Директорът в ИАРА Д. Чакърова: Така ще може да отделим и средства за зарибяване, което не сме правили от години
От кога се вдига цената на риболовните билети, този въпрос е сред най-често задаваните през последната седмица в риболовните магазини в Благоевград. Министерски съвет обяви на 21 март процедура за 1-месечно обществено обсъждане на проект на постановление, което предвижда издаването и презаверката на билета за любителски риболов да се увеличи между 2 и 3 пъти. В момента годишната такса е 25 лв. и предложението е тя да стане 50 лв., за половин година да се плаща по 30 лв., за месец – 16 лв., а билетът за седмичен риболов да стане 12 лв.
Новината за предстоящо увеличение на таксите обаче се оказа, че никак не притеснява запалените риболовци, точно обратното, репортерско проучване показа, че болшинството смятат, че това отдавна е трябвало да стане, за да има по-силен контрол от страна на държавата.
„В момента е преходен сезон и търсенето на риболовни билети не е особено активно, повечето питат от кога ще влязат в сила новите цени. Заради очакваното увеличение, поне при нас не се е повишила продажбата на билети, за да се прецака държавата. Надяваме се, като се вдигнат цените, да има повече контрол и зарибяване от страна на държавните институции, в това число и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)“, коментира Стоимен Попов, който заедно с брат му Стоян са превърнали хобито си в бизнес и имат риболовен магазин в централната зона на Благоевград.
„Според мен и 50 лв. са малко на година. За да има силен контрол и зарибяване, трябват повече пари, и това го разбираме всички. Въпросът е къде отиват парите от продадениет билети? Ние ги превеждаме на Министерство на финансите и не сме сигурни дали те се връщат към ИАРА, или отиват за държавните чиновници във финансовото министерство. Ние искаме средствата от таксите да отиват директно в ИАРА. Цените на риболовния билет не са променяни от години. Преди време те бяха на едно ниво с билета за лов, който вече гони 200 лв.“, допълва Стоимен Попов.
На въпрос за платените и свободни за риболов водоеми, той бе откровен: „Хората трябва да имат избор, нека ги има и двете възможности. Това е хоби и в този смисъл цената не може да бъде водеща. Като караме ски през зимата да не ни излиза по-евтино?!“ и допълва с уговорката: „Но трябва да има контрол и по свободните водоеми, за да не се лови с бракониерски методи. Затова е задължително да се дават повече средства за контрол. Риболовът освен че е хоби, е и спорт и много от младите риболовци връщат улова обратно във водата. На въпрос не се ли разкъсва така устата на рибата, той веднага отрича и показва: „Не е така, има куки без контри, с тях вероятността да ти се откачи рибата е по-голяма, но ние ги използваме, защото не прибираме улова, а го пускаме обратно. Ползваме и антисептичен спрай, с него пръскаме да зарасне по-бързо. Водата в река Струма например вече е достатъчно чиста и устните им бързо зарастват. В затворени водоеми, където няма течаща вода, могат да хванат болести, затова се пръскат с антибиотик, но не вярвам да умират. На язовир „Стойковци“ не ходя, защото там има много хора и няма дървета, а аз търся спокойствие и тишина като изляза с въдицата.
Братята Стоимен и Стоян Попови разказват, че заедно със съмишленици се грижат за популацията на рибата в общината и вече 7 години сдружението, което са създали с нестопанска цел – „Риболовец 2014“, зарибява реките Струма и Бистрица. Отбелязват, че да се осигури материал се оказало доста сложно – пъстървите докарват от Тошков чарк над Батак, белите риби и сомовете от Хасковско. Цялата процедурата по зарибяване изисква разрешителен и съгласувателен режим и става задължително в присъствието на представител на ИАРА, но щом искат да ловят, трябва да се грижат и за зарибяването. На въпрос как осигуряват средства за зарибителния материал, двамата са откровени: „От членския внос и от дарения на клиентите си“ и отбелязват с радост, че всяка година се събират между 2500 и 4000 лв. за тази цел.
ИАРА от години не финансира зарибяване на водни басейни заради недостиг на пари. Това отбеляза за „Струма“ Димитрина Чакърова, директор на дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси“ в ИАРА, и в отговор на журналистически въпрос къде отиват парите от риболовните билети, тя отговори: „Средствата през Министерство на земеделието идват в ИАРА като второстепенен ръзпоредител на годишна база и колкото по-големи са приходите на агенцията, толкова по-голям ще е бюджетът й за следващата година. Увеличението на цената на риболовните билети ще доведе до засилване на контрола и възстановяване на функциите и заделяне на средства за зарибявания, каквито не сме правили от много години. В момента зарибяват сдружения, общини и т.н., нормативната уредба го позволява, но всяко едно зарибяване се извършва по протокол и съгласно Приложение 3 на Наредба 37.
