В началото на тази седмица се навършиха 80 г. от рождението на бившия президент на Българския футболен съюз проф. Иван Славков-Батето. Той е носител на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия (НСА) и бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет, беше удостоен със званието в Благоевград по инициатива на неговия близък приятел проф. Васил Жечев, ректор на Колежа по туризъм в областния център на Пиринско. През 2003 г. Ив. Славков е награден с орден „Стара планина“ първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет, на който е председател над две десетилетия. Оглавява родния футбол от 1995 до 2005 г. Напуска този свят на 1 май 2011 г. след тежко боледуване. Спомени за Батето се съгласи да разкаже един от най-доверените му съратници.
– Проф. Жечев, има ли нещо неказано за емблематичната личност на Батето?
– Може ли в една енциклопедия да се каже всичко. Така е и в неговия случай. Истината е една – Иван Славков беше епоха в спорта, във футбола, в олимпийското движение. Беше явление и в обществения живот, но аз съм много дребен, за да давам оценка на ролята му в телевизията и за развитието на нашия окръг. Но мога да говоря за нещата, на които съм директен очевидец и участник. С футбола съм свързан от един от конгресите, когато станах заместник-председател на Контролния съвет на БФС, което е избираема, а не назначаема длъжност. Впоследствие, на базата на това, че над 15 г. оглавявах окръжната футболна съдийска колегия в Благоевград, г-н Славков се сети и каза: Отиваш в националната съдийска комисия като редови член. След още 1 г. вече бях неин заместник-председател, а когато тогавашният председател Наско Узунов по здравословни причини си подаде оставката, заех мястото му. Сега се сещам за една весела случка. Батето щеше да се кандидатира за президент на България. Даже бяхме създали инициативен комитет, като за Югозападния район трябваше да отговарям аз. Седим си в едно заведение, идва той и казва: „Поставям начало на предизборната си кампания с тази фланелка и я показва. На гърба й пише „Батето президент“, а отпред: „Ти кой почерпи днес“. Настана голяма веселба. В интерес на истината обаче, никога не е смесвал приятелството с работата. Има много примери с хора, с които е играл табла, били са близки, а след това се раздели с тях заради опитите да се възползват от близките отношения с него. Когато станах шеф на футболните съдии, колегите бяха формирали няколко групи и се наговаряха ти гласуваш за този рефер, ти за онзи и буквално диктуваха нарядите на арбитрите, оттам нареждане на класирането, уговорки, предрешен изход на двубоите… Не можех да го допусна и изготвих докладна до Иван Славков с мотивите за освобождаването на петима от деветте членове на комисията, за които беше доказано, че участват в далаверата. Всичките бяха утвърдени в гилдията, международници, светила в гилдията… Мнозина се чудеха как така, някой си от Благоевград, ще посмее да направи това нещо. Само че Батето постави резолюция на докладната „Да влезе в действие незабавно“. Това стана в събота, а аз в неделя обявявам пред обществеността имената на освободените в неделя. Няколко часа по-късно тогавашното пресаташе на БФС Атанас Караиванов съобщава на всеослушание: „Жечев да си подаде веднага оставката за този гаф, който е направил с толкова заслужили деятели”. Естествено, при появата на Батето журналистите го награбват с въпроси по казуса. А той: „Да, ще има оставка. Наско /б.а. Караиванов/ беше на процедури за отслабване, явно не са му повлияли добре и ще го оставя още да се полекува. От днес той вече не е пресаташе”. Питат го: „А Васил Жечев?”, на което отговаря: „Казах това, което имам да казвам. От днес Атанас Караиванов не ми е пресаташе. Закривам пресконференцията”. Това е Иван Славков.
– Вашето приятелство от кога датира?
– Запознахме се 1985-86 г. в Сандански. Като преподавател в ЮЗУ ръководех футболния отбор „Пирински академик“ и организирах един международен студентски турнир. Той дойде, тогава беше президент на БОК, видя как стоят нещата и ми вика: „Ако желаеш, аз мога да стана патрон на турнира”. Оттогава до кончината му, близо 25 г., останахме близки.
– Прави впечатление, че въпреки приятелството Ви никога не го наричате на малко име?
– Има граница, която не бива да се прекрачва никога. На едно събиране Батето се обърна към треньор, на когото помагаше, и му каза: „Виж какво, мойто момче, почнат ли на малко име да ти говорят, не си ли другарю или господин, ти вече си олекнал и си взимай партакешите и да те няма”. Аз не съм си позволявал да фамилиарнича с него, дори когато сме били аз, той и още един-двама. Той ми казваше „Бате Жечи“, има право да ми казва, както иска. Но аз винаги пред хора съм се обръщал към него с господин Славков или господин професоре. За мен е гордост, че съм го познавал, респект към такъв човек.
