Ро­де­на­та в Бла­гоев­град Ани­та Се­ро от Гре­но­бъл от пър­ва­та ре­ди­ца на про­тес­ти­те на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ в Па­риж: Пре­кар­ва­ме но­щи­те на мос­то­ве, спи­ра­ме дви­же­ние­то, бло­ки­ра­ме ма­гис­тра­ли­те, то­ва, кое­то се случ­ва на Шанз-Ели­зе, е нез­на­чи­тел­но в срав­не­ние с цяла стра­на, ско­ро де­монс­тра­ции­те ще пре­ми­нат в революция, целта ни са евроизборите

80 про­цен­та от фран­цу­зи­те под­крепят про­тес­ти­те на „жъл­ти­те жи­лет­ки“, кои­то не прес­та­ват въп­ре­ки ко­леб­ли­ви­те от­стъп­ки на Мак­рон. Ис­ка­ния­та им пър­во­на­чал­но бяха са­мо ико­но­ми­чес­ки, но ско­ро пре­рас­на­ха в по­ли­ти­чес­ки (за но­ва кон­сти­ту­ция с по­ве­че ме­ха­низ­ми за на­род­но пред­ста­ви­телс­тво, за заб­ра­на на ло­биз­ма, за „Фрек­зит“, за без­плат­но и дос­тъп­но пра­во­съ­дие, за ме­дии, дос­тъп­ни за из­раз­ява­не мне­ния­та на граж­да­ни­те), вън­шно­по­ли­ти­чес­ки (за на­пус­ка­не на НА­ТО, за неу­час­тие в аг­ре­сив­ни вой­ни ка­то Ли­бия и Си­рия и за не­за­бав­но из­тегл­яне на френ­ски­те вой­ски от Аф­ри­ка) и еко­ло­ги­чес­ки (за заб­ра­на на ГМО, на за­мърс­ява­не­то с плас­тма­со­ви опа­ков­ки и за кон­трол на фар­ма­цев­тич­на­та ин­дус­трия – но не и про­тив ядре­на­та ене­ргия). Дви­же­ние­то бър­зо на­ме­ри пос­ле­до­ва­те­ли и в дру­ги ев­ро­пей­ски стра­ни и ве­роя­тно ще про­дъл­жа­ва да рас­те.

 На праз­ни­ци­те Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на в Бла­гоев­град бе Ани­та Се­ро от Гре­но­бъл – мла­да уча­стнич­ка в про­тес­ти­те. От про­ве­де­ни­те шест про­тес­та към мо­мен­та на ин­тер­вю­то (27 де­кем­ври) тя е взе­ла уча­стие в три – пър­вия, тре­тия и чет­вър­ти, и с охо­та прие по­ка­на­та ми за ин­тер­вю.

– Би ли се пред­ста­ви­ла нак­рат­ко за на­ши­те чи­та­те­ли!

 – Каз­вам се Ани­та. Ро­де­на съм в Бла­гоев­град на 8 март 1997 г. Си­рак съм и бях оси­но­ве­на на 7-го­диш­на въз­раст от фран­цу­зи. Се­га жи­вея във Фран­ция и се чувс­твам фран­цу­зой­ка. В Бъл­га­рия ид­вам с ро­ди­те­ли­те си или са­ма, тук се сре­щам с род­ни­ни и прия­те­ли, за­поз­на­вам се с но­ви хо­ра, взе­мам уча­стие в раз­лич­ни съ­би­тия.

 – За­вър­ши­ла си сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние, с как­во се за­ни­ма­ваш в мо­мен­та?

 – Ра­ботя във фо­тог­раф­ско ате­лие. В Гре­но­бъл по­се­ща­вам в  сво­бо­ден уни­вер­си­тет раз­лич­ни кур­со­ве, кои­то са­ма из­би­рам – ис­то­рия, геог­ра­фия, фи­ло­со­фия, ма­те­ма­ти­ка; а пон­яко­га ин­те­рес­ни лек­ции на ме­ди­ци… Не ра­ботя на пъл­но ра­бот­но вре­ме и за­то­ва мо­га да пъ­ту­вам до Па­риж и да правя дру­ги не­ща.

 – Кой те ув­ле­че във фо­тог­ра­фия­та?

 – Май­ка ми Кат­рин. Ба­ща ми съ­що оби­ча фо­тог­ра­фия­та.

 – Как­во оби­чаш да сни­маш най-мно­го?

 – Най-ве­че хо­ра­та, случ­ки, де­монс­тра­ции, как­то и важ­ни об­щес­тве­ни лич­нос­ти, с кои­то мо­жеш да го­во­риш и да спо­де­лиш не­що. От­во­ре­на съм към всякак­ви хо­ра. Пон­яко­га сни­мам без­дом­ни­ци. Ис­кам да чуя всич­ки хо­ра и да ги раз­бе­ра.

