Веселин Тодоров, по-известен като Весо Кокала, е български рок музикант, основател на група „Фактор“. Рокаджията е роден на 16 април 1949 г. в Перник. За първи път отива на рок концерт през есента на 1964 г., когато е на 15-годишна възраст. Концертът се провежда в зала „Универсиада“, където гостува шведската група „Северни тигри“. Тогава той се запалва по рок музиката и започва да мечтае да създаде своя рок групa.
Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1975 г. Също така има диплома по специалност „Автомобили, експлоатация, поддържане и ремонт“ от Техникум по енергетика „Вилхелм Пик“. Не практикува нито като юрист, нито като автомеханик.
Автор е на няколко песни за Българското радио и Националната телевизия. Печелил е награди от САЩ, Ирландия, „Златният Орфей“, както и в Грузия.
През 1990 г. основава музикална къща „Фактор“. Съветник е при Закона за защита на културата и е член на управителния съвет на „Мюзикаутор“. Издава автобиографичната си книга „От тъмната страна на Земята“ през 2007 г., в която пише за българската рок сцена, група „Фактор“ и личния си живот.
– На 9 май празнувате 50 години от създаването на група „Фактор“, това си е половин век?
– Да, и смятаме да го ознаменуваме с грандиозен концерт. Озвучаването ще бъде повече от добро, защото ние сме се погрижили за всичко. Имаме фирма, която внася най-високите класове от озвучителната техника в България, и ползваме само нея. Въпреки че наскоро ни обраха.
– Как така ви обраха?
– Дойде празен камион от Дания. Изтърбушен и изтарашен. Ние сме представители на най-известните марки озвучителна техника в света и това ни дойде малко в повече. Излязохме несериозни пред дилърите на тази техника, които очакваха своите доставки. Добре че поне го бяхме застраховали камиона, та не се наложи ние да плащаме за него. Това е много скъпа техника.
– С какво ще изненадате публиката на бенефиса си, освен с добрия звук?
– Репертоарът и програмата ни са подредени така, че да излекуваме хората от чалгаджийството. Това е нещо като наша мисия. Ако сте видели плаката ни, на него има един хеликоптер, на който пише „рок“. Така че искаме да излекуваме душите на хората от пошлата музика, лъжите и измамите, които непрекъснато ни се случват.
– Оги Цолов ще бъде ли поканен на концерта?
– Разбира се, че няма да го поканим. Както стана и миналата година. Той си пее в друга група и си има своя път. Напусна ни преди време и аз само мога да му пожелая всичко хубаво. Той е велик певец и е много добър човек.
– Оги дълго време не беше в България.
– Той 20 години прекара в Щатите. Беше шофьор на лимузина в Бевърли Хилс. Това си е негов избор и аз не мога да кажа нищо повече.
– Това не е ли жалко за талантливите български изпълнители, че се налага да работят навън като шофьори и други такива неща?
– Жалко е, разбира се. Всеки търси щастието си и аз не мога да се меся в неговите неща. Но все пак има и много групи, които си останаха в България и се развиват успешно до ден-днешен. Като например БТР, една от групите, които много харесвам. Но нашия Огнян се заби в Щатите, там пееше през цялото време наши песни. За нас той е приключила история.
– Вие обиден ли сте за това, че той пее вашите песни отвъд океана?
– Ако плаща авторски права, не съм обиден. Такива са правилата. Но ме дразни, че той ги пее сам. Хората си казват: Защо да каним група „Фактор“, като можем само да наемем певеца. Оги дори искаше да създаде група, която да кръсти „Фактор“. Това не са хубави неща и всеки рано или късно ще си поеме отговорността. Оги беше лицето на групата, фронтменът. Ние си го отглеждахме толкова време и накрая той удари петата и ни каза „довиждане“. Интересен факт е, че през последните години никой не попита къде е Оги.
– Това е жалко.
– Не е жалко, защото група „Фактор“ в момента е в такава форма, каквато не сте виждали. Просто реших, че човек трябва да спре, да погледне надолу, да си направи равносметка и да продължи напред. С това, което има в момента, а аз имам много.
– Вие издадохте автобиографична книга през 2007 година, която напоследък претърпя второ издание?
– Да, книгата се казва „От тъмната страна на Земята“ и разказва за българската рок музика, както има и елементи на автобиография. Излезе и филм, който препоръчвам на всички да гледат, ако не са чели книгата.
– Концертът ви ще бъде в Зала 1. Как се пълни такава зала?
– Пълни се трудно, естествено. С много реклама и доверие към организаторите. Важно е и да няма хора като Огнян и неговите сподвижници, които да ни оплюват и да ни казват, че за нищо не ставаме. Защото имаше хора на други концерти, които казваха: О, аз си връщам билета. „Фактор“ без Оги не е нищо. „Фактор“ си е „Фактор“, защото не се занимава с клюките.
– Вероятно за 50-годишнината ще издадете нещо ново?
– Изготвяме един малък албум с изцяло нови неща. Пишем музика постоянно и се стараем да бъдем в по-добра форма от останалите. Конкуренцията в нашия бизнес е много голяма и трябва много да се стараем, за да си останем „Фактор“.
– Пели сте с много известни групи. Кажете някои от тях?
– Пели сме с „Тангра“, „Сигнал“, Б.Т.Р., с доста наши музиканти. С чужди групи не сме пели.
– Вие сте човек със силна гражданска позиция. Кажете какво става в момента в България?
– Аз съм юрист по образование. Завършил съм право в Софийския, ама да имаше и криво, него също щях да завърша. Това, което става в България в момента, е смешно. Оправдаха доста политици, които са виновни, слагат се някакви удобни лица на важни позиции и… да не изброявам повече. Един олигарх, който има капитал от 50 или 60 милиона, може да купи всичко с тях. Корупцията е навсякъде и това е страшното.
– Защо ви наричат Весо Кокала?
– Бях на комсомолска бригада, на която вместо месо и ориз ядяхме само домати. Просто това беряхме. За нула време се превърнах на скелет и не можех да позная себе си. Тогава ни прожектираха разни пропагандни филмчета почти всеки ден. Едното от тях бе за Втората световна война и жертвите, които е дала Япония при атомните бомбардировки. Имаше една сцена с кости на загиналите в Нагасаки. Тогава един мой приятел, Вилхелм Краус, който стана министър по-късно, каза, че съм приличал на тези кости. Така ми излезе прякорът Кокала.
– Емил Димитров много ли ви е помагал в началото?
– Много ни е помагал наистина. Ние му записахме някои неща, които той да използва. Той беше много коректен човек и много ми е тъжно за него сега.
– Последният ви концерт беше в Кюстендил?
– Да, и се получи много добро представление. Толкова много рядко очаквам от малки градове. Публиката ни се радваше и знаеше песните ни, а кметът ни помоли да изпеем песента „Приятели“ още веднъж.
– Какво е посланието ви преди концерта през май?
– То е едно-единствено – да измием чалгата от душите на хората.
– С маркуч или с гъбичка?
– По-скоро с гъбичка, но на места може да се ползва и телена четка. Иначе всичко е лично и аз не мога на насаждам нещо на хората.
