Яне Сандански (в средата) със свои четници
Горна Джумая
Гоце Делчев
Генерал Иван Цончев
Яне Сандански
Участниците в аферата “Мис Стоун” - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев
Безспорно Илинденско-Преображенското въстание е големият връх в националните борби за освобождение на Македония. Искрата пламва на 2 август 1903 година. 25 години по-рано из Македония и най-вече в Пиринския край е бушувал друг пожар на бунт. С името Кресненско-Разложко въстание той избухва на 5 (18) октомври 1878 година с първа битка с турския аскер в пиринското село Кресна (дн. с. Стара Кресна). Този бунт е отговорът на местното население срещу решенията, взети от Великите европейски сили, включени в така наречения Берлински договор, с който цялата територия на Македония и Одринско са оставени отново под властта на турската администрация.
Последвалите години след Кресненско-Разложкото въстание се съпътстват с нови революционни летописи. Те се активират най-вече към края на 80-те години на 19 век и най-много след основаването на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния Македоно-Одрински комитет (ВМОК). На тях съдбата е отсъдила да впишат много романтика и трагизъм в националните летописи с общи действия, но и с много междуособици, като това касае най-вече Пиринския край и Серската област, територия, географски ограничена като Серска революционна област.
Разногласия, предизвикани по различни причини между ВМОРО, чиито дейци стават известни като вътрешни, и ВМОК, те пък като върховисти, осъществявани в името на свободата на Македония, често са се оказвали в нейна вреда. Из Македония, а и из Пиринско след 1895 година вече бродят чети на ВМОРО, но навлизат и чети, изпратени от България под водителството на ВМОК. С такава чета тръгва и Яне Сандански, който, както споменава в спомените си пред летописеца Любомир Милетич, си купил пушка от братя Иванови и тръгва с четата на Кръстю Захариев. В спомените си казва още: Прехвърлихме над село Пирин в село Лопово. Там ненадейно ни нападна аскер и мен ме раниха. Върнах се на лечение в Дупница. Тогава се зарекох, че докато не разбера как стои делото, има ли организация вътре и прочие, никому не ще ставам оръдие.
Прояснението относно целите на борбата ги намира скоро и те идват от Никола Малешевски, а и от среща с Гоце Делчев, който често посещава бащината му къща в Дупница. Делчев добре ме осветли върху целите на Вътрешната организация – казва в спомените си Яне. “Аз веднага разбрах, че Делчев наистина е човекът, който изтънко знае организацията и всичко, което тя гони. Помогна ми и Гьорче Петров. С него се запознах 1899 г. в София, когато се започна борбата със Сарафова Борис. Тогава аз взех страната на Вътрешната организация”.
Основната причина за разногласията между вътрешни и върховисти идват от целите и възможностите, чрез които може да стане освобождението на Македония. В своята агитация из селата из Пиринско и Серско Яне Сандански и другарите му разяснявали в какво се различават върховистите от вътрешните . Казвахме – съобщава той на Любомир Милетич, – че върховистите са хора на двореца, че те искат да хванат нишките на организацията, за да могат да играят с делото. Обяснявахме, че този въпрос не е български, а европейски, и че България и да иска, не го решава сама, не може, защото трябва да се постави на международна основа .
И започват междуособиците, които поемат толкова много революционна енергия и довеждат до толкова много жертви, каквито не са се случили дори в общата борба срещу турските сили извън Илинденско-Преображенското въстание.
Аферата Мис Стоун е сред най-романтичните в летописите на ВМОРО в Пиринския край. Нейните главни автори са Яне Сандански, Христо Чернопеев, военен подофицер от Оряхово, Сава Михайлов от Мечково, Гевгелийско (учител в Горна Джумая, дн. Благоевград). Какви ли не преживелици е трябвало да понесат организаторите в продължение на повече от половин година – климатични промени, непрестанно преследване от турски потери, а като добавка и сподвижничката на мисионерката Елена Стоун, Катерина Цилка се оказала и бременна Не стигало това, а и от страна на ВМОК поставили задача на войводата Дончо Златков (Дончо войвода) от струманското село Палат да открие пленничките и на свой ред да продължи мисията, като се стига и до сражение край село Лешко във Влахина планина.
