Регионалният мениджър по банково застраховане Магдалена Прътева от Благоевград: Една градина с цветя е красива, когато я поливаме с любов, усмивка и добри мисли

Моето мислене в бизнеса винаги е било „Печеля аз, когато и ти печелиш!”, и ако всеки управник мисли по този начин, градът, общината, държавата ще процъфтят

Преди повече от 15 години тя беше младият човек, който успя  да ме убеди да си направя застраховка живот и който ме спечели с откровеното си отношение към това, което ми предлага, и към живота, който я очаква. Тогава я поканих в  телевизионното предаване „Изкуството да живеем”, чиято тема беше провокирана от нейната заразителна мисъл „Не чакай от другите, направи нещо сам за себе си! Ти заслужаваш да бъдеш щастлив!”.

Сега поисках да разбера какво се случва в живота й след толкова заявени мечти и положителен порив за лични и професионални успехи.

„Продължавам да гледам с позитивизъм към живота днес и в бъдеще”, разказва Магдалена. „Всички носим генетични заложби от дедите си, но от нас зависи какво да доразвием. Раждаме се добри, но после решаваме какви да бъдем – добри или лоши, и бъдещето зависи от  нашия избор. Моя избор съм направила отдавна – доколкото е възможно, да бъда добра и да помагам, без да вредя. По бащина линия родът ми е от град Белица. Кръстена съм на баба Магдалена Игнатова Причкапова и знам, че тя има далечни роднински връзки с Лазар Причкапов. Били са много деца и най-малката сестра на баба Магдалена е била изпратена като слугиня в царското семейство, тя отдавна е починала. Омъжила се е и останала да живее във Владая. Дядо се казва Иван Петров Прътев. Моят брат е наследил и трите му имена. Нашият татко Петър пък носи трите имена на своя дядо. Не е бил лек животът им, но всички са били  борбени и трудолюбиви хора и тези качества нося и аз.

  Майка се казва Красимира и е родена в с. Места, Гоцеделчевско, в Кюлевия род, но коренът им идва от Обидим. Родителите на моя дядо Владимир са Георги и Стояна Кюлеви и са имали  по онова време кръчма в село Места, където е поработил и дядо, затова се шегуваме, че майка е кръчмарска дъщеря. Татко идва в Благоевград да учи в осми клас и остава при по-голямата си сестра, която живеела  тук със семейството си. Майка също идва да учи в Благоевград и тук се среща с татко. Двамата имат ученическа любов и тази години отпразнуваха златна сватба – 50 години съвместен живот. Аз и брат ми сме родени в Благоевград, но детството ни мина при баба и дядо. Баба Яна  Калайджиева от Обидим по майчина линия не познавам, защото тя е починала през 1983 г. – две години преди да се родя. Дядо Владимир Кюлев си спомням, защото той почина 2002 година. И от тях съм наследила желанието с всеки ден животът ни да става по-смислен и по-добър. Родителите ни предадоха  българските традиции и ценности, които пренасят от предците си, а ние ги предаваме на децата си.

Майка дълги години беше домакин на Строителния техникум, а татко работеше в Завода за съобщителна техника и се занимаваше със строителство, но вече са пенсионери и си гледат градините и лозето. Трудът и грижите в земеделието ги поддържат жизнени. Ние, децата и внуците, също им помагаме за това. Връзката ни в семейството е много силна. Всички живеем самостоятелно, но сме много близко един до друг. Силна е връзката ми с брат ми и неговото семейство и с родителите ми”.