На един съдийски семинар идва, слуша, ние говорим за натиска от клубовете върху съдиите, и изведнъж той изстрелва: „Вижте какво, момчета, парите през мене, да бъдете спокойни. Желая ви успех”. И си излезе. Как по негово време ще ми се обади някой президент на отбор да му помогнем със съдии. Забележете кои бяха тогава начело на клубовете – Васил Божков на ЦСКА, Тодор Батков на „Левски“, Гриша Ганчев на „Литекс“, ТИМ на „Черно море“, Георги Илиев на „Локомотив“ /Пд/, Коце Маца на „Беласица“, Коко Динев на „Вихрен“… Ако се поддадеш само на един от тях, просто си приключил. Но аз имах мощния гръб на Иван Славков. Дал ми беше картбланш и никой не ми се е месил в работата и решенията. Когато го свалиха от БФС в 16.00 ч., аз в 17.00 вече си бях подал оставката. Защото съм от екипа на Иван Славков. Тогава новоизбраният Боби Михайлов дойде и ми стисна ръката.
– Бохем, непукист, харизматичен… С кое ще го запомните?
– Всички тези неща важат за него. Искам дебело да подчертая, че във всичко това виждам човека Иван Славков, който обичаше да казва, че нищо човешко не му е чуждо.
– А можем ли да кажем, че зад маската на шоумен се е крил един различен Иван Славков?
– Зад маската на шоумен прозираше една сериозност, на което съм бил свидетел. Едно желязно управление, което не търпеше аматьорщина, да речем в съдийството. Благодарение на неговата прозорливост аз прокарах създаването на Асоциация на българските футболни съдии, която да защитава правата им. Мисля, че дотогава нямаше подобен аналог не само в Европа, а и в света. Имаше устав, правила, неин пръв председател стана Антон Генов. По мое време въведохме традицията на мачове между реферите от балканските държави и въртяхме турнира всяка година в различни страни. Правихме общи семинари. Излязохме с общо становище до ФИФА и УЕФА да не ни броят за трета ръка. Направихме пробив в най-високото ниво на международното съдийство с арбитри от Балканите – един от България /б.а. Генов/, един от Македония, един от Гърция и един от Турция. И всичко това стана възможно с подкрепата на Иван Славков.
– Какво послание остави след себе си Батето?
– Много искаше държавата да постави акцент върху развитието дейността на детско-юношеските школи, на ученическите школи, на спортните училища, защото там е разковничето за прогреса във футбола и в спорта като цяло. Имаме примера на „прогнилия капитализъм“. В най-развитите страни всичко е на колежанско ниво, оттам излизат талантите. Това е основата на пирамидата. А сега какво виждаме: Моралес подава на Чунчунжму, той на Каканка, удар, гол и браво български юнаци. Къде са българските юнаци обаче. От 30 футболисти 26 са чужденци и се радваме на успехите им. И ето ти националния отбор, с остров Аруба се равняваме. Като вкараме гол на Андора, все едно сме вкарали на някоя от световните сили, които навремето трепереха от нас.
ИНТЕРВЮ НА СТОЙЧО СТОИЦОВ
ЛАФОВЕТЕ НА БАТЕТО

„Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут“.
(След срамната загуба на националния ни отбор от Чехия с 0:6)
„Порточанов е като маймуната – на високо и с лъснал задник“.
„Уволнявам феновете!“. (На въпрос на журналист дали ще бъде уволнен националният треньор Пламен Марков)
„Ей, журналистите, да не ни изкарате, че тук само сме яли и сме пили. Виното е от реквизита. След малко ще донесат супата, нали все пак сме при чорбата“ (На коледна пресконференция на ЦСКА).
„Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав „Винпром“ имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!“ (Към футболистите на Поморие.).
„Догодина в Атина със Здравка (б.р. – Йорданова, олимпийска шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се съберете, за да духате“.
„Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка“.
„Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля“.
(След тегленето на жребия за Купата на България по футбол през 2000 г.)
„Искам в Брестник кебапчетата да растат по лозята. Говорил съм и със земеделския, и с финансовия министър да лобират пред Бойко Борисов да слее Свети Валентин и Трифон Зарезан. Така от всеки салкъм ще растат и по две кебапчета“.
„Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола.“
(По адрес на военния министър Николай Свинаров)
„Обяснявам на чужденците, че в България „луда крава“ няма. Те ме питат как така няма. Викам: „Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно“.
„В това е истината (сочи подаръците от чуждите делегации), а пликчетата може и насаме да ми ги дадете“.
„Реферите трябва да ги извеждаме с бронетранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени“.
„Това е Стефка Костадинова… тя веднъж си забрави сутиена вкъщи“.
(На гости при Юлиан Вучков)
– Г-н Славков, кажете вашите късметлийски шест числа?
– Едно, две, три, четири, пет, шест, е те така се трепе рибата!
(При теглене на тиража от спортния тотализатор)


„Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет, беше удостоен със званието в Благоевград…“? Откога Киевският университет е в Благоевград? Измислени титли за измислени „професори“ от баш пияндета. Докога ще титулувате този пияница Жечев „Ректор на колеж“?! Такава длъжност НЯМА, колежите имат „директори“! А и този спиртник май в момента се води „президент“ или нещо подобно, като Луна…