Аферата успява и резултатът е обнадеждаващ – получени са 14500 турски златни лири откуп, равняващи се по тежест на над 100 килограма злато. Този успех не е в плановете на ВМОК и негови дейци започват агитация сред населението в Пиринско, че всички пари са отишли за даскали-коцкари , както се изразявали за вътрешните , и сега те ги харчат по курви из софийските шантани, а и из чужбина.
За такава агитация узнава Яне Сандански и когато се озовава в Полена, махала към родното му село Влахи, а и в махала Косовец, там присъстващите хора на организацията били изненадани, че го виждат, защото хора на върховистите вече говорили навсякъде, че той бил в Букурещ, за да харчи парите.
А как наистина са харчени парите от откупа Преди да бъдат предадени лично на Гоце Делчев, те са съхранявани на различни места. При Михаил Бояджиев, учител в Пловдив, са оставени 2000 лири, при Димо Хаджидимов в София 4000, у сестрата на племенника на Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, Събка, медичка в Сливен, 4000, а останалите 4000 лири са оставени при Узунов, телеграфист в София. (Тази информация е дадена лично от Яне Сандански на Любомир Милетич).
Дадената на Любомир Милетич информация донякъде се покрива със съобщение на Рафаел Камхи, касиер на ВМОРО, според когото парите впоследствие били разпределени така:
4000 лири при Събка Страшимирова в Сливен.
3000 лири при аптекар, доктор във Варна.
2000 лири при Михаил Бояджиев, учител в Пловдив.
1000 лири при Боян Биолчев, София.
1000 лири се изпратиха в Битоля.
3000 лири при Даме Кондов и братя Сорци.
С останалите 500 лири се купиха дрехи и припаси на четниците и дадоха по пет лири на бедни от Балкана.
Своя версия има и Гьорче Петров: “Повечето от парите отиват за организационни цели. Никой от преките участници никакво възнаграждение за себе си не взема. По решение на Задграничното правителство без знанието на Сандански и Чернопеев биват изпратени по пет лири на жената на Чернопеев в с. Дерманци, Луковитско, и на бащата на Яне в Дупница”.
Тук ще добавя и спомен на видния политически деец и народен представител, братовчед на Яне, Иван Харизанов, който споменава за среща с Иван Сандански, баща на Яне, който го запитал дали да вземе изпратените му от Гоце Делчев пет лири, защото синчето му Яне, ако разбере, ще му се скара
Почти целият откуп е използван за закупуване на оръжие и от него се е възползвал главно Битолският революционен окръг. Така се е случило, че от всичките 14500 лири в Пиринския край, където е осъществена мисията по аферата Мис Стоун , са предоставени за революционни дела едва 200 лири.
РАЗНОГЛАСИЯТА
МЕЖДУ ВЪТРЕШНИ И ВЪРХОВИСТИ СЕ
ИЗОСТРЯТ
Борбата за освобождение на Македония се разраства, но тя се води по различни правила от вътрешни и върховисти. Докато вътрешните са постоянно из Македония и търпят всевъзможни несгоди, то четите на върховистите , добре облечени, въоръжени и разполагащи с пари, дадени им от Фердинанд, нахлуват по течението на Струма, водят агитация, но стигат само до Мелнишко, а не и по на юг, така че при случаи на беди за ден-два да могат да се върнат към Дупнишко в свободна България.
Съдбата на вътрешните обаче била по-тежка, че освен осъществяване на действия под непрестанно търсещи ги турски потери и редовен аскер, не били изключения и предателства, а и сблъсквания с върховистки чети.
Разногласия идвали и от начините на подготовката на въстанието. Докато ВМОРО била за подготовка на повсеместно въстание главно с вътрешни сили, то ВМОК били за бързи действия, като населението било уверявано, че само да се вдигне, и българската, и руската войска веднага ще нахлуят от север. В агитацията си върховистките войводи дори съветвали населението да не подпомага ВМОРО, да не дава пари за оръжие, защото оръжие ще им се достави безплатно от България.
