Разгорещени дебати за интегриране и приобщаване на ромите в Разлог, начините това да се случи и равнопоставеността на всички хора, независимо от етническата им принадлежност, се развихриха на провелата се вчера първа среща между учредения преди 10 дни инициативен комитет, кмета на общината Красимир Герчев и пастор Асен Христов. На срещата присъстваха още шефът на клона на ЧЕЗ в Разлог Владимир Коюмджиев, бившият кмет на Разлог Любен Татарски и представители на ромската общност.
Градоначалникът даде кратка информация за събраните до момента данни от проверката, която стартира по отношение законността на обектите в ромския квартал, адресната регистрация на жителите му и регистрацията на превозните средства с животинска тяга, за която настояха жители на Разлог след инцидента с масовия бой. Красимир Герчев поясни, че към момента не са констатирани фрапиращи нарушения по отношение на незаконно строителство във визираната предния път част на ромския квартал. Относно адресните регистрации той допълни, че по информация на полицията до момента са установени само две лица, които са родени на друго място, но са регистрирани в Разлог. Той поясни, че няма данни от извършената проверка и подробности няма как да представи. Красимир Герчев даде конкретни цифри за регистрираните на територията на общината каруци, които са 186 и фигурират в регистъра на община Разлог. Всички са с издадени регистрационни номера и талони. Градоначалникът бе категоричен, че в това отношение общината е свършила своята работа, а последващият контрол е в правомощията на полицията – да проверява дали всички движещи се по пътищата са регистрирани и да предприеме стъпки по спирането им, ако те са нередовни.
По време на срещата стана ясно, че инициативният комитет е входирал първия официално постъпил сигнал при тях, който отново засяга ромския квартал. Той също е за незаконни постройки в южната част на квартала, които са без проектни книжа и присъединени незаконно към електроразпределителната и водопроводната мрежа. За незаконни прикачвания призна и шефът на клона на електроразпределителното дружество, който заяви, че редовно получават сигнали за това. В сигнала на ИК се съдържат и данни за търговски обекти, ситуирани в центъра на квартала и по частни домове, които също не отговарят на изискванията на закона за стопанисването и експлоатацията им.
Радко Радков, който е част от общността, насочи вниманието на присъстващите и към читалището, което от години не извършва дейност, но усвоява годишно над 20 хил. лв. субсидия.
Всички присъстващи на срещата настояха за равнопоставеност пред закона и изкореняване на толерирането на определени ромски семейства и фамилии. Второто бе отправено като упрек и към местния пастор Асен Христов, който е неформален лидер на ромската общност в Разлог. Изказаха се дори и мнения, че хората от квартала се страхуват да подават сигнали заради самия пастор именно заради толерирането на определени хора от него. Тази неравнопоставеност създава напрежение и разделения в самата общност. Присъстващите не приеха и доводите на пастор Христов, че децата от квартала отказват да ходят на училище поради страх и това е провокирано от събитията след масовия бой и породеното напрежение. Бившият общински съветник адвокат Иван Димитров заяви, че такъв проблем няма и по данни на директорите няма промяна в присъствеността.
Думата взе и Любен Татарски, който най-напред поясни, че е на срещата в качеството си на жител на Разлог и присъства на нея заради упреците, отправени към него, касаещи регистрацията на стотици роми в Разлог през 2006 година. Той отхвърли изцяло отправените обвинения и даде конкретни предложения по създалите се проблеми.
По отношение отсъствието на учениците той предложи в рамките на един месец да се направи ежедневна проверка по всички училища и уточни, че е ясно за всички, че много от децата от ромски произход се водят по списък като присъстващи в училище, а физически не са там. Той подчерта, че проблемът е от години и всички са наясно с него. Татарски припомни, че присъствието им в училище е обвързано със социалните помощи, които получават родителите, и спирането им ще бъде мотив да ги накарат да се върнат обратно в клас. Другите му предложения бяха за първоначалните искания, поставени от гражданите – за проверка на адресната регистрация и незаконните постройки, но с конкретни срокове за изпълнение, както и да се дадат конкретни цифри за незаконно пребиваващите в града и незаконните постройки и респективно да се премине към принудителното им премахване.
Хората отправиха апел към пастор Асен да се спрат спекулациите за дискриминация и дори изтъкнаха конкретни примери, от които може да се направи извод, че дискриминирани са не ромите, а българите.
Повече от час и половина продължиха дебатите. Присъстващите поискаха още една среща с присъствието на представители на ЧЕЗ, ВиК, полиция, на която всеки да даде отчет за констатираните нарушения с цифри и факти и те да бъдат публично оповестени.
По време на срещата жители на ромския квартал също поискаха да се присъединят към новия инициативен комитет.
ЯНА ЙОРДАНОВА
