Ангел Вангелов е на 32 г. и е един от най-младите свещеници в Неврокопската митрополия, като със сигурност обгрижва храма с най-голям двор – този на църквата в благоевградското с. Еленово, който е цели 5 дка.
Пред храма „Архангел Михаил” всичко е опънато като по конец: кокетен навес с маси за тържества, беседки, нов параклис за кръщенки, много цветя, а в западната част на двора се строи още една сграда, където ще има зала за тържества, офиси и апартамент за гостите на храма. За да я завърши, църковното настоятелство е взело безлихвен заем от Неврокопската митрополия, който се надява да изплати за няколко години.
Самият отец Ангел хич не се връзва с клишираната представа за християнски духовник – достолепен човек на години, със силно прошарена брада и коса, проницателен поглед и със закопчано догоре черно расо. Нищо подобно – в изпепеляващите летни жеги Ангел ни посреща в син подрастник, от който очите му изглеждат още по-сини, къса руса брадичка, смее се дружелюбно, използва метафори на килограм и по-скоро прилича на младо юпи, озовало се в спокойната атмосфера на селския храм по някаква странна приумица на съдбата.
Ангел Вангелов се представя за благоевградчанин, макар че до 13-ата си годишнина е живял в симитлийското с. Крупник, до 23 г. е учил богословие в Семинарията в София, после има 10 години работа зад гърба си в столицата и Благоевград, и едва от тази Цветница е свещеник в храма. За слабостта си към религията предполага, че заслуга имат родителите му – баща военен и майка шивачка, които често го водели в църквата, пращали го и на християнските детски лагери, които от години организира Хаджидимовският манастир. Сестра му израсла в същата семейна атмосфера, само дето на нея религията не успяла да определи житейския й път – занимава се с днешните модерни професии – като маркетинг, аутсорсинг и т.н., обяснява брат й.
ПРЕДИ ДА СТАНЕ СВЕЩЕНИК, АНГЕЛ РАБОТИ КАКВО ЛИ НЕ. БИЛ Е ПО СТРОЕЖИ, МИЛ КОЛИ В АВТОМИВКА, ЦАНИЛ СЕ ЗА ГОТВАЧ В ПИЦАРИЯ,
бил е главен секретар на Семинарията, а през 2011 г., когато е приет Законът за етажната собственост, основава в Благоевград фирма „Кедрон” и дълго време е неин управител.
„Тази фирма ме научи да работя с институции, да се ориентирам в складови наличности, сайтове и оптимизация на работата, защото по онова време никой не беше чувал за професионален домоуправител и какви ангажименти включва тази длъжност”, връща се назад във времето младият свещеник.
За днешните си ангажименти в храма „Архангел Михаил” той говори с усмивка и отговорно – но не като поза, а като вътрешна убеденост. Председател на църковното настоятелство е отец Спас от Симитли, но всички ангажименти по службите в храма и поддръжката му се изпълняват от Ангел Вангелов.
Като всеки млад човек, Ангел има отговор на всички въпроси и личи, че е мислил по тях и си е изградил твърдо мнение, което трудно може да бъде оборено. Там пък, където не му се иска да отговаря директно, отваря торбата с медицинските метафори, воден от убеждението, че вярата е духовното лечение на човек, така както медицината е насочена към здравното му лечение.
Въпроса вярващ човек ли е българинът Ангел посреща с уточнението, че не обича термина „вярващ”, защото човек може да вярва в много неща, включително и в извънземни. Но, да, в България имало много неверници, защото прекъснатите неща трудно се възстановяват. И устоите на християнството били прекъснати не по време, а далеч преди социализма, защото 50 г. не стигат за отричането на нещо толкова силно, колкото е Църквата.
„Националностите пречат на християнството, защото ние подклаждаме националното си его, мразим се, а това не е християнско”, обяснява гледната си точка младият свещеник.
Пречат му и мерките, които се налагат заради пандемията от коронавирус. В пряката си работа напоследък отец Ангел забелязал засилено посещение на хора с депресии и паник атаки. Фактът, че те си признават, че имат проблем, на него му звучи обнадеждаващо.
„НИЕ ЖИВЕЕМ ВЪВ ВРЕМЕ НА СВРЪХЧОВЕЦИТЕ: ЯЖ СЕГА, ОБИЧАЙ СЕГА, ПИЙ СЕГА, КАРАЙ ХУБАВА КОЛА СЕГА.
И ако си признаеш пред себе си и пред друг човек – в случая свещеник като мен, че си зле, значи отричаш за себе си, че си свръхчовек. Да, хората идват при мен, признават си проблема и това вече е първата стъпка към изцелението им. Обяснявам им, че християнството е начин на живот, не е окултна религия, и за да се изцерят, те трябва да променят цялото си битие и съзнание. Казват ми – прочети ми молитва. Отговарям им – да, ще го направя, но това е първата стъпка, после те чака дълъг и тесен път, в който първо трябва да погледнеш в душата си. То е като при спорта – със спортуване 1 ден в годината няма как да станеш олимпийски шампион. Еднократната молитва и червеното конче на ръката няма как да ти оправят живота. И това е ролята на свещеника – да те насочи по пътя, който сам трябва да извървиш. Нещо като фитнес инструкторите сме – казват ти какви упражнения трябва да направиш, а ти сам решаваш ще ги правиш ли, или не. Христос чука на вратата ти, ти си отвътре и сам трябва да решиш ще му отвориш ли, или не”, разсъждава отчето.
