„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“, пеят ангелите по всички краища на Творението. Спасителят на човека и света Господ Иисус Христос се ражда и – както Евангелистът ни призовава да помним и почитаме – „..Словото стана плът и живя между нас пълно с благодат и истина…“.
За Събитието, което е неизтощим източник на оптимизъм и спасителна вяра за всеки един от нас, човеците, разказват библейският текст и народната традиция:
Евангелие от Лука 2: 1 – 20
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
През ония дни излезе от кесаря* Август* заповед – да се направи преброяване* по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний* управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Юдея, за града Давидов, наречен Витлеем, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
И внезапно се яви заедно с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!*
Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком и намериха Мариам и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. И като видяха, разказаха какво им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, което им разказаха пастирите.
А Мариам запазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
И върнаха се пастирите, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което чуха и видяха, както им бе казано.
Кесар е гръцка форма на латинското Caesar по името на основателя на Римската империя – Гай Юлий Цезар. Палестина във времената на Новия Завет е римска провинция и се е управлявала от хора, които са назначени от кесаря, наречени наместници, какъвто е бил например Ирод Велики. Събитията, описани в Новия Завет се случват по времето на петима кесари: Август – 63 г.пр.Р.Хр.-14 г.; Тиберий – 14-37 г.; Калигула – 37-41 г; Клавдий – 41-54 г; Нерон – 54-68 г.
Октавиан Август, Гай Юлий Цезар е римският владетел, сложил основите на Римската империя ( от impero, лат. – заповядвам, властвам, владея и оттам imperium – върховна власт, форма на държавно управление) след 31 г.пр.Р.Хр., когато властта му става еднолична. През 27 г.пр.Р.Хр. приема титлата „август“, като чрез нея свързва значимостта на своето управление с основаването на града Рим от Ромул, чието прозвище е било augurum augustum, лат. – този, който гадае по полета на птиците. Октавиан Август е титулуван Pater Patriae (Баща на Отечеството) и негови статуи е трябвало да има във всяка от римските провинции. Евреите силно са се противопоставяли в Храма в Йерусалим да бъде поставена негова статуя. Управлението му се характеризира с траен мир, заради което е наречено от историците Pax Romana, а заради извънредно високия разцвет на изкуствата и литературата – Златен век.
Кириний от Сирия е бил според сведения на римски каменен надпис от онова време два пъти управител на римската провинция Сирия. Изследователите издигат спорни тези относно значението на името му.
„преброяване по цялата земя“ е бюрократичен израз, означаващ периодичното преброяване на населението в римските провинции, на основата на което се определяли данъците, събирани от централната власт.
„слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение“ е възглас, който православните християни заедно със свещеника произнасят по време на тържествената служба по случай Рождество Христово. Важното при неговото произнасяне е, че е в сегашно време: не в бъдеще престои да се случи Събитието на всички събития, а то е факт в настоящето всеки път, когато тържествено и с радост го изричаме.
Евангелие от Матей 2: 1 – 12
ПОКЛОНЕНИЕТО НА ВЛЪХВИТЕ
А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от Изток* дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Юдейски? Защото видяхме звездата* Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници* народни, питаше ги: де трябва да е роден Христос? А те му казаха: във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си по-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израил.“
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха.
И, ето, звездата, която бяха видели от изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца и майка Му и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато*, ливан (тамян)* и смирна*.
И, като получиха насън откровение да се не връщат при Ирод, те заминаха по друг път за страната си.
„мъдреци от Изток“ или още влъхви – така са се наричали членовете на свещеническата каста на Изток и по-специално – в Персия и Мидия. Те са били едновременно жреци, учени, астрономи, мъдреци и пророци. Например старозаветният пророк Даниил е бил назначен за главен влъхва (маг) в двора на вавилонския цар.
„звездата Му“ е наименование на Халеевата комета, която се е появила на небето над Витлеем по време на Рождество Христово. През 17 в. астрономът Йохан Кеплер доказва, че такава звезда наистина се е появила по времето на Рождество Христово. Това явление от астрономическа гледна точка е съвпадение на трите планети: Сатурн, Юпитер и Марс. То се е виждало с просто око в продължение на няколко месеца и те (влъхвите), забелязвайки го в началото, тръгват да го следват, най-вероятно именно от Персия, докато стигнат до Йерусалим и Витлеем. В подкрепа на това, че подобно дълго пътуване е възможно, е описаното в Стария Завет четири месечно пътуване на пророк Ездра от Вавилон до Йерусалим.
Книжници като название се среща в библейския текст още и като законници или фарисеи. Тази прослойка всред еврейското общество се появява след Вавилонския плен, когато пророците са престанали да предсказват и да поучават народа. Книжниците започнали ревностно да пазят и изучават свещените текстове, като с времето организирали около себе си кръгове от последователи. Представителите на тези кръгове не само тълкували Моисеевия закон, но и добавяли от себе си нови и нови заповеди и забрани. Така се събрал огромен свод от новопоявили се текстове, започнали да ги подреждат и преписват и те станали основата на еврейската Мишна (повторение). Към Мишна добавили и Гемара (завършване), а двете книги съставили еврейския Талмуд (учение) – огромен сборник с тълкувания на еврейските закони, етични норми, легеди и истории, наречен от някои библеисти „Библията на най-новото еврейство“. Другата група от хора, занимаващи се с тълкуване на Моисеевия закон, се нарича садукеи. Те строго прилагали Моисеевия закон, като не допускали никакви негови тълкувания и отклонения. Садукеите отхвърлят гл.т. на фарисеите, че Господ дава на евреите чрез пророк Мойсей не само Десетте Божи заповеди, но и т.нар. устен закон. Движението на садукеите възниква в средата на 2 в.пр. Р. Хр., а наименованието му идва от Садок – първосвещеникът, живял и служил вярно на царете Давид и Соломон. И двете групи с времето прераснали в политически партии, членовете им съставили синедриона – съвременното название на орган, който едновременно съвмещава законодателната и съдебната власт в себе си. По времето на Господ Иисус Христос влиянието на двете групи тълковници е много голямо, което е видно от сцената с предателството на Юда и с осъждането на Христос на Разпятие.
Злато, ливан, смирна са три дара, които показват извънредно високото положение като Цар, Първосвещеник и Пророк на този, който ги получава – Иисус Христос.БГНЕС
