Mного често срещано явление е хората да ревнуват от различни неща, но в брачните отношения това може да има сериозно влияние.
Ето защо е важно склонните към ревност хора през целия живот да си правят самооценка, за да определят интензивността на тази ревност и дали тя е полезна или вредна.
Помислете за това и прочетете следващите редове, за да оцените себе си и ревността, която изпитвате:
Нормална ревност
Обикновено се появява в кратки моменти, когато човек се чувства несигурен относно възможността да загуби партньора си. Тази ревност обикновено се е появила с причина и човекът може да я запази за себе си, ако е необходимо, или да знае как да я изрази на партньора си по подходящ начин. Точно както е възникнала, така и изчезва и не причинява значителен дискомфорт на партньора.
Преувеличена ревност
Среща се при хора, които се чувстват несигурни, които се страхуват от загуба и имат ниско самочувствие. За предизвикване на преувеличена ревност може да има, но може и да няма причина, защото човекът е способен да си представи нещо и в крайна сметка да действа по начин, който причинява страдание на двойката.
Примери:
- иска да знае за всички предишни връзки на партньора си;
- проверява къде е той/тя, с кого е и иска да знае колкото е възможно повече за тези хора;
- преглежда мобилния телефон, социалните мрежи, портфейла и бельото на половинката си;
- може дори да излъже, за да провери дали отговорът на партньора е същият като друг, по-рано даден отговор.
Обсесивна ревност
Съответства на човек, който има нежелани, неволни, повтарящи се и дори абсурдни мисли за изневяра.
Много пъти, дори и да знаят, че мислите им са неоснователни, продължават да размишляват и да бъдат преследвани от тревога, че ще ги предадат. Те прекарват значително време в мислене и представяне на различни сценарии. Чувството на любов е непреодолима сила, която доминира и командва човека. В ревнивия има вътрешна борба и често е свързана с други психични заболявания.
Патологична ревност
- Когато човек има въображаеми и необосновани подозрения, обикновено без да отговарят на реалността за партньора им. Тази патологична ревност може да генерира нагласи като:
- натрапчива, повтаряща се и непрекъсната проверка на нещата, за да се провери дали партньорът може да го лъже;
- избягване на социални събирания; вяра, че всеки цели да подпомогне предателството;
- лесна загуба на контрол и насилствено отношение;
- необуздано желание за контрол върху партньора, виждайки го като свое притежание;
- изискване на изключително внимание;
- разпитване на партньора и търсене на доказателства и самопризнания, които потвърждават подозренията му.
Ревността има неопределена продължителност, човекът като цяло не приема себе си като ревнив, прикрит е, много лъже, измамен е и може да доведе до убийство поради сериозни емоционални патологии.
Човек с вредна ревност първо трябва да има прозрение, да осъзнае, че ревнува по интензивен и вреден начин, след това да потърси психологическа оценка и лечение.
Обърнете внимание, че нормалната ревност кара партньора да се чувства ценен, това е здравословно до някаква степен.
Преувеличената, обсесивна или патологична ревност обаче водят до страдание на двойката и вследствие на това може да:
- не сте в състояние да поддържате здрави отношения;
- да отричате реалността, изпитвайки огромни трудности да се измъкнете от ревнивия човек;
- развивате нереални надежди за по-добри дни;
- да забравите себе си и да живеете живота на другия
Тогава този зависим не живее здравословно, изпитва трудности при справянето с емоционални проблеми и също така се нуждае от психологическа оценка и лечение.