ИАРА задължително присъства на всяко зарибяване с цел да не се хвърлят инвазивни видове в реките. Основната причина за актуализация на цените е, че настоящите разходи не покриват разходите за контрол, както и тези за опазване на рибния ресурс и обработката на документите“, каза Димитрина Чакърова. Тя отбеляза, че цените на билетите за риболов в България не са пипани от 2007 г.
„По цялата река Струма, както и водоемите в Югозапада, много често се посещават от риболовци от съседните държави Гърция, Северна Македония, Сърбия, защото у нас риболовните такси са значително по-ниски. В Сърбия например годишният билет срува 150 лв., а седмичният е 43 лв., в РС Македония годишният е 222 лв., затова много от запалените риболовци предпочитат да идват в България при такса от 25 лв. на година. Екипите на ИАРА използват високопроходими автомобили, термовизионни камери, прибори за нощно виждане и други средства, които се купуват чрез еврофинансиране по проекти, но те изискват и бюджетно финансиране, което ИАРА трудно може да си позволи с ниския си бюджет“, заключи Д. Чакърова.
Влизането в сила на новите по-високи цени на риболовните билети се очаква да стане в началото на лятото, когато ще са изтекли сроковете за обществено обсъждане, постановяване на решението и публикуването му в „Държавен вестник“. Тогава ще е изтекла и забраната за риболов на пролетно-лятно размножаващите се риби, която за водоеми до 500 м надморска височина е от 15 април до 31 май, а за водоеми между 500 и 1500 м надморска височина е от 1 май до 15 юни.
Запаленият риболовец Недко Игнатов пред „Струма“: Съгласен съм 100 лв. да плащаме, но да имаме свободен достъп до всички водоеми
„Съгласен съм цената на годишния риболовен билет да стане 70-80, дори 100 лв., но да имаме свободен достъп за риболов във всички водоеми и язовири“, това коментира пред „Струма“ запаленият риболовец Недко Игнатов по повод проекта за двоен и троен ръст на цените на риболовните билети, обявен преди седмица за обществено обсъждане от Министерски съвет.
Недко Игнатов живее и работи в Благоевград. Той е шофьор в една от големите транспортни фирми в областния център на Пиринско, а на риба ходи от дете.
Разказва със страст за различните видове риболов, които практикува, и уточнява, че има един принцип при практикуване на хобито си – не посещава платените язовири.
- Защо?
- Не ги харесвам, защото плащаш на пръчка. Като хвърля 2 дънни пръчки и една на плувка, това са 30 лв. Освен това, ако искаш да си вземеш рибата, която си хванал, я плащаш на магазински цени на килограм. Като добавиш и горивото, като платиш за стръв, за плувки и другите такъми, за една работна заплата това са много пари, удоволствието излиза твърде скъпо и не е за обикновения човек. Затова аз не ходя на платени язовири. Отделно от съседи чувам, че напоследък в язовир „Стойковци“, например, от много хващания и пускания на рибата й се разкъсва устата, а тя е нейният е сетивен орган, с нея тя засмуква и захваща храната. Като се разкъса, рибата не може да се храни и умира. И почва да мирише край бреговете. Не съм го видял с очите си, но се коментира сред колегите.
- Да се закачи една и съща риба два и повече пъти на въдица в един голям язовир звучи невероятно, възможно ли това е изобщо?
- Да, разбира се, една риба може да се хваща по няколко пъти от риболовците. Преди време имах следния случай: отивам на риболов във водоем близо до с. Баня и хващам риба. Беше маломерна, затова я пуснах обратно. След време отидох пак на същото място и хванах същата риба. Познах я по това, че първият път ми скъса куката и тя остана на нея. В риболова няма такова понятие, че една риба не може да се хване повече от веднъж. Които са по-плашливи по реките, като се набоде един път на куката, плаши се и изчезва, но утре като отидеш, пак може да я хванеш. Отделно риболовците много замърсяват – семки, обелки, корда, пластмасовите кутийки от червеите, хартийки всякакви, амбалаж от бира – шишета и кенчета, колкото щеш остават по подобни язовири. Аз искам да ми е чисто, но за жалост все по-рядко в България са останали такива водоеми, където не ходят много хора и все още се е запазило сравнително чистичко. Напоследък чета в Интернет за платените язовири, че много от стопаните са въвели свои си правила, например ограничения на времето за риболов, а аз не обичам някой да разваля удоволствието с измислени правила. Обичам да ходя на риболов за развлечение, затова имам риболовен билет. Не замърсявам, защото искам да ми е чисто, като отида на спидинг, влизам според правилата с 1 въдица, а когато съм на дънен риболов – с една кука, две дънни въдици и една на плувка. Когато хвана нещо над определените минимални размери, си го взимам, останалото го връщам във водата, както е предвидено в закона.