 – Труд­но ли ти е да раз­бе­реш някоя гру­па хо­ра?

 – Бо­га­ти­те, пре­ка­ле­но бо­га­ти­те ми е труд­но да раз­бе­ра. От­блъс­ква ме фак­тът, че има ед­на ка­те­го­рия свръх­бо­га­ти, кои­то при­те­жа­ват всич­ко, до­ка­то дру­ги просят. Не мо­га да бе­сед­вам и с на­сил­ни­ци. За мен ос­нов­но­то е да има мир­на ко­му­ни­ка­ция.

 – Ко­га, на ка­къв етап се вклю­чи в про­тес­та на „жъл­ти­те жи­лет­ки“?

 – Още на пър­вия про­тест бях в Па­риж.

 – С ко­го оти­де от Гре­но­бъл“ Как ре­ши?

 – Съв­сем са­ма, спон­тан­но. В Па­риж имам кон­так­ти, прия­те­ли, хо­ди­ла съм чес­то там.

 – Има ли преоб­ла­да­ва­ща гру­па сред „жъл­ти­те жи­лет­ки“? В ко­мен­та­ри у нас ка­за­ха, че са от сред­на­та кла­са най-ве­че. А сред­на кла­са го­ре-до­лу на­соч­ва и към сред­на въз­раст.

 – Про­тес­тът е сре­щу се­гаш­на­та по­ли­ти­ка във Фран­ция и об­хва­ща хо­ра от всич­ки въз­рас­ти, с раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки въз­гле­ди, за­що­то по­ли­ти­ка­та зас­яга всич­ки ни. В на­ча­ло­то бе­ше сре­щу це­ни­те на го­ри­ва­та, да­нъ­ци­те, но след то­ва об­хва­на мно­го ши­рок кръг, вклю­чи­тел­но пен­сио­не­ри­те. Се­га из­диг­нах­ме ис­ка­не ми­ни­мал­на­та зап­ла­та да бъ­де 2000 ев­ро. Ис­ка­ния­та ни са из­пра­те­ни до пар­ла­мен­та.

 – Уча­стват ли бъл­га­ри в про­тес­ти­те?

 – Във Фран­ция не мо­жеш да раз­бе­реш кой е бъл­га­рин, те прос­то се крият. Не съм чу­ла на про­тес­ти­те да се го­во­ри на бъл­гар­ски. Бъл­га­ри­те там са ин­ди­ви­дуа­лис­ти, все­ки е сам за се­бе си, но аз не съм при­вър­же­ник на то­ва.

 – В Гре­но­бъл си­гур­но има бъл­га­ри, поз­на­ваш ли?

 – Да, в ин­тер­нет има мно­го. Имам поз­на­ти от гръц­ка­та об­щност, по­се­ща­вам гръц­ка­та пра­вос­лав­на цър­ква. Има и рус­ка цър­ква в Гре­но­бъл, но аз съм си из­бра­ла гръц­ка­та.

 – Ка­за ми, че пуб­ли­ку­ваш свои фо­тог­ра­фии във вес­тник. Да нап­ра­виш сним­ки ли оти­де на де­монс­тра­ция­та в Па­риж, или са­мо да про­тес­ти­раш?

 – И по две­те при­чи­ни. Пуб­ли­ку­ва­ха ед­на моя сним­ка.

 – А къ­де бе­ше пуб­ли­ку­ва­на сним­ка­та, на коя­то ти си на чел­ния ред?

 – Във вес­тни­ци­те „Ли­бе­ра­сион“ и „Льо Монд“.

 – Как се слу­чи да се озо­веш на пър­вия ред?

 – Поз­на­вам Си­рил Деон, той е ре­жи­сьор, поет, ад­во­кат, еко­лог. Бях на сре­ща с не­го в кни­жар­ни­ца. Той е ре­жи­сьор на до­ку­мен­тал­ния филм „Ут­ре“ (2016), кой­то раз­каз­ва как хо­ра­та да опазят све­та, ка­то про­менят на­чи­на си на жи­вот днес. Той е от ос­но­ва­те­ли­те на еко­ло­гич­но­то дви­же­ние „Ко­либ­ри“ за пром­яна на на­чи­на на жи­вот, за да съх­ра­ним при­ро­да­та на пла­не­та­та, ка­то кон­су­ми­ра­ме по друг на­чин, и за по­ве­че со­ли­дар­ност меж­ду хо­ра­та. („Ут­ре“ е от­ли­чен с наг­ра­да­та „Се­зар 2016“ за най-до­бър до­ку­мен­та­лен филм. Вдъх­но­вен е от пуб­ли­ка­ция на ре­зул­та­ти от науч­но из­след­ва­не, спо­ред кое­то част от чо­ве­чес­тво­то ще из­чез­не до 2100 го­ди­на – б.а.)

