Ретроспомен отпреди 26 г. връща лентата към тогавашния звезден тим на орлетата, който се разпадна след драмата срещу „Левски“ във финала за купата на страната. Преди злощастния решителен двубой за трофея на националния стадион „Васил Левски“, загубен с 0:1 след гол в края на Илиан Илиев, благоевградчани елиминираха на полуфиналите „Спартак“ /Пд/ с 1:0 вкъщи и 0:0 на реванша на стадион „Тодор Диев“. Сблъсъкът с пловдивските гладиатори и отстраняването им предизвиква гнева на брокерите от Града на тепетата, които властват тогава в БФС, и впоследствие се стига до масовия отлив на футболисти от „Пирин“ през лятото на 1994 г., довел следващия сезон до изпадането на зелено-белите от елита.
Кампанията 1993/94 г. започва под ръководството на Милен Горанов, а на негово разположение са играчи от ранга на Стойчо Стоилов, Костадин Герганчев, Христо Войнов, Стефан Гошев, Костадин Герганчев, Мирослав Митев, македонците Стоймир Урошевич-Цоле и Саша Тодоровски… През зимната пауза старшията Горанов взима от ЦСКА под наем сина си Мартин и Милен Радуканов, завръща се Петър Михтарски, а след третия пролетен кръг, под натиска на играчите, клубните шефове прибягват до рокадата с назначаването на треньорския пост на Йордан Костов, която се оказва печеливша, и орлетата запазват мястото си в групата на майсторите. Във финала за купата 180 секунди не им достигат да пратят в продълженията и рулетката на дузпите двубоя срещу сините, разполагащи с футболисти от калибъра на Наско Сираков, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Емил Кременлиев, Петър Александров, вратаря Пламен Николов-Пинко, които след 2 месеца влязоха в историята с участието си на мондиала в САЩ-94, изстрелял страната ни в топ 4 на света.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