Хората се депресират от липсата на социални контакти, от несигурността за утрешния ден, от страха срещу заболяването, който масово се налага от властимащите – намерил е Ангел първопричината за все по-разклащащото се духовно здраве на българина. И въпреки това е категоричен, че ваксината не е сред лекарствата, които ще ги оздравят – нито физически, нито духовно.
АНГЕЛ НЕ ВЯРВА ВЪВ ФАНТАСМАГОРИЧНИТЕ ТЕОРИИ ЗА ЧИПИРАНЕ И НАЛАГАНЕ НА СВЕТОВЕН КОНТРОЛ,
с каквито е пълен интернет, но е твърдо против ваксината срещу коронавирус. Има си други доводи и ги излага убедено:
„Мои познати, студенти в Англия, се опитали да излъжат на летище „Хийтроу”, че са ваксинирани – преди това си купили фалшиви сертификати. Минават на скенер и служителят, който го обслужва, им казва: „Вие не сте ваксинирани”. Показват му сертификатите, той повтаря същото. Можеш ли да обясниш как става това?
Отец Ангел е щастлив от новия храм в Еленово, в който вече е кръстил няколко дечица
Много подозрителни неща има около тези ваксинации. До вчера държавите изобщо не се интересуваха от хората – здрави ли са, боледуват ли от нещо, а сега изведнъж парковете и моловете се напълниха с ваксинационни пунктове. В същото време хората продължават да умират от други заболявания, живите ги затвориха по домовете им и никой не се интересува от тях – имат ли работа, или не, какво мислят за цялата тази абсурдна ситуация… Говорим, че това било новото нормално. Да, но за да дойде новото, старото трябва да умре. А как умира старото – с война. Е, това не е ли война? Сега сме цивилизовани и не вадим калашници, но икономики фалират, отменяме олимпиади, каквото никога не се е случвало, въобще търпим последици точно като след една кървава война. Ами след 5-10 години, като дойдат децата ни и ни попитат защо 2 години сме ги държали като зомбита пред компютрите, без да им позволяваме да излизат на чист въздух и да си играят с връстниците си, ние какво ще им отговорим? Това, което днес наричаме образование, образование ли е – у дома пред лаптопа? И след няколко такива срокове и семестри: Добре дошла, паник атако! Добре че двете ми деца са на възраст за детска градина!”, пали се отецът.
Заради всичко това тази година той не гласувал на парламентарните избори. Не иска да звучи като интелектуалец с отговора „Защото не намерих за кого”. Друга била причината – като наблюдавал световната политика, все по-ясно осъзнавал, че нищо ново не идва.
И отново се връща към християнството, което единствено било в състояние да спаси човечеството. Защото Христос лекува, обяснява сериозно отчето. И разяснява как е редно да протече лечебният процес:
„ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОВЯДА, НО ИЗПОВЕДТА НЕ Е ДА СИ „ИЗПЕЕШ” ГРЕХА,
защото на мен не ми пука в какво си съгрешил, а не мисля, че и Христос има нужда да чуе това. Първо трябва да осъзнаеш, че си съгрешил, и да разбереш, че грехът и чернилката ти пречат да продължиш напред. Трябва и да се засрамиш от себе си – срамът е ценното и важното. Това е началото на лечебния процес. После, въпреки този срам, трябва да събереш сили да се разголиш емоционално пред мен. Но пред мен не като пред религиозен водач, защото аз не съм такъв и нямам право да те водя към Христос, а като изповедник, който само може да ти посочи пътя. И за духовното ти оздравяване ти можеш и трябва да разчиташ само на Христос, не и на лъжебоговете, на които се кланят сектите. Защото, ако си се вторачил в някой от тях, в един момент ще разбереш, че не си получил пълната наслада. Все едно цял живот ходиш по луксозни и скъпи заведения и да си поръчваш неизменно мазни и гадни пържени картофки. Няма как в един момент да не си дадеш сметка, че всъщност си можел да си поръчаш черен хайвер.
И ще дам пример със себе си – преди няколко години със съпругата ми отидохме за пръв път на опера – в Софийската опера, гледахме „Пръстенът на Небелунга” от Вагнер. Е, аз се влюбих в това изкуство. Ходихме после още няколко пъти, а един ден решихме да гледаме опера и в Благоевград. Е, повярвай, не беше същото. Човек като свикне с черния хайвер, трудно минава отново на мазни картофки”.
Въпреки кулинарните сравнения в момента отец Ангел се опитва да пости, защото са Богородичните пости. Набляга на „опитвам се”. И не говори за физическия пост – без храна, алкохол и секс, защото, ако в поста се включвало само това, той трябвало да бъде забранен със закон.
„По-важна е духовната храна, която можеш да получиш само и единствено от Църква и от общуването си с Бога – без да е показно, за да те видят другите, че се кръстиш, така, сам с него и по човешки, с всичките си грехове и проблеми, с които е натоварено човечеството…”, казва отец Ангел Вангелов.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Божи човек. Свят човек. Да си жив и здрав, адаш!
Тоя май служи в синода на Мангъров…