Разлог се поклони, положи венци и цветя пред паметника на Апостола

Община Разлог посвети с преклонение церемония по полагане на венци и цветя по случай 187 години от рождението Васил Левски – Апостола на свободата.
На площад „Преображение“ в Разлог, пред паметника на Апостола на свободата, градът се събра да отдаде почит.
🇧🇬Старт на церемонията даде химнът на Република България, а две разложки деца застанаха страж на паметника, рецитаторите и водещите Кристиян и Райна прочетоха любими стихове за непрежалимия Левски.
Със своето есе „Моят Левски“ дългогодишната учителка Цонка Мишкова припомни делото на Васил Левски.
„Пред теб съм, Апостоле! – се обърна тя развълнувано към безсмъртния син на България. – Днес, пред паметника ти, въпросите към теб са повече от отговорите. А отговорите са по-страшни от въпросите. И си мисля, за да мине човек през Кривините, откъдето ти мина някога, Дяконе, за да връзваш краищата на дрипавата робска черга на България, отново трябва, трябва кон…Може би, на кон си дошъл и в моя град, за да основеш комитет за тайна борба с поробителя. Ти ходеше от керемида на керемида, от навес на навес, да търсиш българи, да им светиш в душите и да ги правиш мъже.
Но малко, много малко ни каза ти за кривиците, които носим. Бил си пестелив на думи, а силен в делата. Бил си пестелив и всичко си записвал в тефтерчето си, дори сухия залък, който си ял… за да знае народът какво си вършил.Страшно огледало е това твое тефтерче за всяка политика и за всяка власт, които дойдоха след тебе.
187 години стоят между теб и мен, но въпреки това аз питам:
Има ли те днес, Апостоле? … Коленича в минута мълчание, поставям стрък цвете пред паметника ти и моля Бога на разума да те изпрати пак при нас – теб, Левски – МЯРКАТА!“ – е малка част от вдъхновените слова на Цонка Мишкова, която положи роза пред паметника на Апостола.


Венци и цветя положиха кметът на община Разлог Красимир Герчев, председателят на Общински съвет адв. Иван Димитров, кметовете по населени места и от името на Исторически музей – Разлог, НЧ „15 септември 1903-1909 г.“, Домашен социален патронаж, Защитено жилище с физически увреждания – Долно Драглище, Дом за стари хора, Защитено жилище с интелектуални затруднения, Център за обществена подкрепа, Център за социална интеграция и рехабилитрация, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, Център за настаняване от семеен тип, политически партии, организации и признателни граждани.
През цялото време малкото момче-страж на паметника беше с тържествено вдигната ръка и козируваше, докато всички поднесат своите венци и цветя в знак на признателност.
Защото, както го каза учителката по литература Цонка Мишкова,
„Ти, Апостоле, си давал и продължаваш да даваш и днес упованието, което като религия крепи вярата, че все някога човечеството ще оздравее от болестта, наречена „накърнена справедливост“.

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *