Ретроспективна изложба „Наслагване“ на благоевградския художник Павел Димитров, който е и един от основателите на СДС в областния център на Пиринско, с творби от младежките години до смъртта му в началото на 2023 г. събра в Регионалния исторически музей негови близки, приятели, ученици и ценители. Публиката бе толкова много, че не се събра в залата за изложби и се разля и във фоайето в търпеливо очакване на ред да разгледа експозицията.
Вниманието на множеството към официалната част на събитието привлече директорът на РИМ Кирил Алексиев, който откри есенния арт сезон с обещание екипът да положи усилия през цялата година да представя интересни изложби и експозиции, с които да привличат вниманието на публиката.
„Присъствието на толкова много хора днес е знак, че началото ни е успешно и изложбата на този наш голям художник силно ви вълнува“, отбеляза К. Алексиев.
Съпругата на твореца, Любима, приветства с „Добре дошли“ всички и определи събитието като празник на духа.
„Тази изложба нямаше да стане без участието на неговите ученици, без участието на Пламен Ковачев и без участието на Йордан Йорданов, който отпечата по-голямата част от тези работи“, благодари сърдечно дамата.
Директорът на дирекция „Култура, спорт, туризъм“ в Общината Силвия Домозетска посочи, че РИМ е място, където съхраняваме паметта не само за историческото ни минало, но и за хората, които са ценни и са оставили голяма следа в живота ни, затова изложбата е на точното си място.
„Павел беше изключително скромен човек. Много от вас сигурно сега се чудят колко добре е изпипал всеки детайл, всяко послание в творбите си, защото никога не го чухме да се тупа в гърдите с „Аз“. Той говореше за другите – за учениците си, за колегите, част от които е вкарал и в творбите си. Присъствието на другите около Павел бе много важно за него, затова сега за нас е много ценно присъствието на неговия дух в нашия живот“, каза С. Домозетска.
Изкуствоведът доц. Борис Данилов върна публиката назад в годините на историята на благоевградската група художници, като подчерта, че самият той се чувства част от нея с близките си лични контакти.
„Капката тъга в цялата ситуация е, че по чисто биологични причини тази група, към която се считам, че принадлежа, полека-лека намалява във физическия смисъл на думата, но не и в духовния“, каза доц. Данилов.
Той отбеляза, че още в първите му срещи с благоевградските колеги Павел Димитров силно го респектирал.
„С него сме изкарали достатъчно дълго време, за да се познаваме добре. Названието на изложбата „Наслагване“ в чисто физически смисъл е натрупване, последователно поставяне на неща едно над друго за постигане на някакво извисяване или дори идеал. Тази изложба дава великолепни примери за подобно наслагване, но то при Павел се извършва по интересен и особен начин. Изложбата е богата на теми и сюжети, някои изконно български като въстанието през 1923 г., носталгично отразени професии, които вече не съществуват, серия от графични неща, посветени на детството, и присъствие на прозрения, които днес оценяваме като нов и непознат аспект. Заедно с нас в тази група са Сашо Стоицов, Георги Ковачев-Ковача, Васко Иванов, Ицо Шапкаров-Шапи, все личности, които през 1988-1989 г. предизвикаха изложбите с огромно значение за българското съвременно изкуство „11.11.“. Там Пальо се появи с една възлова работа „Да намерим заедно ключа, къде и за какво“. Въпросът стои и сега. Действително гоненето на този идеал с реализацията на тези изложби бе свързано с бунт против цензурата, против нормативната естетика, против оковите, които повече или по-малко съществуваха в изкуството“, каза доц. Данилов.
Той отбеляза специално и още два цикъла, включени в ретроспективната изложба на П. Димитров – автопортретен и на хората от обкръжението му.
„Те присъстват в произведенията му заради прозрение, че това са значими фигури, теглили изкуството напред. Ние следва да сме изключително благодарни от това авторово прозрение, с каквото много малко хора могат да се похвалят“, заключи доц. Б. Данилов и откри изложбата. ДИМИТРИНА АСЕНОВА