 – За­що ти лич­но се вклю­чи в про­тес­тно­то дви­же­ние на „жъл­ти­те жи­лет­ки“?

 – За­що­то счи­там, че е мно­го важ­но и се чувс­твам за­дъл­же­на да от­стоя­вам цен­нос­ти­те на ре­пуб­ли­ка­та, цен­нос­ти­те на Фран­ция, кои­то в мо­мен­та се опи­тват да ги ог­ра­ни­чат. За нас, мла­ди­те, съ­що та­ка е важ­но да за­па­зим де­ви­за „Сво­бо­да, ра­венс­тво, братс­тво“, кое­то е на път да из­чез­не.

 На 4 де­кем­ври има­ше мно­го аре­сти сут­рин­та, но хо­ра­та из­лязо­ха сле­до­бед на об­яве­ни­те два пло­ща­да в Па­риж.

 Аз уча­ствах в пър­ва­та, тре­та­та и чет­вър­та­та де­монс­тра­ция. Най-теж­ка бе­ше тре­та­та, ко­га­то се на­ме­си­ха про­во­ка­то­ри. Те бяха с мас­ки и не мо­жеш да ви­диш кой кой е. За чет­вър­то­то из­ли­за­не по­ли­ция­та бе дош­ла да кон­тро­ли­ра хо­ра­та в ав­то­бу­си­те и кои­то са на­вън. За­дър­жа­ха хо­ра­та с мас­ки. А мно­го хо­ра из­пол­зва­ха мас­ки, за да се пред­пазят от съл­зот­вор­ния газ на по­ли­ция­та, а не за да крият ли­ца­та си. Ед­на жур­на­лис­тка е оти­шла да от­раз­ява съ­би­тие­то еки­пи­ра­на с мас­ка, за­що­то има опит, и съ­що е би­ла за­дър­жа­на от по­ли­ция­та.

 Пре­кар­вах­ме но­щи­те на мос­то­ве, спи­рах­ме дви­же­ние­то на ав­то­мо­би­ли, ка­то бло­ки­рах­ме апа­ра­ти­те за зап­ла­ща­не пре­ми­на­ва­не­то по ма­гис­тра­ли­те. Хо­ра­та от пре­ми­на­ва­щи­те ко­ли съ­що ни под­креп­яха, по­да­ва­ха ни хра­на, ма­кар че ние си но­сим. Раз­го­варя­хме с тях, че ис­ка­ме да спрем та­зи по­ли­ти­ка и да жи­веем нор­мал­но. Мак­рон се дър­жи ка­то Зевс. Фран­цу­зи­те ве­че са от­ряза­ли ед­на крал­ска гла­ва, та­ка че не им е проб­лем да свалят Мак­рон. Те ус­пяха да свалят ге­не­рал Де Гол. Ба­ща ми е уча­ствал в про­тес­ти­те през 1968 го­ди­на. Счи­там, че след но­ва го­ди­на де­монс­тра­ции­те на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ ще пре­ми­нат в ре­во­лю­ция. Под­готвя се сфор­ми­ра­не­то на пар­тия за уча­стие в из­бо­ри­те за ев­ро­пар­ла­мент през май.

 До чет­вър­та­та стач­ка Мак­рон не го­во­ре­ше, а тлас­ка­ше нап­ред пре­мие­ра. След чет­вър­тия про­тест той об­яви мер­ки, кои­то ще уве­ли­чат де­фи­ци­та в дър­жав­ния бю­джет от 2,8% на 3,4%. От бю­дже­та ще се фи­нан­си­ра уве­ли­че­ние­то на ми­ни­мал­на­та зап­ла­та, но бо­га­ти­те нямат да пла­щат по­ве­че.

 – Чес­то ид­ваш в Бъл­га­рия, пон­яко­га по два-три пъ­ти в го­ди­на­та. Имаш мно­го поз­на­ти тук. На твоя­та въз­раст сре­щаш ли хо­ра с по­доб­но мис­ле­не?

 – За жа­лост – не. Мла­ди­те хо­ра не мислят со­циал­но и не се вди­гат. Бъл­га­ри­те ка­то хо­ра са доб­ри, но всъщ­ност нямат по­зи­ция, ос­та­ват си в ми­зе­рия­та. Проб­ле­мът на бъл­га­ри­те е в то­ва, че не про­тес­ти­рат, ос­та­ват под­чи­не­ни.

