РАДЕТЕЛ ЗА ЗДРАВЕ! Училищният лекар на Горноджумайската смесена гимназия д-р Борис Проевски още през 20-те години на миналия век налага принципите за борба със смъртоносните епидемии

* Знаменитият джумалия заявява: „Народ, що не се грижи за  здравословната бъднина на собствените си рожби, е обречен на гибел * С многобройните си инициативи той спасява много деца, младежи и граждани от опасни болести и смърт и е сред инициаторите за построяване на ученическото летовище в местността Картала в Рила * Почитан е от съгражданите си и е недолюбван от властите: през 1924 г. е пребит от двама офицери заради политическите си убеждения, след 1944 г. е подложен на  репресии от милицията *

Сега, когато пандемията от коронавируса ни заставя да осмислим бъдещето си като хора, общество и държава, е добре да потърсим опит от миналото, какъвто е дейността на горноджумайския лекар д-р Борис Проевски. Той бил радетел за всестранно здравно възпитание, преди всичко на децата и младежите. Като завет за днешните дни звучат мислите му от 1929 г.: „Народ, що не се грижи за бъднината на своето поколение, на собствените си рожби, неговите творби и заместници, не е народ с обезпечено бъдеще, не е народ на културата, не заслужава да има место в редовете на културните народи, нито може да земе местото, което подобава в живота на околните цивилизовани народи, съседните народи и е осъден на гибел”.

Будният лекар е съзнавал, че в бедните години между двете световни войни, когато Горна Джумая била препълнена с бежанци от Егейска и Вардарска Македония, образованите млади ще внасят знания и придобити навици в своите семейства и съграждани.

Името на д-р Борис Проевски тъне в забрава или се знае твърде малко за неговия принос в издигане на здравната култура на горноджумайци. От забвението го изваждат Регионален исторически музей и Държавен архив в Благоевград, които приемат богатия семеен архив, завещан от съпругата на доктора Славка Проевска на благоевградската гимназия „Св.св. Кирил и Методий”. Покойната историчка Екатерина Донина пространно осветлява в научна статия живота на д-р Проевски.

Любима Петрова, началник отдел „Държавен архив” – Благоевград към дирекция „Регионален държавен архив” – София, прави съпоставка на мерките, които д-р Проевски налага в гимназията заради епидемията от инфлуенца /грип/ с днешните: „По-голямата част от описаните предпазни мерки звучат актуално и съвпадат с противоепидемичните мерки, наложени при настоящата пандемия от Covid-19. И тогава се изисква изолиране на болните, образцова чистота, дезинфекция, социално дистанциране”.

Д-р Биляна Карадакова, уредник в РИМ, която също е изследвала приноса на видния медик, заявява: „Днес малцина възрастни благоевградчани помнят доктор Борис Проевски – училищния лекар на Горноджумайската смесена гимназия, днешната НХГ „Св.св. Кирил и Методий“ /бивша Солунска/, и неговата съпруга Славка, която през 1972 г. завещава цялото семейно имущество на родната гимназия. Делото на техния живот заслужава най-високо признание”.

Борис Проевски е роден през 1879 г. в с. Янковец, Ресенско, във Вардарска Македония. Завършва Българската гимназия в Солун. Учителства в Ресен, където членува и във ВМРО. Той е деен участник в Илинденското въстание. Записва медицина в Одеса, но прекъсва следването си заради Балканската война и участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. През Първата световна война с познанията на  млад лекар се грижи за ранените и болни войници по фронтовете в Македония.

През 1918 г. се установява в Горна Джумая, където до 1926 г. работи на частна практика. После става учител-лекар в Горноджумайската гимназия, където разгръща професионалните си и граждански сили. Извършва редовни прегледи на учениците и добросъвестно ги документира. Заедно с учител по физкултура д-р Борис Проевски посвещава специално внимание на физическата подготовка на младежите с разклатено здраве. Установява условията, които ги предразполагат към болести. Прави редовни анкети и анализира данните за храненето и здравните навици в семействата.

