слънцестоене – най-ниската. Тогава пътят на Слънцето е най-отдалечен на север или на юг от екватора, пише Britannica и полюсите на планетата ни са или изключително наклонени към, или далеч от Слънцето.
Ъгълът на Земята спрямо нейната ос, който е приблизително 23,5 градуса, играе важна роля в слънцестоенето. По време на лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което дава повече часове слънчева светлина на някои места, като Арктическия кръг, където може да има цели 24 часа слънчева светлина. Това води до идеята, че зимното слънцестоене е най-късият ден в годината, а лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината. Източник: spisanie8.bg
