Археолозите от Кюстендил под ръководството на специалиста от Регионалния исторически музей Румен Спасов обогатяват хилядолетната история на града с ново проучване в центъра на града.
„Обектът е интересен от научна гледна точка. Той уплътнява информацията ни за Пауталия, която ние трупаме с десетилетия. Като находки не е впечатляващ, но намираме характерни за Римската епоха и за Средновековието материали. Интересното е това, че най-старите регистрирани следи от живот са точно в тази зона. Те датират от края на каменно-медната епоха, което ще рече IV хилядолетие преди Христа. Т.е. ние проследяваме живота в това малко парче земя в течение на шест хилядолетия“, обясни Румен Спасов.
Археологът допълни, че много малко градове в България могат да се похвалят с толкова дълга и богата история.
Проучваният архитектурен комплекс е от Римската епоха и от ранновизантийската епоха. Касае се за една голяма по размери сграда, която в по-голямата си част излиза от границите на проучвания в момента терен.
„През Римската епоха градът е бил разделен на сектори, които се заключават между четири улици. Ние проучваме едва една четвърт от парцела, отреден за изграждането на тази сграда. Обикновено отреденият за строителство терен в един римски град е около 900 кв.м. Ние проучваме 200 кв.м“, каза още Румен Спасов. Той посочи, че данните насочват, че става въпрос за жилищна сграда, която не може да се проследи в цялата й площ. Въпреки това се прави прогноза за това, какво би могло да излезе на съседните терени.
Археолозите имат още около десетина дни работа, а самите резултати ще бъдат приети от експертна комисия. Тя ще реши съдбата на разкритите паметници.
На мястото на проучванията вече се открояват отделните пластове от историята на Кюстендил, а най-старият от тях е от шест хилядолетия. Следват другите пластове, сред които се откроява този от Римската епоха. Вече е разкрита и средновековна пещ.