Магдалена е родена на 26 април 1985 година и споделя: „Била съм чакано бебе. Брат ми е роден 10 години преди мен и сигурно има причина да се родя точно аз. Вярвам, че съм родена под щастлива звезда, която ме пази и закриля, и съм дошла, за да изпълня мисията си тук и сега. Общо взето тя е свързана с грижите към  родителите, към  рода, към  близките ми хора. Мисля, че съвместният ни живот ми дава възможност да си науча уроците, да живея  колкото е възможно добре и да се радвам на красотата в живота и на добрината. Учих в Седмо основно училище, след това завърших Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Благоевград. В онези години исках да стана велик архитект, но съдбата ми предложи  други възможности за развитие. Записах „Социология” в Югозападния университет. Тази специалност ми даде много и ме надгради в посока начин на мислене за възприемане на света и живота. Втората специалност, която избрах, беше „Счетоводство и контрол”. На по-късен етап завърших магистратура по финансов мениджмънт и маркетинг във Висшето училище по застраховане и финанси в София. Избрах тази специалност, когато вече имах ясна визия какво искам да работя и как искам да се развивам. Учих и работих едновременно. Работих като управител на генералната агенция на ДЗИ в Благоевград. Интерес в мен провокира работата с хората. Към днешна дата съм регионален мениджър по банково застраховане в „Алианц България”. Занимавам се с  животозастраховане и пенсионно осигуряване, предимно в банковата сфера. Ролята на моята работа е да обучавам банкови служители как да обслужват и обгрижват клиентите си в сферата на животозастраховането и пенсионното осигуряване. Участвам с тях там, където се налагат по-задълбочени анализи при срещи с клиенти.

Питам я къде срещна любовта на живота си?

„С Вангелин Шопов се срещнахме  преди 14 години в Благоевград покрай абитуриентските балове. Не познавам друг мъж с такова име. Трябвало е да бъде кръстен на дядо си Вангел, но майка му е решила да осъвремени името и се е получило Вангелин. За разлика от мен, той няма села, роден е и израснал в Благоевград и му харесва да идва с мен на село. Имаме  две прекрасни момчета. Първият е Ангел и носи името на дядо си по бащина линия. Той завърши 6 клас тази година и сега е в пубертета. Учим се взаимно с новото поколение. Добро дете е и е взел от мен бунтарството и чувството за справедливост. Когато порасне, ще му бъде трудно да го преодолее, защото в живота често се налага да бъдеш дипломат. Трудно е в днешни времена да си бунтар, защото неправдите, с които се сблъскваме, са много и трябва да се учим да бъдем гъвкави, да не сме дребнави, да бъдем малко над нещата, но всичко е заложено в нас.

Малкият носи името на моя баща – Петър, и тази година завърши първи клас. Винаги съм искала моите деца да подновят имената на родителите ми. Мечтала съм това още в ученическите години. Искала съм да имам три деца, и сега като трето приемам моята племенница Христина. Тя също е дълго чакана глезанка в нашия род, кукличката на семейството. Появи се след 14 години чакане от брат ми и снаха ми. Много ги обичам всички и няма нещо, което да не мога да направя за тях”.

На миналите избори Магдалена се опита да влезе в политиката и я питам дали вече не се е разочаровала, или се надява на нещо по-добро в бъдеще.

„Политиката е трудна работа”, споделя Магдалена. „Все още не съм се отказала. Поддържа ме чувството за бунтарство и справедливост и вярата, че ще дойдат по-добри дни. Трябва да сме оптимисти и да вярваме, че това, което се случва, е път, който ще провокира доброто. Може би именно за добро не се получи моето желание да участвам в политиката точно сега. Но уроците, които научих, са безценни. Сега съм във фаза на проучване, на оглеждане…От социологията се научих да бъда и наблюдателна, да анализирам и да си правя изводи. Понякога нещата не се случват, защото вярвам, че има по-висша сила от нас, която предопределя пътя ни. Всяко нещо си има причина да се случи, или не. От една страна, исках да заявя личността си пред обществото и да видя как се участва в  избори и какво следва след тях”.

 Питам я какво иска да промени в политиката, ако й се отвори пътят да влезе в нея.

