„Фотоволтаиците е възможно да причинят много ограничено психосензорно въздействие, което е свързано най-вече с огледалните светлинни ефекти, тоест в даден период от деня има възможност за огледален ефект на фотоволтаичните панели от посока на слънцегреене към с. Зелен дол с попадане на отразена слънчева светлина в жилищната зона. Това следва да се има предвид при избора на посока и места за разполагане на фотоволтаиците, с оглед неговото избягване“. Това е първото от серията условия , които Регионалната инспекция на околната среда и водите в Благоевград постави пред благоевградските предприемачи Борислав Сивиков и Димитър Байкушев – бивш общински съветник и брат на настоящия кмет Методи Байкушев. То е във връзка с идеята им да покрият 55 дка в местността Герена с фотопанели. Указанията са част от решението на екоинспекцията да не се извършва екологична оценка за проекта на ПУП-ПЗ за промяна предназначението на терена от 54 999 кв.м в „от нива“ в „за фотоволтаична централа“ и на други 9060 кв.м от „за селскостопански, горски ведомствен път“ в „път с трайна настилка“ за осигуряване на достъп до бъдещия парк. ПУП-овете за двата терена са разрешени за изработване от предишния ОбС на 30 юни 2023 г.
Според документите, подадени от фирмата на двамата предприемачи „Ей Би Ди Ес Инвест“ ООД, централата ще се обслужва неприсъствено, а поддръжката на съоръженията ще се извършва „периодично от 1-2-ма човека за по няколко часа“. Работниците ще пият вода от бутилки и ще ползват химическа тоалетна. Добитата от слънцето енергия ще се продава, уточнили са инвеститорите.
Идеята за централата е от 2018 г. и е част от мегапроект на двамата бизнесмени, включващ още складова база, бензиностанция, автосервиз, заведение за хранене, търговски сгради, сгради за битово обслужване, паркинг, къмпинг и сондажен кладенец. Теренът е собственост на инвеститорите и е на 500 метра от пътя Благоевград – с. Зелен дол. Проектът стартира 2 г. по-късно, тъй като Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” отказа да разреши на дружеството да си издълбае тръбен кладенец с дълбочина до 70 метра, откъдето да черпи около 16 000 куб.м годишно вода за битови и промишлени нужди. Мотивът на еколозите беше, че прогнозната дълбочина ще засегне подземното водно тяло „Порови води в неоген Благоевград”, за което има забрана за издаване на разрешителни за водовземане, освен това кладенецът щял да се падне във ІІ и ІІІ пояс на санитарно-охранителната зона около 11-те шахтови кладенеца за питейно-битово водоснабдяване на Благоевград, което го вкарва в друга група забрани и ограничения, целящи защитата на питейните води.
В крайна сметка инвеститорите успяха да елиминират водната пречка и преди 2 г. започна строителството на складовата база. За реализирането на втория етап от проекта им, включващ фотоволтаичния парк, съгласно указанията на РИОСВ ще се наложи много прецизно изчисление под какъв точно ъгъл да бъдат монтирани панелите, за да не заслепяват зелендолци.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