- Все пак логично е концесионерите на водоеми да поддържат чисто и да има ред, ако искат да печелят, нали?
- Наблюденията ми са, че когато държавата отдаде един язовир под наем, на практика контролът там приключва. Често се случва жена ми да събира с чували отпадъци, като дойде с мен на риба. Да, има микроязовири, платени, където собствениците държат на чистотата и тя се пази. Но голям язовир като „Стойковци“ е много по-трудно да опазиш чист. Признавам си, че откакто е отдаден на концесия, аз там не съм ходил. Преди това съм бил 2 пъти, но беше мръсно. Не крия, че аз съм против отдаването под наем на язовирите.
- Защо? Така не се ли гарантира по-добро стопанисване и обгрижване?
- Не. Те затова ги отдават, но невинаги се получава. В закона е записано, че всички природни богатства са собственост на държавата. Според мен природни богатства, като водоеми, риба и др., не бива да се отдава под наем. Риболовните билети не важат на отдадените под наем водоеми, защото концесионерът си иска таксата, без да го интересува имаш ли или не билет. Къде да отидем ние с риболовните билети, като язовир „Стойковци“ е най-големият в нашия регион и друг от този мащаб няма? За нас остава само река Струма, където ходят всички и вече трудно можеш да си намериш място. Малките рекички в парковата зона и на определени височини са забранени в отделни участъци. След като държавата издава риболовни билети, трябва да имаме право да ловим навсякъде с тях и те трябва да важат навсякъде, така мисля. Ако трябва да вдигнат цената, съгласен съм 70-80 лв. да платя за година, 100 лв. даже, но да не ни налагат ограничения концесионерите. Личното ми мнение е, че за благоевградчани най-добре би било държавата да стопанисва язовир „Стойковци“, той ни е единствен в областта, и призовавам да се обединим риболовците и да си поискаме язовира обратно! Можем да поискаме от държавата да не го отдава отново след изтичане на концесията в края на 2026 г., така язовирът ще може се ползва от всички безплатно, като се спазват ясни правила и се упражнява силен контрол от държавата. Софиянци си имат язовир „Искър“, Панчаревското езеро, баластриерата край Челопечене, язовир „Суходол“, хидропарк „Казичене“, всичките свободни, без такса, а ние няма къде да отидем! Има водоеми, които са изоставени, някой пресъхнали, други без риба. Защо да не се поддържат?! За тях някога са вложени средства и може да се възстанови ползването им, като се стопанисват, например, от ЛРД.
- Дали обаче държавата ще се грижи толкова добре за зарибяването, както го правят концесионерите?
- Това е другият проблем, че нашите водоеми много слабо се зарибяват. В България има язовири като „Копринка“ и „Пясъчник“ например, които се зарибяват периодически, но те са единици. Повечето са оставени на произвола на саморазмножаване и рибата в тях постоянно намалява. Редно е щом сме риболовци и си плащаме таксата (която наистина в момента е символична – 25 лв. на година), да се зарибяват и охраняват водоемите за риболов, и да има контрол. Който използва неразрешени средства – санкция, който замърсява – санкция. Само със силен контрол и глоби всичко ще бъде наред. Самосъзнанието е, от една страна, но от другата страна е държавата! Всеки риболовец трябва да има билет, независимо от възрастта. За децата те са безплатни, но трябва да ги имат, защото това дисциплинира и създава навиици. Да няма произволно риболовстване, а да се прави законно. И като хвана 4 кг шаран, нямам право да взема друга риба за вкъщи, защото по закон имам право да взема до 3 кг дребна риба или една по-голяма. Останалите, които хвана, трябва да ги пусна. Такъв е законът и той трябва да се спазва!
Навремето от БЛРС организираха риболовни състезания. Като дете съм ходил на такива и накрая всичката уловена риба се събираше в един казан, правеше се рибена чорба и всички ядяхме. За нас, децата, това беше голяма радост. В днешно време силно бих подкрепил организирането не само на подобни събития, но и на акции за почистване. Така ще се възпита чувство на отговорност и вярвам, че бракониерите силно ще намалеят. По този начин ще се подпомагат и ловно-рибарските дружества. Навремето само те продаваха риболовни билети, сега билет можеш да вземеш от всеки риболовен магазин или от ИАРА, затова и нещата вече са толкова зле.