„Влизайки в политиката, не е задължително да се овластиш и да станеш алчен, въпреки че най-често това се случва. Ние сме много преходни и е много важно какво ще оставим след нас. И когато искаш да градиш, а не да рушиш, може и да оставиш нещо след себе си. Пътувам доста и виждам различни култури, различен начин на мислене и на живот и смело мога да кажа, че нашата страна е едно прекрасно кътче от Рая. Имаме всички природни дадености и блага и можем така да си подредим  нещата, че да живеем спокойно, макар че сме част от света и сме подвластни на световната политика и икономика. Но има много неща, които зависят от нас, и вярвам, че нещата тръгват от малкото към голямото. Топлата вода отдавна е измислена, просто трябва да приложим добрите практики. В нашия регион има добри общини. Наблюдавам ги, тъй като служебно пътувам много. Има успешни общини с дългогодишни управници. Бизнесът и хората са доволни, когато управникът мисли за тях. Добър пример е община Гоце Делчев. Градът се развива много добре икономически. Безработицата там е сведена до минимум. Хората  обичат кмета си, защото той не разчита на приемен ден и час и често  решава проблемите на хората и на улицата, когато ги срещне. Сигурно има и недоволни, но повечето  отдавна са го приели за свой лидер, който може да променя живота им към по-добро. Скоро прочетох една новина, която не съм проверила, но една от  големите вериги магазини в Благоевград има желание да пренесе цялата си дейност в Гоце Делчев. А ние не може да разчитаме само на администрацията и на университетите. Трябва да се мисли за малкия и средния бизнес. В икономическо отношение Благоевград върви по наклонена плоскост. Това е притеснително и хората започват да търсят работа извън града. Има хубави инициативи, чрез които хората да се завърнат в Благоевград, който е прекрасен за живеене, но от икономическа и бизнес гледна точка градът изостава. Забелязвам липса на кадри в много сектори, защото възнагражденията в бизнес сферата са по-ниски от тези в администрацията. Бизнесът се задъхва, почти изчезва. Нямаме индустриална зона и  инвеститорите  търсят по-добра среда за бизнеса си в Симитли. Петрич и Сандански също са по-успешни общини от Благоевград. Това пречи за положителното развитие на града ни. Бих искала да се промени бизнес средата и да се работи за това. Да се мисли практично и бизнес управленски. Много е важно висшият мениджмънт да управлява така, сякаш управлява своя собствена фирма. Моето мислене в бизнеса винаги е било  Win to Win – „Печеля аз, когато и ти печелиш!”. И ако всеки управник мисли по този начин, градът, общината, държавата ще процъфтяват. Хората трябва да бъдат мотивирани да работят за по-добър живот, защото ако човек е притиснат да задоволява най-елементарните си нужди, няма бъдеще. Не трябва да сме на най-ниското ниво в пирамидата на потребности на Маслоу и да сме притеснени, че не можем да си покрием  разходите. Много често хората взимат заеми, за да отидат на почивка или да изпратят децата си на  абитуриентски бал, и това е тъжно. Дупница и Кюстендил също са по-успешни общини от нашата. През последните 15 години работя в тези общини и ги наблюдавам и виждам тяхното развитие и градация, въпреки трудностите, които срещат по пътя си.

Питам я с какво са успели ?

„Най вече с политиката за привличане и подкрепа на бизнеса – отговаря Магдалена. – Когато икономиката на един град е успешна и се развива, и хората са по-спокойни, защото имат добре платена работа, чувстват се значими и полезни и нямат потребност непрекъснато да се оглеждат и да сменят работни места, за да оцеляват”.

На въпроса ми: Кметът Байкушев също имаше такива идеи. Защо няма инвеститори?, тя отговори:

„Има тази нагласа, но явно ще му трябва повече време, защото чисто технологично добрите идеи не могат да се случат веднага. Това беше част от предизборната му концепция, но когато те завърти машината, желанията се случват по-бавно и тромаво. Все още се работи за изграждане на индустриална зона, която да се предостави на  инвеститорите. А иначе градът ни е апетитен, защото  е разположен на стратегическо място – столицата ни е близо, Гърция ни е близо, Македония – също… Имаме всичко, но за съжаление всичко  се случва бавно и не знам дали в този си мандат Методи Байкушев ще успее да реализира всичките си идеи, които заяви пред хората на изборите”.

