Народът шамароса ПП, че вместо промяна ни сервира подмяна, върна на бял кон ГЕРБ, отмъсти си на ИТН за чалгарството, изхвърли ги от властта
Където нямаме понятие готово,
на помощ иде празно слово.
И. В. Гьоте. Фауст.
От години българският парламент или т.нар Народно събрание е безсрамна театрална сцена, а не качествено работеща институция. Не е чудно, че се ползва с максимално нисък праг на одобрение. На поредните избори страдащият народ си отмъсти… Защото за разлика от британския, българският парламент така и не стана „драматично сърце на нацията“. Вместо това – инкубатор на некачествени и многократно кърпени закони.
Току-що протеклите избори се оказаха мощен шамар за българските политици. Над 60% от имащите право на глас не гласуваха, а близо 88 000 посочиха квадратчето „не подкрепям никого“. Народът показа, че не вярва на т.нар политически елит. Кеворк Кеворкян: „Народът отново унижи политиците – това не е преувеличено, защото изборите за пореден път бяха пренебрегнати и все повече са делегитимирани. Това е безспорно. А обяснението е просто: политиците продължават да говорят помежду си, а не с народа. Дори тази вечер [2 октомври] се надпреварваха да се кълнат не в името на народа, а кой е по-верен на евроатлантическите ценности – сякаш някой се съмнява в това“.
Част от предизборната кампания се юрна по конфронтационната ос Запад-Русия. Въпреки че политологът Даниел Смилов в изборната нощ заяви: „Войната в Украйна не е такова разломно събитие“.
Но мощната пропагандна кампания на Запада срещу Русия сякаш задължи политическите партии в лакейска надпревара да декларират евроатлантическа вярност.
На войната в Украйна се дължи отчетливото доминиране в предизборната кампания на външния фактор, т.нар. „заплаха от Севера“. Това облекчи партиите, които, лишени от позитивно стойностни, си разменяха упреци и обвинения от всякакъв род.
Какво ще стане след изборите и какви перспективи ни чакат? Бившият министър на финансите Симеон Дянков коментира: „Има един завой надясно – ГЕРБ, ДБ и ДПС печелят повече, отколкото на предишни избори. Това означава, че хората започват пак да се интересуват повече от финанси и икономика. Те искат стабилност и сигурност, по-ниска инфлация и стабилни цени на тока. Това обикновено идва от десни правителства. Виждаме го в цяла Европа. След всички по-сериозни кризи в Европа идва дясно управление. Хората вярват, че те са по-способни да се справят с финансовите и икономическите проблеми“.
Да проследим партия по партия с какъв „товар“ влязоха в изборите и какви са препятствията за съставяне на редовно правителство. Защото иде тежка зима и скачащи цени.
Логично е да се почне с партията-победителка в предишните избори. ПП се оказа най-губеща. Какво донесе 7-месечното управление на водещата в четворната коалиция партия? Видя се: вместо ПРОМЯНА
ПП НИ СЕРВИРА БЕЗПАРДОННА ПОДМЯНА
на стари с нови корупционни схеми. Най-ясно пролича в енергетиката.
Британският професор и журналист Антъни Сампсън: „Институциите се създават, за да се съпротивляват на промяната. Това е основната им функция. И те запазват всички видове неща, които не искаме“. Произнесена преди 40 години, тази мисъл в пълна степен касае България.
На какво се дължи провалът на ПП? Двамата „сателитни близнаци“ К. Петков и Асен Василев командваха нахъсано, с апломб не само партия и кабинет. Но игнорираха – поради невежество или напук – три закона, родени в англо-саксонския свят. Там дето получиха образование.
Първият е „Законът на Хауърд“: „всяка промяна постига обратното на това, към което се стреми“. А ПП и коалиционните й партньори лаически, несръчно и нескопосано се опитаха да изчегъртат от раз корупционния модел „ГЕРБ“.
Защо не се получи? Лишен от елементарен държавнически опит, „харвардският курсант“ Кирил Петков имитираше управление, движен не от оптимизма на разума, а от анархизма на чувствата. Сляпо изпълняваше външни заповеди по възможно най-шумния и неубедителен начин. Най-ярък пример бе изгонването на 70-те руски дипломати и служители.
Друга причина за провала на ПП бе игнорирането на „Закона на Ръсел“: „съпротивата срещу новите идеи се увеличава с квадрата на тяхното значение“. Тук дойде поражението на обещанието за нулева толерантност и принципна борба с корупцията.
Дълбинна причина за провала на ПП и коалицията като цяло бе нашенското приложение на „Закона на Питър“. Под шеговита форма той бе формулиран в далечната 1969 г. от Лоурънс Дж. Питър. Гласи: „В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност“. От този „принцип“ произтичат два основни извода: 1) работата се върши от хората, които не са достигнали своето ниво на некомпетентност. 2) след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е непособен да си върши работата.
Ярък и скандален пример за това бе младоликият министър на културата Атанас Атанасов, предложен лично от експремиера Кирил Петков. „Той трябваше да работи за това България да стане културна дестинация на Европа“ – коментира Емилия Милчева. – Най-малкото ни беше представен като човек с визия за България, когато бе излъчено скандалното му селфи. „Споделеното от министъра на културата Атанасов видео във Фейсбук, в което с отнесен поглед и лиричен глас благодари за поздравите за рождения си ден, подсети всички, че в правителството има и такъв министър. Преди няколко месеца премиерът Кирил Петков представи 31-годишния тогава Атанасов с думите, че това е “един млад човек, който има визия за България и иска да стане културна дестинация на Европа”. В първите сто дни нищо от тези референции не се потвърди. Но вече се знае, че “Просто Наско” (както се представи на единствената си досега пресконференция) чилва (разпуска) в министерския си кабинет в края на работната седмица“.
Най-фрапантен „герой“ на закона на Питър обаче се оказа самият премиер. В края на август, визирайки ситуацията след бламирането в НС на неговия кабинет, топжурналистът Иван Гарелов писа: „Известният с „богатия“ си речник доскорошен премиер Кирил Петков неочаквано и за самия него, подкрепен от спонтанен митинг на негови млади последователи, възвърна куража си до такава степен, че се включи в предизборното разгонване с фразата „7 месеца се учихме, но направихме УЖАСНО добри стъпки и вече знаем как се управлява“. Във Фейсбук реагираха с истински ужас за намеренията на Петков и подробно описаха „колко скъпо ни излезе да се учат на наш гръб“.
Вместо гузно мълчание или честно признание за провала на управлението, чухме нелепа самооценка. „Беше чест да водя правителство, което бе свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова“, каза премиерът Кирил Петков, чийто кабинет на 22 юни бе свален с вот на недоверие. Сваленият премиер се закани: „Това, което те не разбраха, е, че не могат да спечелят така българския народ. Ние ще продължим в тази битка и един ден ще имаме България без задкулисие, без мафия. Една нормална, успешна държава“.
Близо 3 месеца след горната закана народът отсъди, отреждайки на ПП второ място. К. Петков така и не призна своите грешки. Една от най-порочните бе решението да даде „на откуп“ министерствата на коалиционните си партньори, превръщайки ги във феодални партийни владения. Как да не се вихри корупцията. Почна се с масови роднински и шуробаджанашки назначения и се свърши с даване без търг на обществени поръчки на приближени фирми. Това чистосърдечно призна на 26 септември в предаването „Лице в лице“ на Цв. Ризова и рапърът и депутат от ПП Ицо Хазарта.
Никога преди така масово не се е ширела шуробаджанащината, както в кабинета „Петков“. Медии писаха: „Назначенията по роднинска или интимна линия в правителството на К. Петков отдавна са известни. С идването на „Промяната“ ключови постове в министерства и всевъзможни държавни институции се раздават на бивши и настоящи любовници, на кумци и кумици, съдружници, даже цели фамилии се настаниха удобно в държавническите си кресла… Както е добре известно на широката общественост, заради Лорер, на когото премиерът Кирил Петков е кум, бе създадено чисто ново министерство – Министерство на иновациите и растежа. Жена му Виолета пък оперира [като шеф на кабинета] под крилото на семейния им приятел Асен Василев, едновременно министър на финансите и вицепремиер, отговарящ за еврофондовете“.
Но най-вихреща се оказа „харвардската курсантка“ Лена Бориславова, началник кабинета на премиера. Тя командваше не само министерства, но и самия премиер. Шаржов паралел с милейди от романа на Александър Дюма „Тримата мускетари”.
Но само това ли! Управлението на ПП бе белязано с прецедент: премиерският кабинет иззе функциите на Външно министерство и де факто водеше преговорите със Брюксел и Скопие в лицето на премиера и неговия външнополитически съветник В. Чернева. Това доведе до националното предателство, фиксирано след наивното сваляне ветото над Северна Македония (24 юни) и подписаното на 29 юни от премиера в оставка Петков на антибългарското по съдържание френско предложение. Всичко това стана под „празния поглед“ на президента Радев!
