Ангел Георгиев
Тодор Гикински
Директорът на РИОСВ – Благоевград Ангел Георгиев отказа на бизнес партньора на Цветелина Бориславова – Светослав Божилов, да строи минивец на река Глазне в землището на разложкото с. Баня с мотив „поради недопустимост“.
Заявлението от мощната компания „Вентчър Екуити България“ ЕАД е подадено в РИОСВ на 29 декември 2016 г. Компанията иска да построи МВЕЦ „Глазне“ на река Глазне с място на водовземане на кота 722 м, сграда за централата и място на заустване на отработените води – на десния бряг на река Глазне, и изграждане на преливен яз с височина 1,5 м за водовземане на водно количество 2700 л/сек. Предвижда се водовземането да се осъществява чрез алпийски тип решетка, промивен савак на левия бряг и утайник на десния бряг на реката, също така да бъде изграден рибен проход по промивния савак, напорен тръбопровод с дължина 1025 м и брутен пад 15,3 м. Напорният тръбопровод е предвиден да мине през общински терени, за което инвеститорът има разрешението на община Разлог. Според столичната компания МВЕЦ-ът ще се нуждае от 42 000 000 куб.м вода годишно, тъй като мощността на веца е 320 кВт.
Заедно с инвестиционното намерение компания „Вентчър Екуити България“ вкарва и становище на Басейнова дирекция Западнобеломорски район от 01.11.2016 г., според което инвестиционното предложение е определено като допустимо с Плана за управление на речните басейни /2010-2015 г./ „при определени условия и при спазване на разпоредбите на Закона за водите“.
В началото на тази година обаче Басейнова дирекция – Благоевград преосмисля твърдението си за допустимост и на 13.01.2017 г. и 02.02.2017 г. с две нови свои становища определя инвестиционното предложение като недопустимо с утвърдения нов план за периода 2016-2020 г. поради няколко обстоятелства. Основното е, че състоянието на река Глазне от „добро“ по времето на първата визирана петилетка вече е станало „лошо“ по основни физико-химични параметри. По мнението на еколозите поредният ВЕЦ на реката ще доведе до допълнително натоварване на водното тяло (хидроморфологичен натиск) и до риск от влошаване на параметрите за качество.
„Реализацията на разглежданото инвестиционно предложение ще окаже негативно въздействие върху повърхностното водно тяло и е в противоречие с разпоредбите на чл. 156 а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и буква „б“ от Закона за водите“, категорични са еколозите.
На база тази констатация РИОСВ – Благоевград преди дни прекрати безпрецедентно започналата процедура за МВЕЦ „Глазне“ и остави с пръст в уста отрязания инвеститор, който може да се жали пред министъра на околната среда и водите или Административен съд – Благоевград.
„Вентчър Екуити България“ ЕАД е столична компания, в която едноличен собственик на капитала от 134,55 млн. лв. е Светослав Божилов. Самият Божилов е финансист, ориентиран към дяловите инвестиции в земеделие и възобновяема енергия. Чрез фонда си „Вентчър Екуити България“ АД той е собственик в „Агроенерджи“ и „Агродийлинг“, както и на завод за спирт край Ихтиман. Божилов навлиза във финансовите среди първоначално в „Туристспортбанк”, където е съдружник с убития по-късно Емил Кюлев. През 1997 г. вече е един от основните акционери в СИБанк. Има инвестиции в медийни проекти, издател е на в. „Култура“ и сп. „Християнство и култура“.
През 2009 г. дружеството му стъпи в Югозапада, избирайки за целта Сандански, където направи парк за фотоволтаична енергия „Зорница“ с мощност 207.2 kWp и производство на около 300 мегаватчаса електроенергия годишно. По-късно Божилов и Цветелина Бориславова станаха собственици на вилното селище в комплекс „Катарино“, което купиха от разложката строителна компания „Балканстрой“ АД. Сделката стана, след като „Балканстрой“ реализирала сложна транзакция, преминала през включването на различни имоти /земя и вилни къщи/ от комплекса като апортна вноска в новоучредената компания „Вентчър Катарино пропъртис“ и дружество „Ривал 5“. Оценката на „СПА комплекс Катарино“ бе около 10.171 млн. евро.
