Игор Дамянов е сред популярните свободни артисти в България, които не разчитат на твърда заплата в културна институция. Той е от Виница, Северна Македония, но има свой дом в Благоевград. Преди години записва „Актьорство“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ и започва да се развива като артист в България. Става популярен като репортер в „Господари на ефира“ и като водещ на събития, с ентусиазъм се включва в различни арт изяви, последно концерти на балкона за повдигане на духа на хората в ситуацията на изолация заради коронавируса.
– Игоре, как понасяш карантината?
– Всички трябва да я спазваме, затова работя от вкъщи. Светът се променя, а аз намирам това за различна възможност. Ако преди интервюирах хора, ходейки в София, сега много лесно правя интервю с човек като Васко Василев, който е във Валенсия, а след малко правя същото с Рут Колева, която е в Мексико. Светът се преориентира и ако доскоро това бе немислимо и не беше особено приемливо от телевизиите, в момента се случва.
– Основната ти професия е актьорството, липсва ли ти?
– Липсва ми сцената и като гледам ситуацията, доста време ще ни липсва на всички. Но трябва да правим нещо, което да ни държи във форма, като четенето например. Всичко, което в момента се прави, трябва да е в интернет и с колеги актьори вече обмисляме нови проекти в тази посока.
– Имаш предвид онлайн представления ли?
– Нещо такова, тъй като не можем да играем на живо на една сцена, а пък и публиката не може да дойде в залата да ни гледа. Трябва да измислим нещо, което да повдига духа на хората, а хубавото на интернет пространството е, че имаме повече публика. Да си призная, в момента съм концентриран в изявяване на певческия си талант, но се надявам всичко скоро да отмине и да се върнем на сцените.
– И все пак чрез изкуството артистите като теб се препитавате…
– Това с парите е много сложно, защото и преди в изкуството не е имало много пари, а сега вече хич, но ние сме свикнали.
– Може и да сте свикнали, но трябва да си плащате сметките, храната…
– Така е. Сега се оказва, че хората на изкуството, свободните артисти, какъвто съм и аз, които са декларирали, че взимат до 1000 лв., ще имат възможност да кандидатстват за някакви помощи от държавата в размер на 3 месечни заплати. Това е доста нечестно, защото ако си декларирал 1001 лв., отпадаш от тази категория, въпреки че хората, които са декларирали повече, са плащали и повече на държавата като данъци. Може би тази помощ трябваше да се разпредели по някакъв по-справедлив начин. Но както се казва, държавата знае най-добре, че не знае най-добре (смее се). Надявам се хората да не забравят кой какво им дава в тези трудни времена. Защото никой в магазина не им дава безплатно храна, нито безплатно гориво на бензиностанциите, само ние, артистите, даваме представленията си, музиката си и творчеството си безплатно. Затова когато всичко свърши, се надявам хората да се сетят кой какво е направил през това време на наложена изолация.
– И все пак, ако периодът на извънредно положение се проточи във времето, вие, които сега се опитвате да поддържате духа на всички останали, как ще оцелеете чисто финансово и физически?
– Човек е креативен и интернет в момента предлага подкрепа към артистите, които правят на живо всякакви неща. Аз все още не съм го направил и не съм искал публиката да ме подкрепя, защото знам, че и тя е в трудно положение, но голяма част от артистите, изнасящи концерти в различни интернет платформи, получават дарения, направени от онези, които ги гледат. Това, което ме притеснява, е, че хората дават пари за постните работи, а не за истински красивото изкуство. Не може DJ Дамян да има 10 000 зрители на живо, а групи като P.I.F. и „Обичайните заподозрени“ със Стефан Вълдобрев да имат 2000! Това ме притеснява – нивото на масовата култура, което е някак обидно към нас, артистите. Но ние сме широко скроени и ще се повторя, че сме свикнали на тези неща…
– И все пак ти как се оправяш сега, а и в близките няколко месеца напред, в които ограниченията на общуване се очаква да продължат?
– Аз правя много различни неща и се надявам да свърши това извънредно положение и да можем отново да си работим. Аз не искам нищо от държавата, искам само да не ми търси по времето, когато не ми разрешава да изкарвам. Това искам – да е честна към мен и да ми покрие пенсионните вноски и здравни осигуровки за този период. Това всъщност е нещото, което държавата трябва да направи за нас, свободните артисти, на които не ни дава възможност да работим. В крайна сметка нас първи ни затвориха и последни ще започнем да работим.