„Тази сутрин по БНТ се чу едно до болка познато боботене на развален български език тип „google превод“. Кирил Петков заля зрителите с една чудовищна лавина от сутрешни безсмислици и празни вербални обороти ала „словесна салата“. Това написа в профила си във Фейсбук анализаторът и експерт по геополитика Боян Чуков. „Особено вдъхновяващо бе обещанието му да бори корупцията ръка за ръка със Софиянски и Ковачки… срещу Пеевски. Гениално! Кирил Петков е против „модела на корупция“ на ГЕРБ и явно идеализира демонстрирания модел на корупция опция „ПП“. Не промяна, а поредна банална тарикатска подмяна. Кирил Петков тази сутрин остави без хляб Корнелия Нинова. Не й остави нищо „социално“ да каже повече от него за пенсии, пенсионери и социални придобивки. Рационално ще бъде ПП да се обедини публично с БСП и любовно да заживеят в явен конкубинат като една политическа формация“.
Горното не доказва ли, че де факто ПП е огледално отражение на БСП. Експертният анализ на Симеон Дянков го потвърди: „Продължаваме промяната“ се оказа по-лява партия по отношение на икономическата политика. Тази част от политиката на правителството им беше в ръцете на БСП, но толкова ляво финансово министерство не сме имали от много години. Беше лошо време за такава политика. Те не се справиха с инфлацията, дори я увеличиха.
В сравнение с ПП обаче най-верен към външното задкулисие агент бе
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ЕВРОАТЛАНТИК № 1.
К. Петков има сериозен конкурент за приза „Враг на Русия №1 – съпредседателя на ДБ Христо Иванов.
Медии цитираха позицията му. „Демократична България“ е силно разтревожена от снишаването на българските институции пред лицето на ескалацията на имперския милитаризъм на Владимир Путин. Откровеният ядрен шантаж, безотговорното подлагане на ядрена инфраструктура под риск, хвърлянето на нови стотици хиляди души в огъня на конфликта и заграбването на големи територии от суверенна Украйна са непосредствена заплаха за сигурността на цяла Европа. Те са реална и непосредствена заплаха за сигурността на България като страна, намираща се близо до театъра на военните действия и разчитаща за своята сигурност на съществуващия ред в региона. И докато Европа и светът категорично осъдиха обявената нова ескалация на Путиновата агресия и предприемат конкретни действия, българският президент и служебното му правителство мълчат и бездействат“.
Несъмнено, следните думи на Хр. Иванов го очертават като евроатлантически ястреб №1. „За “Демократична България” има два фундаментални приоритета: агресията на Путин с последиците от нея за енергетиката и сигурността и отбраната ни, и корупцията, която също е свързана с Кремъл”. Това го обяви в радио интервю.
На 28.09., дни преди вота на 2 октомври, Христо Иванов обяви три условия за участие на ДБ в правителство след изборите. Ще цитираме само първото и най-важно: „На първо място за нас е изключително важно да има ясна и последователна позиция за конфликта Русия-Украйна, за агресията на Русия в цяла Източна Европа. Путин е престъпник, няма път към бърз и траен мир, без Путин да бъде спрян. Неговият опит да наложи правото на силата и закона на джунглата в цяла Източна Европа трябва да бъде спрян. Не може да има никакви нюанси и снишаване по тази тема. Путин вече води война срещу собствения си народ, затова бягат и руснаците“.
Следващата партия в политическия пъзел е БСП, чийто лидер
КОРНЕЛИЯ НИНОВА ПАК ОТКАЗА ОСТАВКА,
въпреки поредното, четвърто поражение на Столетницата.
„Благодарим на всички български граждани, които гласуваха на тези избори, и на тези, които ни подкрепиха“, заяви тя след обявяването на изборните резултати, обвинявайки за това служебния кабинет, президента Радев и прокуратурата.
По отношение на ниската избирателна активност Нинова отбеляза, че това е „шамар за цялата политическа класа в страната. Очаквахме по-висок резултат, той не е добър, но не драматизираме. В цялата тежка ситуация, в която бяхме поставени, успяхме да запазим приблизително предишния си резултат, което е позитивното”, допълни лидерът на БСП“.