Знам, че работата с хора е деликатна и не много лесна, и затова я питам в областта на застраховането има ли уловки и негативи за хората, които приемат тази услуга, или всичко зависи от честността на специалиста, който я предлага.

„От много голямо значение е специалистът, който стои срещу човека и му дава консултация. Трябва да е наясно до каква степен човекът има нужда от застраховка и до каква степен ще разбере това, което му се предлага. Винаги обяснявам, че не трябва да предлагаме на всяка цена даден продукт. Сферата на животозастраховането е много идентична с лекарската професия. Правя този паралел, защото когато човек има някакво заболяване, той търси точна диагноза от лекаря, за да му предпише най-доброто лечение. И докторът снема една анамнеза на пациента си. Застрахователният  консултант прави същото, само че той не снема анамнеза, а определя потребностите на клиента. Затова е важно откровение и от двете страни. Застрахователят трябва да знае неговите цели, възможности и мечти и да му предложи най-доброто те да се реализират. Защото потребностите на човека са различни в различните етапи от живота му – някой се вълнува от сватба, друг от покупка на жилище, трети от пенсия… Дребен шрифт винаги има, но той в повечето случаи бива изясняван. Той е в посока такси и аз никога не спестявам това на клиентите, защото обичам да им казвам, че няма нищо безплатно в този живот. Много често на семинари задавам въпроса кое по степен на важност  поставят на първо място – живота, къщата или колата, и винаги казват, че най-важен е човешкият живот. А когато попитам каква застраховка имат, отговорът е, че първо е застрахован автомобилът, след това къщата и на последно място е животът на човека. Ние сме единиците и всичко след нас е нули. Ако нас ни няма, няма да има нищо. Според мен, застраховайки себе си, това е нашата проява на любов и грижа за близките и семейството си, защото някои казват след мен и потоп. Да, но понякога не е най-страшното мен да ме няма. По-страшно от фаталния край понякога е да останеш в трайна нетрудоспособност. Всички около теб се обременяват, имаш нужда от подкрепа и грижа. Ако имаш финансова подкрепа от застрахователя, все пак имаш възможност да не бъдеш бреме за близките си и да има кой да се погрижи за теб”.

Питам дали винаги застрахователят изплаща сумата на застрахования, защото съм се сблъсквала с нелоялни практики в това отношение.

Магдалена отговаря, че  при изплащането на сумата има много особености – какво човек е избрал като покритие, срещу какво е защитен. „Когато една застраховка защитава всичко, на клиента се струва много скъпа и винаги иска да се направи корекция в цената, и тогава се правят компромиси със застрахователните покрития. Има голямо значение и на каква възраст е клиентът, дали има съпътстващи заболявания и какво е изключено като допълнително  покритие. Ако при попълване на въпросника човек е скрил умишлено дадено заболяване, а то е диагностицирано, и ако се случи някакво събитие с него, застрахователят може да откаже изплащане на конкретно обезщетение поради некоректно отношение на клиента. Застрахователят няма интерес да не изплати сумата, просто се придържа към едни правила, и затова е толкова важно застрахователният агент да обясни всичко на клиента и той да е наясно какво иска и за какво ще плаща”.

Магдалена е член на Ротари клуб в Благоевград от 2011 година. Била е и негов председател и участва във всичките му благотворителни инициативи.   Всеки си има максима, която го води в живота, и Магдалена каза, че наскоро е публикувала в нейния профил в интернет мисъл, в която се казва, че една градина с много цветя е красива, когато я поливаме с любов, с усмивка и с добри мисли. „Към това се стремя и към възможността да гледам по-философски на нещата, които ми се случват, дори да не са най-хубавите… Винаги има причина и урок, който трябва да науча. Да отглеждаме повече красота в живота си! Това е моят мотив да гледам напред. А напред е там, където отивам!”.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА