Тома Томов
„Филмът „Тъй рече Ванга“, който новоизбраният депутат от БСП – Благоевград Тома Томов приписва изцяло на себе си, е колкото негов, толкова и на колегата му журналист Димитри Иванов-Джимо, който непрекъснато ходеше с него в Рупите и разговаряше с Вангелия Гущерова”, обяви сензационно режисьорът на документалната лента, известният благоевградчанин Росен Елезов. Причината да проговори сега, 13 години след направата на филма, бил потресът, в който Елезов изпаднал, когато преди кампанията за парламентарния вот тази година Комисията по досиетата отвори и досието на Томов. Тогава стана ясно, че той е бил агент Тодоров към Първо главно управление на Държавна сигурност, вербуван е през 1970 г. и в продължение на 5 години е писал доноси, включително и срещу учителя си, а баща му е бил директор на затвора в „Белене“. В оправданието за агентурната си принадлежност, което журналистът даде мимоходом, разузнаването го „дебрифирало”, след като се е връщал от чужбина, защото по онова време той пътувал много и безпроблемно по цял свят.
„Толкова години съм работил с Тома Томов, толкова филми сме направили заедно, а допреди месец аз дори не подозирах, че той е от ДС агентите, които искрено презирам”, заяви пред „Струма“ Елезов, който е известен с десните си идеи. „Никакви съмнения не съм имал за него, защото многократно се е клел, че няма нищо общо с Държавна сигурност, дори разказваше как на едно летище го арестували и едва ли не Иван Славков го освободил”.
По отношение на филма за петричката пророчица леля Ванга, който навсякъде в интернет фигурира като „филм на Тома Томов“, режисьорът разказа:
„Докато се снимаше филмът, което бе в много дълъг период от време, многократно с Томов и мен беше и журналистът Димитри Иванов-Джимо. И ако беше амбициозен като колегата му Тома Томов, и Джимо трябваше да предяви претенции към авторството на филма „Тъй рече Ванга“. В крайна сметка във филма присъства само Ванга с гласа си, а Томов някъде отстрани държи микрофона.
Това, че аз съм режисьор на филма, а Томов го представя навсякъде като свой собствен филм, обаче не е в основата на лошите ни отношения. Спомням си точно кога възникна конфликтът ми с него – наш филм участваше в „София филм фест” и там в афишите беше посочено моето име, защото във филмовите продукции по цял свят водещ е режисьорът. Друг е въпросът, че не ние, режисьорите, си вписваме имената по рекламните афиши, а тези, които организират съответния фестивал. Моето име на афишите обаче така вбеси Тома Томов, че той ми се обади и ми вдигна страхотен скандал. Спря да ми говори. После леко затоплихме отношенията, но само докато разбрах, че казал на асистента ми, че не желае повече да работи с мен, защото съм с много десни убеждения. Така и не разбрах какво общо имат убежденията с изкуството… Но окончателно го отписах, когато четох досието му като агент на ДС, как е крънкал за някакви доларчета… Жалка работа. А сега по време на кампанията му пред хората от родния ми Благоевград ми стана дори обидно за тях как ги лъже. Човек, който цял живот се е прекланял пред САЩ, а сега му извадиха и кирливите ризи с ДС, вместо да се скрие някъде, той не само вири глава, ами и влезе депутат“.
Росен Елезов е чичо на областния лидер на АБВ и общински съветник в Благоевград Владимир Елезов. Роден е през 1953 г., завършил е книгоиздаване и полиграфия в Москва и кинознание и кино- и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Работил е като режисьор във филмова студия „Бояна“ и „Екран“ и в няколко телевизии. Режисьор е на редица тв програми като „Наблюдател“, „неВалидно“, „Домино“, „Очевидец“, „2 и 200“, „Вкусът на живота“, „Шах и Мат“, „Никъде другаде“, „Вяра и общество“ и др. Филмографията му наброява над 40 заглавия, сред които има филми за Свобода Бъчварова, Никола Гюзелев и др. Днес в София пък ще бъде премиерата на последната му документална творба, посветена на живота на Георги Марков. Сред най-любимите му филми са „Последната свобода“, който разказва за жертвите на тоталитарния терор на ДС и БКП, и този за леля Ванга, от която е запомнил дословно една от изповедите й: „Аз съм повеке измъчена. На вас са само домашните грижи, а на мене и световните… Ама нищо, сите човеци сме едно. Нищо с нас не отнисаме като умреме. Сичко тука ке остане… Секи има един гъз и една уста! Тогава оти, море, сите искат толкоз много паре?“
ВАНЯ СИМЕОНОВА