Главният й опонент за поста лидер на БСП, правосъдният служебен министър Крум Зарков каза това, което тя премълча: „Всички, които се нуждаят от лява политика, не заслужават поведението на лидерката на БСП Корнелия Нинова… Поисках оставката на Корнелия Нинова, когато бяхме трети – сега сме пети“, отбеляза той. След предишния вот през ноември Зарков поиска оставката на лидерката, тя я подаде, но конгресът на партията не я прие. Този път, въпреки продължаващия спад на резултата на БСП, който според Нинова е само „1%“, лидерката на левицата отсече, че въобще няма да я подаде. „Инат под маската на твърдост и лоялност“, определи я Зарков. Следващият Национален съвет на БСП е последен шанс за партията, отбеляза той. „Ако се даде шанс на българските социалисти да се организират, да вдигнат поглед – резултатите ще дойдат. Лявото е ключова тема за българската политическа система“.
Изборите очертаха политическото фиаско на „Има такъв народ“ (ИТН) и
ХОЛОГРАМНИЯ Й ЛИДЕР СЛАВИ ТРИФОНОВ.
„Всичко тепърва предстои“, заяви часове след напрегнато мълчание лидерът на партията, която ще влезе в историята с чалга говоренето и скандалните провали. Несъмнено партия със изтекъл срок на годност, подобно на НДСВ на Симеон Сакскобургготски.
Последните избори доказаха, че ИТН, както заяви един политолог, се държи като паразит. Да, паразит, но свръхактивен. Слави Трифонов не прости на Асен Василев, че не позволи на неговия регионален министър Гроздан Караджов да продължи „делото“ на ГЕРБ за кражба на милиони за некачествено изградени и ремонтирани пътища, дадени на близки фирми.
По едно време се смяташе, че ИТН е патриотична формация. Именно тя чрез виртуалния си лидер обвини не без основание К. Петков, че продава националните интереси. Трифонов драматично извика „Македония-я-я!“ Но малцина знаят: през януари т.г. той предложи сделка с Вашингтон. Срещу безпринципно сваляне на ветото към Северна Македония за почване преговори за членство във Евросъюза янките да премахнат визовия режим за Щатите. Т.е. „клякаме“ на Скопие срещу легализирана емиграция…
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ МЕЖДУ ЗВЪНКИ ФРАЗИ И СТРАННИ ДЕЛА
Току-що отминалите избори „изстреляха“ странна партия. „Възраждане“. Тя „блесна“ хем като антиваксърска, хем „патриотична“. Изненадващо увеличи двойно своите депутати. За сметка на БСП и бившите коалиционни партньори на Борисов – ВМРО, „Атака” и НФСБ.
„Лидерите се различават само по имена, а не по политически програми“ – дълбокомъдрено заяви на 2 октомври лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. – Очаквах по-висока избирателна активност, ако това продължи, поставяме под въпрос легитимността, под която действа държавата… Смятам, че американците вече са ги оженили ГЕРБ, ДПС, ПП, ДБ. Те нямат никакви проблеми идеологически, има разлика по отношение на личностите. Очакваме правителство от тях. Независимо как ще го маскират, като програмно или експертно, то ще си бъде коалиционно”. Тове изрече той и настоя България да признае т.нар. референдуми за отцепването от Украйна на 15% от територията й.
Сравнителният анализ на резултатите доказва: „Възраждане“ обра т.нар. патриотичен вот. През 2014 година бе регистриран най-силният националистически блок – 12-13%. Как е днес? Трите стари „патриотични“ формации общо събраха 1,25%, разпределени, както следва: ВМРО-БНД (0,81%), „Атака” (0,30%) и НФСБ (0,14%). Заедно с „Възраждане“ цифрата е 11,42%. Т.е. налице е спад със приблизително 3%. Най-фрапиращо бе поражението на ВМРО-БНД на почетния председател Каракачанов.
Да видим обаче какъв патриот е К. Костадинов. Прегледът на приоритетите в предизборната програма на „Възраждане“ показва копиране от програмата на партия „Атака“. Плагиатство несъмнено. Относно външната политика има буквални заемки: „Нормализация на отношенията с Русия и премахване на антируските санкции. Възстановяване на договорните отношения с Газпром, закрила на българските общности зад граница и политика за предоставяне на автономия на българите в Украйна“.
По отношение на Македония, въпреки че „Възраждане“ гласува против сваляне на ветото, в програмата й четем странен тезис: „Сближаване и интеграция с Република Северна Македония по модела на двете германски държави ГФР и ГДР“.