Ден след като отказа на Божилов да строи МВЕЦ „Глазне“, РИОСВ – Благоевград отряза още двама потенциални инвеститори. Инспекцията обяви, че поради изтичане на 5-годишния срок е загубило правното си действие и решението й за преценяване необходимостта от ОВОС за друг МВЕЦ отново на р. Глазне – този път с възложител фирма „Пирин Електрисити билдинг“ ООД на Стоян Пашалиев и Йордан Еринин. Причината за скъсаното решение е констатацията, че 5 г. от влизането му в сила инвеститорът дори не е направил първа копка на централата.
Преди 2 месеца същата констатация бе направена и за МВЕЦ „Ридина“ на пренаселената с вецове река Благоевградска Бистрица и РИОСВ обяви загуба на правно действие на собственото си решение „да не се извършва оценка за въздействието на околната среда /ОВОС/“. С други думи, ако инвеститорът тепърва реши да възобнови идеята си за строителство на електроцентрала, трябва да започне процедурата от нулата.
Окончателно бе сложен край и на сагата с фирма „Увекс-Мело-2005“ ООД, която 4 г. се натискаше да прави МВЕЦ на водопровода за питейно-битово водоснабдяване на ВС „Извора“ – група Петрово, землище на с. Петрово, община Сандански. След като първоначално РИОСВ реши, че няма нужда да се прави ОВОС, решението бе обжалвано от еколози по административен ред и през ноември 2013 г. тогавашният министър на околната среда и водите го отмени, а преписката бе върната за ново произнасяне от екоинспекцията. Година по-късно РИОСВ ревизира решението си и постанови, че ще прави ОВОС, този път обаче обжалва „Увекс-Мело“, а министърът на околната среда и водите остави без разглеждане жалбата на инвеститора като процесуално недопустима и оценката бе направена. Междувременно миналата година в РИОСВ постъпило уведомление, че се променя възложителят, който вече е фирма УВЕКС, екоинспекцията дала указания какви нови документи се представят, но повече от 12 месеца никой от Сандански не реагирал – нито са подадени липсващите документи, нито е предоставено писмено искане за прекратяване или продължаване на процедурата по ОВОС. По тази причина в края на март т.г. РИОСВ прекрати административното производство, в т.ч. съвместената процедура по чл. 31 от Закона за биологично разнообразие, и поне за момента сложи край на идеята за изграждане на МВЕЦ „Увекс-Мело-2005“.
В нея любопитен е първоначалният инвеститор – санданският бизнесмен Никола Малчев, смятан за един от най-големите оранжерийни зеленчукопроизводители в региона. Той участва в управлението на три фирми и е акционер в още една. Влиза в големия бизнес, след като по времето на земеделския министър Венцислав Върбанов придобива държавните оранжерии край с. Дамяница. Най-важната от компаниите му „Мело 98“ ООД се управлява от синовете му Пламен и Красимир. „Мело 98“ ООД държи 90% от капитала на дружеството „Увекс-Мело-2005“ ООД, а останалите 10% в компанията са собственост на общинската фирма УВЕКС ЕООД, която е местният ВиК оператор. Съвместната компания на Малчеви и общината е създадена през март 2006 г. със съдействието на тогавашния кмет на Сандански Андон Тотев, за да добива електроенергия от ВЕЦ в района на село Петрово. За управител на „Увекс-Мело-2005“ е вписан Тодор Гикински, който до миналия месец бе управител на общинската УВЕКС.
На фона на всички тези прекратени процедури за МВЕЦ-ове и откази за такива, интерес към бизнеса с добив на електричество от ВЕЦ, макар и слаб, все още има. Доказателство е фактът, че на 28 април т.г. свое инвестиционно предложениее за изграждане на МВЕЦ „Марево“ на р. Еловица (Градевска) в землището на с. Градево, община Симитли, внесе в институциите ЕТ „Ангел Младенов“, той е първият за 2017 г. кандидат да прави пари от вода.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
