През 2018 г. китайският учен Хъ Дзянкуей шокира света, когато обяви, че е създал първите генетично „редактирани“ бебета. Ученият използва технологията CRISPR, като чрез нея успява да промени гените на три човешки ембриона, за да ги направи устойчиви на ХИВ, след което ги използва, за да започне бременности, разказва WIRED, цитирани от glasnews.bg.
Реакцията е мигновена и изключително остра. Учените са осъдителни към действията му, като заявяват, че технологията все още е прекалено иновативна и непроверена, за да бъде изпробвана при човешка репродукция, а направената промяна в ДНК е равносилна на генетично подобрение, а не лечение.
Правителството на Китай го обвинява в „незаконни медицински практики“ и той излежава тригодишна присъда в затвора.
Днес нюйоркският стартъп Manhattan Genomics отново повдига темата за генетично редактираните ембриони. Компанията си поставя амбициозната цел да „премахне генетичните болести и човешкото страдание“, като поправя вредните мутации още в етап ембрион.
Сред „научните сътрудници“ на компанията се забелязват имената на известен лекар по инвитро оплождане, бивш специалист от компанията Colossal Biosciences (работеща по възкресяване на изчезнали видове), както и двама биолози от Националния изследователски център за примати в Орегон.
Участва и учен, разработил метода за т.нар. „три-родителски“ ембриони.
Съоснователката на Manhattan Genomics, Кати Тай, е бивша стипендиантка на програмата Thiel Fellowship. Тя е напуснала университета на 18 години, за да основе първата си компания в областта на генетичния анализ. „Обичам да поемам предизвикателства, когато ги видя“, казва тя в интервю за WIRED.
„Предизвикателството сега е да направим идеята за редактиране на човешки ембриони по-приемлива за обществото.“
ГЕНЕТИЧНА НАМЕСА С НАСЛЕДСТВЕН ЕФЕКТ
Редактирането на човешки ембриони е изключително изкушаващо, защото направените промени са наследствени. Ако успееш да премахнеш дефектен ген, болестта изчезва не само при конкретното дете, но и при потомството му.
Технологията обаче крие сериозни рискове, като т.нар. off-target ефекти (грешки при изрязването). Ако бъде променен грешен ген, резултатът може да е рак или друго тежко заболяване, което също се предава на следващите поколения.
Въпреки че новите методи за редактиране са по-прецизни, етичните въпроси все още са налице.
Възможността да се манипулира човешката ДНК предизвиква страхове от нова форма на евгеника – свят, в който богатите родители „поръчват“ идеални деца и избират характеристиките им.
Според Кати Тай мисията на Manhattan Genomics е друга: не „подобряване“, а поправяне на гените.
Първоначално компанията е носила името „Manhattan Project“ – препратка към проекта за създаване на атомната бомба – но по думите на Тай тяхната версия ще бъде „напълно прозрачна и отворена“.
„Ние революционизираме медицината. Технологията е мощна – както манипулирането на атомното ядро, така и на клетъчното ядро“, казва тя.
Преди това Тай е участвала в друг експериментален проект – The Los Angeles Project, заедно с известния биохакер Джози Зайнер. Те планират да създават светещи зайци и други животни, като редактират ембриони. Тай впоследствие напуска компанията.
Тя потвърждава пред WIRED, че вече няма лични или професионални отношения с Хъ Дзянкуей, след кратка публична връзка по-рано през годината.
Другият съосновател на Manhattan Genomics е Ериона Хисоли, бивш ръководител на биологичните изследвания в Colossal Biosciences – компанията, която твърди, че е успяла да върне към живот изчезнали видове вълци чрез генетично редактиране.
Сред научните сътрудници са и д-р Норберт Глайхер (специалист по инвитро в Ню Йорк), биоинформатикът Стивън Търнър, както и двама приматолози от Орегон. Етичният консултант на компанията е Джон Куейн – преподавател по биоетика, който се застъпва за премахване на мораториума върху наследственото генетично инженерство.
КАКВО ЩЕ РЕДАКТИРАТ?
Според Тай Manhattan Genomics ще започне с гени, които причиняват моногенни заболявания – например Хънтингтън, кистозна фиброза и сърповидно-клетъчна анемия, при които една единствена мутация води до болест.
Компанията ще тества нови, по-прецизни форми на CRISPR – първо върху мишки, после върху маймуни.
Едва след това би могло да се мисли за клинични проучвания върху хора, макар че законодателството в САЩ засега забранява използването на генетично модифицирани ембриони за стартиране на бременности.
„Все още сме в много ранен етап и ще трябва да работим в тясно сътрудничество с FDA“, казва д-р Глайхер. „Но вярвам, че за внимателно подбрани случаи това ще бъде възможно в обозримо бъдеще.“
Много учени обаче са скептично настроени.
Д-р Керан Мусунуру от Университета на Пенсилвания обяснява, че в повечето случаи генетичните заболявания могат да бъдат избегнати чрез генетично наблюдение на ембрионите, без нужда от редактиране. Само в редки ситуации – например когато и двамата родители имат една и съща тежка мутация – няма здрави ембриони и може да се обмисли генна намеса.
Друг учен, Фьодор Урнов от UC Berkeley, предупреждава, че интересът към редактирането на ембриони често идва не от стремеж да се лекуват болести, а от желание за „подобряване“ на потомството – форма на нова, луксозна евгеника.
В последните месеци няколко компании – включително Bootstrap Bio – търсят финансиране за подобни проекти. Дори милиардерът и главен изпълнителен директор на Coinbase, Брайън Армстронг, заяви, че иска да инвестира в компания, занимаваща се с редактиране на ембриони, пише profit.
Професор Джефри Кан от университета „Джонс Хопкинс“ предупреждава, че прехвърлянето на подобни експерименти от академичните институции към частни стартъпи е тревожно: „В академичните среди изследванията са подложени на контрол и регулации. В стартъп средите – не винаги“.
През 2020 г. международна комисия от учени (от САЩ и Великобритания) препоръчва изключителна предпазливост – генетично редактирани ембриони не трябва да се използват за създаване на бременности, докато не бъде доказано, че измененията са напълно точни и безопасни.
Въпреки призивите за 10-годишен мораториум върху наследственото редактиране на гени, Тай твърди, че технологията е обещаваща и заслужава шанс.
„Десетки хора с наследствени болести вече ни пишат, за да изразят подкрепата си“, казва тя. „Дори и това да не стигне до клиниките в скоро време, важно е да започнем сериозен разговор с регулаторите – защото бъдещето на медицината е именно тук“.