Тезис, доказващ невежество спрямо македонския въпрос. И подсказва: пред нас стои лъжепатриотична формация, чието гласуване на 24 юни против сваляне на ветото бе по-скоро гласуване наопаки, а не по смисъл и същество. Едва ли случайно политологът Даниел Смилов, говорейки за „големия разлом“ (Русия–Запада), отрече съществуването у нас на пропутиновски партии, включая и „Възраждане“.
И има право, защото не звънките фрази, а делата доказват, че става дума за имитиране на проруско поведение. Същата партия, чийто лидер от трибуната гръмко говори срещу Запада, в парламентарната зала подкрепи закупуването на втора порция американски самолети F-16.
Ще напомним епизод, станал преди по-малко от 4 месеца, в контекста на въпроса ще подкрепи ли „Възраждане“ кабинет на ГЕРБ-СДС? 24 юни 2022 година. Елена Гунчева: „Напускам партия „Възраждане” и Народното събрание“, обяви на личната си страница във Фейсбук най-яростната депутатка от партията на Костадин Костадинов. Тя обяви мотивите си да напусне „Възраждане“: „Всяка изява трябваше да съгласувам дума по дума. Никой не ме питаше за моето мнение, а ми се спускаше отгоре. Дори на мои въпроси, защо например гласуваме, че Русия е агресор. Да, гласувахме срещу санкциите, но подкрепихме декларацията в останалата й част. Защо не ми беше обяснено. Не ми беше обяснено и защо почти всеки път трябваше да гласуваме заедно с ГЕРБ, най-вече за техни предложения, а Десислава Атанасова беше чест гост в стаята на парламентарната група. Тайната, която Елена Гунчева разкри, подсказва вероятното поведение на „Възраждане“ след изборите. Те няма да влязат никога в открита коалиция, но в парламента вероятно ще подкрепят правителство на ГЕРБ-СДС.
Най-загадъчно в новия парламент се очертава поведението на
ПАРТИЯТА НА ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ЯНЕВ,
лидер на „Български възход“.
Янев бе министър в кабинета на Кирил Петков, но бе принуден да подаде оставка, когато след началото на войната в Украйна почна да говори в тона на руската пропаганда, твърдейки, че това не е война. Сега той е сменил мнението си. След обявяването на частична мобилизация в Русия, Янев заяви, че вече има война.
В интервю на Явор Дачков на въпрос „Как виждате участието на партията, която основахте в политическия живот на страната”, генералът отговаря: „Като формация, която се води от принципите на националния консерватизъм. Национален от гледна точка на идеята за развитие и защита на националната държава България, за да я има, за да може нашите деца и внуци да се развиват тук. Консерватизъм от гледна точка на традициите – спазването на правилата, законите и най-вече българската традиция, духовност, българските изконни ценности като дом, семейство, род, училище“. Консерватизмът, за който говори генералът, няма нищо общо с класическия европейски консерватизъм. Става дума за набор от популистки фрази, целящи да привлекат избиратели с националистическа ценностна система. На думи тази партия е дясна, а на дело се позиционира наляво от центъра.
Партията на генерала подкрепиха две партии. „Съюз на свободните демократи“ (ССД), която, писаха медии, „се отказа от самостоятелно участие на предстоящите избори на 2 октомври. ССД, която се обявява за дясна по идеология, внезапно подкрепи бившия служебен премиер Стефан Янев, който по-скоро попада в левия политически спектър“. Мотивите на ССД да предпочете „Български възход“ са неясни. Съюзът беше основан от бившия столичен кмет и известен кадър на СДС Стефан Софиянски. Въпреки че той се оттегли от активната политика, партията продължава да се асоциира с него и се смята за дясна формация. От коментар на Радослав Кацаров се разбира, че ССД и „Български възход“ ще си сътрудничат на базата на консерватизма и ще работят за „стабилност в управлението“.
Втората партия де факто участваща на страната на „Български възход“, е партията АБВ на президента Георги Първанов, чийто настоящ лидер е Румен Петков. Някак си не се „връзва съюза“ с АБВ на Румен Петков с проатлантическия генерал. Р. Петков преди 3 месеци демонстрира открито русофилска позиция. Медии отбелязаха: „Бившият вицепремиер и вътрешен министър в кабинета „Станишев“ Румен Петков обяви, че събира „нормални хора“ пред руското посолство, които да покажат подкрепата си към 70-те изгонени руски дипломати.
На въпрос, зададен от Явор Дачков, „Готови ли сте за коалиционни разговори за съставяне на правителството след изборите. С ГЕРБ или срещу ГЕРБ?“ Стефан Янев отговори: „С всички партии, които са влезли в парламента. Ако ние сме избрани и изпратени в парламента от българския народ, то той ни изпраща да сядаме там и да взаимодействаме. С всички, които са готови да водят националноотговорен диалог и да дадат най-доброто за постигане на оптимални решения за страната“.
Макар и най-малка, партията му поже да изиграе важна роля в съставяне на кабинет.
Но най-сериозни предизвикателства стоят пред победилата на настоящите избори партия. Това, което вече изживяват от ГЕРБ-СДС, е не просто силна вътрешна драма. Нищо че е партия-победител. Освен изолиран,
ГЕРБ Е РАЗПЪНАТ МЕЖДУ ЕГОТО НА СВОЯ ЛИДЕР
и невъзможността да се реформира. В смисъл демократизира и отрече авторитарния стил на управление, в който е зачената партията от самото си пръкване. Без чистка на основните фигури, всъщност послушни фигуранти от тясното обкръжение на бившия силов премиер, няма как да мине…
Провалът на управлението на уж НОВОТО, върна на бял кон СТАРОТО, олицетворявано от ГЕРБ.
Първото място на ГЕРБ се дължи не на това, че партията е реформирана и отчела грешките. Гафовете и „изцепките“ главно на лидера на ПП Кирил Петков – това е истинската причина за провала на ПП и излизането на ГЕРБ на първа позиция. Това позволява днес Борисов да твърди, че бил най-опитният политик.
Политологът Ивайло Дичев е прав: „Ако Борисов не се пребори с егото си и се оттегли, а ГЕРБ отиде на експертен кабинет, правителство ще има“. Но политологът е песимист.
Общото между Борисов и Кирил Петков е в това, че и двамата са „тежка гира“ за своите партии. Борисов се компрометира пред Вашингтон преди няколко години, когато твърдеше пред американската посланичка Херо Мустафа, че газопроводът от Турция през България за Сърбия и Унгария, не е „Турски поток“, а „Балкански поток“, обслужвайки енергийната геостратегия на Кремъл.
Какво предстои? Симеон Дянков: „Затова казвам, че е време за дясно правителство, с десни политики и цели“. Партиите, които се обявиха срещу войната в Украйна – ГЕРБ, ДБ, ДПС – спечелиха повече гласове. „Продължаваме промяната“ по-скоро зае някакво средно положение, за да запази коалиционното управление“. Единствената възможна коалиция ще е ГЕРБ, ДБ и ДПС. Трите са против войната и настояват за по-стабилна икономическа и финансова политика. Финансовата обстановка в България вече е по-сложна“
Политологът Петър Чолаков: „От евроатлантическо правителство се нуждае България“. Т.е. става дума зе безпринципно управление, загърбващо националните интереси на България, които не се отстояват в Брюксел и Вашингтон. Да напомним: администрациятта на Байдън има рязко негативна позиция срещу България относно отношенията със Северна Македония. Опитите ни да защитим нашата история и култура от кражба, янките смятат за проява на груб национализъм. Нищо че именно янките подкрепиха Атина в спора й със Скопие, което посегна и на античната елинска история.
Настоящата политическа система не само е неприемлива за повече от 60% от българите. Тя е в ступор, т.е. повече от очевадна е необходимостта от нова форма на управление. Не парламентарно, а умерено полу- или президентско. Това няма нищо общо с отчаяния призив на Слави Трифонов за президентска република, породен от социологическите сондажи, вещаещи и потвърдили заника на тази изначално фалшива партия, заслужено отпратена в политическото небитие.
Какво ще стане?! Дали това, което вещае социологът Андрей Райчев: „Западът ще ни накара да направим правителство… Нашите съюзници и главно зад Океана ще ни накарат да има правителство и това не е шега за тях, не е дреболия. Причината, разбира се, е преди всичко войната в Украйна, както и хлабавото положение на Турция, която с единия си крак е в НАТО, с другия не е, и по тая причина Западът, който е сериозно обезпокоен, ще трябва да гради тук, включително по нашите земи, щит. В щита се включват Албания, Румъния, Северна Македония, Гърция и България. Няма как да е извън това. Така че ще има максимален натиск за правителство с евроатлантическа цел и мисля, че този натиск ще успее“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