Ето как Яне Сандански определя борбата на върховистките войводи, които са главно офицери: Офицерите бяха нетърпеливи – машина, напои я вода и тя ще тръгне, а пък организацията вътре имаше нужда от бавна подготовка. Затова бяхме на мнение, че офицерите не са хора, за да работят с нормалните маси, че са негодни за подготвителния период на организацията .
На офицерите от ВМОК не им липсвало и самочувствие на превъзходство. Това узнаваме и от писмо на Яне Сандански до капитан Юрдан Стоянов, в което пише: “Бай Стоянов, научавам се, че сте близо, понеже и вие, и ние работим за народа, нека да го свикаме на една среща, та пред него да се обясним”. Отговорът на кап. Стоянов до Сандански е: “Ти какво представляващ от себе си! Аз съм делегат на Върховния комитет, а населението не трябва да знае какво правим”.
С капитан Юрдан Стоянов са известни и други любопитни епизоди от агитацията му. В Сърбиново (дн. Брежани) според ръководителя на ВМОРО Павле и поп Найден той говорил на населението да предадат Яне Сандански. Дори бил казал: Ами тоя турски аскер защо е, че не го повикате и да ги прогонят тия. В махала Ораново (към Симитли) пък говорил на местните селяни, че ..ако не предадат Сандански, голям грях ще сторят.
Случки, събития, жертви И все уж за обща кауза – освобождение на Македония.
И все пак се стига и до побратимяване.
ВЪТРЕШНИ И
ВЪРХОВИСТИ В
ПИРИНСКО В БРАТСКИ ПРЕГРЪДКИ И ЕДИННИ В БОРБАТА
Илинденско-Преображенското въстание пламва. Вътрешни и върховисти си подават ръце в името на общото дело. Събитието се открива най-добре в спомените на Георги Ив. Белев: Беше 1 септември 1903 година. Яне Сандански, Димитър Стоянов, Чаков, Мълчанков с момчетата си бавно приближаваха към нас. Генерал Цончев, полковник Янков, другарите им, момчетата им, ние, нашите момчета, всички повече от 400 върховисти , в пълно бойно снаряжение, радостно очакваме Яне Сандански, водач на отсам Вардарска Македония.
Моментът беше тържествено величествен.
И ето вътрешните ни бяха наближили още 10 крачки до нас, г-н Цончев пристъпи развълнуван към Сандански и с висок глас каза: “Сандански, в мирно време може би бяхме врагове, сега в поробена Македония, навръх Пирин планина, аз ви подавам моята братска, другарска ръка. Приемете я за благото на Македония!”.
И трепна тогава, събуди се природата, екна и гората.
ВЪТРЕШНИ И
ВЪРХОВИСТИ В ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ
След запалването лулата на мира, вътрешните и върховистите се стигна до решението да действат из Пиринския край единствено с чети и да не се подбужда местното население, за да не го сполетят чакани или нечакани беди откъм турските власти. В общи действия в побратимяване се разпращат четите на ВМОК, водени от г-н Цончев, полк. Анастас Янков, кап. Йордан Стоянов, Андон Златков от Палат, Любомир Стоенчев и други, а от страна на ВМОРО се включват с четите си Яне Сандански, Спиро Петров (Спиро Славея), Христо Чернопеев, Илия Кръчовабията, Атанас Тешовски, Радон Тодев, Симеон Молеров и др.
Съгласно приетия общ план на 13-14 септември четите на Стоян Филипов и Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопско. На 16 септември войводите Михаил Чаков, Иван Апостолов и Никола Пазарджиклията нападат от засада турско военно поделение в м. Хайдушки кладенец в Пирин планина.
Разбунено е и Горноджумайско. Тук въстаническите действия са в летопис от няколко сражения на 18 септември в долината на река Бистрица и при седловината Предел, а на 8 октомври в м. Добро поле. В Разложко по това време действат четите на Иван Цончев и Атанас Янков. В м. Света Богородица (сега е известна като Радонова позиция) води сражение Радон Тодев, а в м. Суходол над Банско – Димитър Тодев.
Не са лишени от битки с турски аскер и башибозук и районите на Кресна и Симитли. Тежка битка е водена край Влахи. За нея се узнава от спомени на Борис Сарафов, който пише: Потерията ни стигна над с. Влахи. Имаше около един батальон войници. Сражавахме се цял ден. Промъквахме се през нощта.
Битки е имало и в Драколово (махала към Влахи), във Влахинска планина в района на с. Железница, на вр. Плешки в Пирин планина, от която иде и името на върха, тъй като още с първия куршум, изстрелян от Яне Сандански, е бил повален турският предводител, ранен смъртоносно в плешката.
Побратимяването между върховисти и вътрешни е станало, но не съвсем. Това го потвърждават и някои интересни и любопитни случки, които се явяват и като част от различията между двете тогавашни революционни сили. За такива съобщава и участникът в събитията Георги Коцев: Агитацията на върховистите пише той беше проста, лесно разбираема и примамлива: освобождение на Македония не може да се получи без външна помощ, а България и Русия са готови да дойдат с войските си. Ние, казваха те, за оръжие пари от населението не взимаме. България ще даде оръжие за въстанието.
Пак по спомени на Георги Коцев от Ораново полк. Атанас Янков е агитирал населението, че правят голям грях, че не предават Яне Сандански на турците или самите те не го пречукат
“При сраженията в Разложко и за Разлог е предвидено общо нападение. На Вътрешните е поставена задача да действат вътре в града, което и правят, а четата на г-н Цончев да действа отвън града. Вътрешните започват боеве в града, а генералът не сваля за участие четата си от Пирин планина. Когато Митко Ботков, четник от вътрешните, му казва, че Мехомия (Разлог) гори, въстаниците се борят и трябва да им се даде помощ, Цончев му отговаря: “Да не мислиш, че съм дошъл тук да се бия. Тези хора съм ги взел от казармите и съм длъжен да ги върна живи и здрави”.
Любопитки има и свързани с прехраната по време на въстанието. Капитан Йордан Стоянов поръчал на селяни да му донесат пилета. Те попитали Яне Сандански колко да донесат. Последният се обърнал към Стоянов и му рекъл: “Заръчал си пилета. Тук не е казарма, гледай да има хляб”.
Старият войвода дядо Анго в една колиба делял със своята група доставената им храна и спиртния етър (ползван за лекарство). Тъй като за себе си отделил малко повече етър, другарите му го разобличили и той от яд го хвърлил в огъня в колибата. Вдигнал се силен пламък и колибата се подпалила. Дончо Златков веднага изтичал и викнал силно: “Бягайте двеста крачки и лягайте, че в колибата има бомби”.
Всички Дончови хора хукнали към гората, оставяйки Яне Сандански и хората му, които се втурнали към колибата, изнесли оставеното оръжие, разхвърляли шумата и угасили огъня.
Според Георги Коцев върховистите обичали да си попийват. От неговото родно село Дебрене били изпратени на въстаниците десет товара хляб и грозде. На влаха куриер от Богдово Дончо Златков поръчал да донесе и ракия. Куриерът, знаейки навиците на върховиста Дончо, казал на Андрея Златков, който карал товарите: “Ох, море братко, Дончо ке ме заколе, че не му пращам ракия”. Андрея Златков му казал, че Яне Сандански ще го защити. И го защитил. Нервирал се Сандански и казал на Дончо, напомняйки му, че сега и тук ще трябва да се задоволяват с това, що има, и още повече що се отнася до спиртно питие, то неговите хора не употребяват и ако я кара така, по-добре да се върне обратно в България.
ЕПИЛОГ
Илинденско-Преображенското въстание вдигна огромни турски сили за потушаването му. Към района на въстаническите действия се отправя близо 200-хилядна турска войска. По данни на ВМОРО във въстанието са станали 239 сражения, срещу включили се в бойни действия общо аскер и башибозук към 350 хиляди души. На огън и грабеж са подложени 205 селища, над 70 хиляди души остават без подслон. Над 5 хиляди души намират смъртта си пред олтара на свободата, а около 15 хиляди попадат в затворите.
БОРИС САНДАНСКИ