Екатерина Донина описва наблюденията на лекаря: „…лош бит и бедност в семейството, липса на лекарски здравни грижи”. Икономическата изостаналост сред огромния брой бежанско население, дошло в града след войните, според доктора спомага за лошото здравеопазване на деца и възрастни. Докторът регистрира висок процент на заболеваемост сред учениците си. Те боледуват от заразни и нервни болести, плеврити, болести на костната система, туберкулоза.

В Държавен архив – Благоевград се съхраняват годишните отчети на д-р Проевски като училищен лекар за периода от 1930 до 1937 г. „Те съдържат подробни данни за състоянието на гимназиалната сграда и хигиената – пояснява Любима Петрова – таблици със сведения за антропологичните измервания и за заболеваемостта на учениците, информации за здравно-просветната дейност, за функционирането на трапезарията за бедни деца и др. Във всеки доклад докторът отделя място за инфекциозните болести сред учениците – инфлуенца, малария, тиф, дифтерит, скарлатина и др. Най-често учениците в гимназията боледуват от инфлуенца (грип)”.

Тази болест върлува остро в края на януари и първата половина на февруари 1931 г. Засяга голяма част от децата и младежите в училищата на Горна Джумая. В гимназията от общо 340 ученици от инфлуенца заболяват 269. Тревожните резултати карат д-р Проевски да предприеме твърди мерки. Изисква от класните ръководители да му предоставят сведения за условията в домовете на учениците, когато ги посещават. Организира срещи с учителите, родителите, с обществеността. Разгръща широка дейност за здравна просвета в жилището, училището, обществото. Дава препоръки как да се подобрява домашният бит и хранене. Особено внимание обръща на личната хигиена.

По настояване на д-р Проевски през зимата на 1931 г. учителският съвет на гимназията прекратява учебните занимания за 10 дни. При тежката епидемия повечето от учениците прекарват заболяването с леки усложнения, но едно момче почива. През следващите години болестта е ограничена в значително по-малки размери.

Любима Петрова отбелязва: „От този период в документите на д-р Проевски намираме указание от Министерството на народното просвещение за същността на инфлуенцата и предпазването от заразяване”.

Друга тежка болест е маларията. Д-р Проевски я определя като един от страшните бичове за  Горна Джумая и околията след Първата световна война. Тогава болестта е поразявала 3/4 от учениците в града. Маларията се появява периодично през 30-те години на миналия век. През различните години заболеваемостта в гимназията се движи между 10 и 40 младежи, което се е смятало за малко. Болестта е опасна, защото изтощава заболелите и създава условия за появата на други болести, най-честата сред които е туберкулозата. Д-р Проевски решително настъпва срещу заразата, за която е убеден, че може да покоси бъдещото поколение на цял един народ.

Екатерина Донина дава сведения как лекарят е разбирал  тази битка: „Той призовава частната инициатива и заинтересованата общественост да положат усилия  за опазване бъдещето на народа. На организирана от него среща с родители и учители предлага да се изгради общограждански комитет за закрила на децата”.

Д-р Биляна Карадакова допълва: „Д-р Проевски не е сам на „бойното поле“ срещу болестите и бедността – в Горна Джумая работят съвместно като колеги и приятели плеяда медици, чиито имена не трябва да се забравят: д-р Перикъл Джогов, д-р Магдалена Железарова-Тишинова, д-р Богоев, д-р Г. Тишинов, д-р Юруков, д-р Константин Георгиев, д-р Радева, д-р В. Бъчваров, които са активни деятели на съвременното здравеопазване”. Под тяхно давление в Горна Джумая се построяват отводнителни канали против маларията, масово се раздават безплатни лекарства, провеждат се беседи за хигиената и здравето. Изгражда се редовно водоснабдяване, канализация, полагат се улични настилки, извършва се дезинфекция на дворове, складове и обори. През 1941 г. градът вече има инфекционно отделение – изолатор. Тогава се изгражда и самостоятелно родилно отделение.

Сред начинанията на д-р Проевски по здравеопазването в Горна Джумая е и новаторската му идея младежите да летуват на планина и на море. Вярва, че смяната на климата ще влияе благотворно върху податливите на заболявания детски организми. Към Горноджумайската смесена държавна гимназия се създава комисия, в състава й влизат полк. Герджаков, д-р Проевски, зам. директорът Иван Илиев, окръжният инженер Ангелов. Специалният фонд е поверен на помощник-кмета Ичко Бойчев. Комисията извършва огромна проучвателна работа. Разглеждат се 10 предложения за изграждане на летовище в Рила или Пирин.

В изследването си Екатерина Донина отбелязва едно ценно явление – участието на гражданското общество в разискванията при изграждането на важни обекти: „Интересен момент от дейността на комисията е представянето на констатациите. След разгласа и реклама пред обществото се прави представяне на проучените местности. В него взимат участие всички учреждения. В Горна Джумая се разгръща истински обществен дебат”.

След обширната дискусия изборът пада на местността Картала в Рила. По решение на родитело-учителския съвет на гимназията ръководител на градежа става д-р Проевски. Строителството среща неимоверни трудности от всякакво естество, но накрая учениците на Горна Джумая получават скъпоценния дар – планинско летовище в близост до града. Години наред до и след Втората световна война учениците са летували в „Гимназиалния лагер на Картала”. По-възрастното поколение благоевградчани с умиление си спомнят за дивното кътче, където прекарваха здравословни дни в игри и походи, а вечер се събираха край лагерния огън.

Усилията на неуморния лекар не спират дотук. Д-р Биляна Карадакова допълва неговите благодеяния: „Като училищен лекар в периода 1926-1937 г. д-р Проевски се заема с подобряване хигиената на класните стаи, отделянето на училищния двор, изграждането на тоалетни помещения и водоснабдяване за учениците”. Общественикът обединява възможностите на Дружеството за закрила на децата с Женското благотворително дружество, Въздържателното дружество и Българския червен кръст, за да създадат редовна ученическа столова и безплатна кухня за бедни деца. Средствата се събират от утра, сказки, коледуване, волни пожертвувания за Деня на детето и др. Докато се изгради новото благотворително начинание, младежите ползват общинската трапезария, която действа от 1925 г.

Ученическата трапезария отваря врати едва през учебната 1935/36 г. Д-р Проевски следи да се обхванат всички нуждаещи се, убеден е, че това коренно ще промени навиците за хранене на учениците и ще повлияе на тяхното здравеопазване.

Невъзможно е да се обхванат делата на д-р Проевски в една статия. В годините преди ВСВ той се е ползвал с голямо уважение сред своите съграждани. Свободолюбивият мъж, участник в Илинденско-Преображенското въстание, герой от Балканската война, лечител на ранените и болни войници през Първата световна война, не е бил удобен за силните на деня. Попаднал в касапницата между крилата на ВМРО, през 1925 г. е пребит от двама офицери и до края на живота си носи здравословни поражения. Можем да си представим и какви душевни терзания е носил този заслужил гражданин на Горна Джумая. Не по-ласкаво се отнася към него новата власт след 9.09.1944 г. Подложен е на психически тормоз, при обиски от милицията са му иззети ценни документи. Забранено му е да развива обществена дейност. Огорчен и смазан, д-р Борис Проевски почива през 1961 г.

За заслуги към Горна Джумая и държавата д-р Борис Проевски е отличаван приживе с високи отличия – за участията му във войните са му връчени царска грамота и грамоти от Министерството на войната. Ценна грамота, признание за високохуманната му мисия, получава от управителния съвет на Българския червен кръст и от др.

Израснал съм на петдесетина метра от къщата на д-р Проевски, която изчезна загадъчно, и досега там зее празно място, обрасло с дървета, храсти и бурени. Навярно в детството ми съм виждал знаменития лекар, без да зная, че срещам една от най-видните личности на нашия град. Смятам за свой дълг, за дълг на работещите по възкресяване името на д-р Проевски от регионалните Исторически музей и Държавен архив, на обществото да обърнем поглед към тази изключителна личност. За да не се сещаме за човека, лекаря и гражданина Борис Проевскси само в дни като днешните, пронизани от тревоги по пандемията от коронавируса. Най-вече дълг е на община Благоевград да поеме отговорността за нужните действия. Най-важно сред които ще е на видно място в Благоевград да се постави бюст на д-р Борис Проевски.

ВЛАДО КАПЕРСКИ

P.S. Статията е изготвена със съдействието на Регионален исторически музей – Благоевград и  Държавен архив – Благоевград към дирекция „Регионален държавен архив” – София