 – Мо­жеш ли да нап­ра­виш ед­но срав­не­ние на кар­ти­на­та на жи­во­та в Бъл­га­рия и във Фран­ция?

 – Ни­во­то на жи­во­та не е съ­що­то, та­ка че е нес­рав­ни­мо. Счи­там, че жи­во­тът във Фран­ция е та­къв, за­що­то хо­ра­та са знае­ли да про­тес­ти­рат и са се бо­ри­ли за то­зи на­чин на жи­вот. Ние сме по­ве­че от 60 ми­лио­на, до­ка­то вие сте са­мо 7 ми­лио­на – то­ва съ­що е нес­рав­ни­мо.

 – Имаш сре­щи с из­вес­тни лич­нос­ти. Как сти­гаш до тях?

 – На­пи­сах пис­мо до пре­зи­ден­та Фран­соа Оланд и по­лу­чих от­го­вор след кол­ко сед­ми­ци да оти­да. Сре­ща­та ни се про­ве­де в ед­на кни­жар­ни­ца в Па­риж в края на ноем­ври. Зак­лю­чи­ха кни­жар­ни­ца­та и вът­ре ос­та­нах­ме са­мо ди­рек­то­рът и ние. Във Фран­ция и ста­рият пре­зи­дент ви­на­ги си ос­та­ва пре­зи­дент, по­лу­ча­ва съ­ща­та зап­ла­та, има ох­ра­на, ко­ла и про­дъл­жа­ва да се сре­ща с хо­ра­та. Бях му пи­са­ла, че ис­кам да му ка­жа някои не­ща. Той ми пред­ло­жи своя­та кни­га „Гла­сът на влас­тта“, а аз му по­да­рих шам­пан­ско. Го­во­рих­ме за „жъл­ти­те жи­лет­ки“, за Ев­ро­па.

 Бях в Па­риж и при тър­жес­тве­но­то от­беля­зва­не на 100-го­диш­ни­на­та от края на Пър­ва­та све­тов­на вой­на. Видях от­бли­зо све­тов­ни­те ли­де­ри Тръмп, Пу­тин, Ер­до­ган.

 – Про­тес­ти на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ се про­веж­дат и в дру­ги гра­до­ве. В Гре­но­бъл про­веж­дат ли се де­монс­тра­ции?

 – Да, раз­би­ра се. Дви­же­ние­то на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ е на­цио­нал­но. Случ­ва­що­то се на Шанз-Ели­зе е нез­на­чи­тел­но в срав­не­ние с цяла Фран­ция.

 – С бъл­гар­ски по­ли­ти­ци сре­ща­ла ли си се?

 – През ав­густ 2017 го­ди­на, на чес­тва­не­то на го­диш­ни­на­та от Или­нден­ско­то въс­та­ние в Бла­гоев­град се за­поз­нах с Бой­ко Бо­ри­сов. Той се заин­те­ре­су­ва от мен, след ка­то раз­бра, че съм фран­цу­зой­ка. Ка­за ми, че оби­ча фран­цу­зи­те, и ми да­де ав­тог­раф. Аз му ка­зах как­во мисля за Мак­рон.

 – Ти са­ма­та ще про­дъл­жиш ли да уча­стваш в про­тес­ти­те и имаш ли ам­би­ция да уча­стваш пряко в по­ли­ти­ка­та?

 – Да, ще про­дъл­жа­вам да про­тес­ти­рам, то­ва е моят при­нос в бъ­де­ще­то. А за по­ли­ти­ка­та – не знам. Ис­кам да жи­вея ка­то ра­вен чо­век. Ис­ка­ме да на­ка­ра­ме бо­га­ти­те кор­по­ра­ции да пла­щат го­ле­ми да­нъ­ци.

 Мно­го пред­ста­ви­те­ли на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ заяв­яват, че ако бъ­дат из­бра­ни за де­пу­та­ти, не ис­кат да по­лу­ча­ват та­ка­ва зап­ла­та, а рав­на су­ма за всич­ки – 1100  ев­ро. За­що­то Мак­рон каз­ва, че ще вдиг­не зап­ла­та­та, но ще взе­ме па­ри­те от дру­го място, а то­ва от­но­во оз­на­ча­ва де­фи­цит в бю­дже­та.

 Ва­жен факт е, че в Ев­ро­па ве­че взе­ха на­шия при­мер и  дви­же­ние­то на „жъл­ти­те жи­лет­ки“ из­ле­зе из­вън гра­ни­ци­те на Фран­ция – в Гер­ма­ния, Ав­стрия, Ун­га­рия, до­ри в Да­леч­ния из­ток – Тай­ван.

 Раз­го­во­ра во­ди

 ЛАЛ­КА БЕН­ГЮ­ЗО­ВА