– Липсва ли ти родната Виница? Често пътуваше до родния си дом, а сега няма как да го правиш…
– И на това съм свикнал. Ако сега реша да си отида, няма да ми позволят да изляза от Северна Македония в следващите 3 месеца, затова не го правя. Липсват ми родителите, брат ми и семейството му, приятелите ми там. Липсва ми, че не мога да си видя семейството, липсва ми храната на майка ми, но ситуацията е такава и добре че имаме възможностите на интернет, та сутрин закусваме заедно онлайн. Да си призная, май сега по-често се събираме „на една маса” (смее се). Трябва да не гледаме на ситуацията като на капан, който ни държи затворени, а като на възможност, която ни дава шанса да погледнем към нас, в себе си, към близките си и да обърнем внимание на себе си и на тези, с които най-много си липсваме. Казвам го, защото на нас, артистите, професията ни е такава, че даваме повече навън, отколкото навътре. Аз лично не се чувствам като затворник и изолиран. Неприятното наистина е, че в момента съм сам тук, но пък интернетът е удобно място, където връзката я има.
– Какво те напряга?
– Тази самота ме напряга, но съм силен човек и ще го преодолея. Силно се надявам, че хората след тази пандемия ще се обединят, ще бъдат по-добри, няма да се блъскат по светофарите със 140 км/ч. Ще си дават път, ще се пазят един друг, ще спазват ограниченията и законите. Ще направим рестарт на света, на нас самите и ще видим кои са важните неща. Тая голяма надежда за всичко това…
– Защото виждаш, че въпреки рестрикциите всички тези неща не се случват ли?
– Нямам очаквания, просто се надявам. Задачата на изкуството винаги е била да разкрасява по някакъв начин света. Представете си в тези дни на физическа изолация, ако нямаше изкуство, какво щеше да се случва… Опасявам се обаче хората (или част от тях) вместо да станат по-добри да не озлобеят заради глада, заради лъжата, заради напрежението, което сме принудени да поемаме. Това е, което ме натъжава. Натъжава ме, че хората умират, макар аз да съм приел отдавна смъртта като събитие. Можем да погледнем социалната изолация и от добрата й страна – тя ни е дала много повече, като е спасила повече хора, отколкото ни е отнела. Много хора вероятно не осъзнават, че в момента въздухът е по-чист, има по-малко ПТП-та, тъй като колите по улиците са по-малко, т.е. спасени са човешки животи.
– Още в началото отбеляза, че работиш от вкъщи, обличаш ли се като за работа или предпочиташ анцуга и пижамата?
– Както казва Лагерфелд, „Долнище на анцуг – това е признак за поражение. Ако сте си купили, е знак, че сте загубили контрол над живота си“. Та аз нямам анцуг (смее се) и съм щастлив човек. Но си стоя по къси гащи и ако трябва да взема интервю, го правя точно като в хоум офис, като обличам само ризата и сакото, признавам си. Но пък за всяко интервю се преобличам, както и за различните събития, които правя и в които участвам. Вярно е, че не изкарваме пари от тези събития, но пък ги правим за забавление на хората и на себе си, да им подобрим качеството на живот и да ги зарадваме. А се преобличам всеки път, защото трябва да уважаваме и зрителя, а и себе си.
– Кое те зарежда?
– Когато се занимаваш с живо изкуство, реакцията на публиката е това, което те зарежда.
– Но сега точно тази реакция липсва…
– Е, има някаква обратна връзка като коментари, споделяния, някаква емоция, но усещам как с всеки ден „моторът“ ми започва лека-полека да гасне и трябва да си намеря нещо, което да ме зарежда. Трудно е да кажа какво ме зарежда, защото всеки ден е нещо различно. Понякога се зареждам от прекрасна човешка реакция и тя ми дава силата да дам нещо повече от себе си и на останалите. Зареждат ме и всички реакции на хората, гледащи и оценявайки нещата, които правя. Но ми се иска скоро да имаме и жива публика. Пожелавам си го и го пожелавам на всички хора! Да стискаме палци всичко да мине бързо. Нека се надяваме, че до есента всичко ще е преминало, да правим каквото се изисква от нас, а пък ако на 13 май кажат, че вдигат извънредното положение , ще е най-големият ни подарък. Противното ще е катастрофа, в която рискуваме да паднем духом.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Актьорът разглежда кризата като шанс светът да се промени към по-добро
