Иновациите и образованието са акценти в предизборната програма на ГЕРБ, защото те ще гарантират икономически растеж * За бърз старт на инвеститорски проекти ще подкрепим целенасочено индустриални паркове в страната
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 г.
Магистър е по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община. От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.). От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община. В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.
От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.
От 30 септември 2016 г. с решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.
С решение на Министерски съвет от 20 декември 2017 г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията.
Избран е от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година.
- Г-н Желязков, от няколко седмици активно обикаляте Благоевградска област и се срещате с хората, какви са основните проблеми, които установихте?
- През тези няколко седмици успях да се срещна и разговарям с представители на превозвачите, автомобилните инструктори, собственици на малки и средни предприятия, хора от различни населени места от всички краища на Благоевградска област.
С автоинструкторите, например, обсъждахме въпроси, свързани с новата концепция за безопасност на движението и провеждането на изпитите за шофьори в областните градове. С превозвачите говорихме за ощетяващия българския транспортен бранш пакет за мобилност, за усилията на правителството той да не бъде приет и за стъпките, които предприе българската държава впоследствие. Оказа се, че имаме едно и също разбиране как да променим нещата, виждаме в една посока решението на проблемите.
В Благоевградска област видях работещи и развиващи се предприятия, които благодарение на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” се модернизират и повишават своя капацитет. Затова иновациите и образованието са акценти в предизборната програма на ГЕРБ, защото те ще гарантират икономически растеж. Усилията на коалицията ГЕРБ-СДС са насочени към развитие на икономика на знанието, както и увеличение на публичните разходи за иновации, насочени към бизнеса. Считаме, че през следващите 4 години на икономиката ни освен силен растеж ще е необходимо и структурно развитие. Насочваме се към трансформиране на икономиката, основано на научно знание, дигитализация и производителност. - Какво, според Вас, трябва да се направи, за да излезе Пиринско от негативните класации за най-ниски доходи в страната и за най-малко инвестиции?
- Имайки предвид, че за последното тримесечие статистиката отчита, че Благоевградска област е с най-ниската средна месечна работна заплата в страната, е немислимо да имаме друг приоритет освен доходите.
Не е случайно, че област Благоевград концентрира толкова инвестиции в инфраструктура. Има причини наш приоритет да бъде довършването на автомагистрала „Струма“. Тя е гръбнакът за развитие на икономиката, туризма, производствата, което гарантира значително по-високи доходи.
Няма да се ограничим с това.
Изграждането на комункации и инфраструктура са основна предпоставка областта да става по-богата, а животът на хората по-добър. Неслучайно римляните са започнали първо да строят пътищата, защото без пътища никой от останалите сектори не може да се развива пълноценно.
Областта разполага с неразвит докрай потенциал в сферата на туризма. Чистата околна среда и богата култура са предпоставка за много повече туристи целогодишно. В цял свят сме известни с Банско, Сандански, но имаме толкова още да покажем.
Наша задача е все повече хора да чуят за Хераклея Синтика, Златолист, Добърско, Огняново, Рупите, Никополис ад Нестум. - Какви са политиките за насърчаване на инвестициите?
- Въпреки здравната и последвалата я икономическа криза в световен мащаб, причинена от Ковид пандемията, през 2020 г. България бележи шестгодишен рекорд за подкрепени инвестиционни проекти – общо 34 проекта, с планиран обем на инвестициите над 1 млрд. лв. и над 4300 нови работни места. От тези проекти 17 са във исокотехнологични производства и услуги. Общо 14 сертифицираните проекта за изтеклия мандат на управление са около 120, на стойност над 2,5 млрд. лв. и създаващи над 12 000 работни места.
За бърз старт на инвеститорски проекти ще подкрепим целенасочено индустриални паркове в страната. Предвидени са 415 млн. лева публична инвестиционна програма за капацитет и свързаност – инвестиции в инфраструктурен достъп, иновационна и специализирана инфраструктура, за привличане и задържане на стратегически инвеститори.
В Благоевградска област вече се реализира този приоритет. Стартира изграждането на нова Индустриална зона на територията на община Симитли. Обявихме, че правителството е дало съгласие за апортирането на имот от 153 дка – частна държавна собственост, в капитала на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД – София.
Проектът за изграждане на Индустриална зона – Сандански при с. Дамяница има всички предпоставки да се възползва от финансиране. Проектът е с огромен потенциал – теренът се намира на 500 километра от девет европейски столици и от Истанбул, на два часа път е от пристанище Солун и от икономическите центрове на България, Гърция и Македония. Всички тези предпоставки я правят много атрактивна за инвестиции, както за инвеститори от държави извън Европейския съюз, които искат да стъпят на единния пазар, така и за компании, търсещи релокация или разширяване на производството си.
Така че със сигурност тепърва ще има още много фирми, които ще искат и на които ще бъде предложено да инвестират в областта, а това ще доведе до разкриването на много нови работни места.
През периода 2021- 2027 година страната ще има възможност да удвои размера на публичните инвестиции, благодарение на средствата от пакета инструменти „Европа от следващо поколение“ и традиционните оперативни програми. Цялото финансиране, което ще е на разположение на страната до 2030 година, ще е в размер на 50 млрд. лева. Разумното и ефективно използване на тези средства би създало уникални възможности за ускорена модернизация на страната в условията на „зелен“ и „дигитален“ преход. - Кои са най-важните проекти, които трябва да се реализират в Благоевградска област в следващия мандат?
- Споменах вече автомагистрала „Струма“, проект, който знаете, че трябваше да е готов през 2004 г. за олимпиадата в Гърция. ГЕРБ пое ангажимент към хората от Пиринския край, че този трансграничен обект с национално значение ще бъде направен, и ето че голяма част от магистралата се ползва през последните години. В момента се работи по тунел „Железница“, който заедно с отсечката до Крупник ще бъдат довършени до 2023 г. Осигурено е финансиране и изпълнител за Кресненското дефиле, остава да постигнем национален консенсус за въздействието върху околната среда на трасето. Важно е да подчертаем, че по този проект няма да бъдат загубени средствата.
Говорихме за индустриалните паркове, които са приоритет за Благоевградка област.
Да продължим газифицирането е от стратегическо значение. В Благоевград то вече е в ход. Работим активно Банско, Разлог и Гоцеделчевски регион да се свържат с газопровода от Симитли. Проектът е от изключително значение за икономическото развитие на целия регион и е един от приоритетните на „Булгартрансгаз“ ЕАД за развитие на газопреносната мрежа.
За мен е важно да модернизираме жп линията София – Кулата, предвидили сме ремонти на гарите по трасето. Това е важно за бизнеса в региона, който използва жп транспорта като най-евтиния вариант за превоз на стоки до пристанище Солун. - Благоевградска област е гранична област, като специалист по инфраструктура какво трябва още да се направи, за да се облекчи трафикът към Гърция и към РС Македония?
- И по този проблем вече се работи. На ГКПП -Кулата започва изграждането на трета допълнителна лента за вход към България. Така ще се разреши един от най-сериозните проблеми за пътуващите от и до южната ни съседка. Сега липсата на тази лента създава големите тапи на пунка, особено през летния сезон, когато пътуващите туристи са най-много. Проектът и изпълнението на допълнителното трасе, което няма да засяга частни имоти и съществуващите комуникации, ще се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура“, като реализацията следва да приключи до 2 месеца.
По време на предизборната обиколка огледах пътя с. Струмяни – ГКПП „Клепало“, който ще свързва общините Струмяни – Берово /Северна Македония/.
До новия граничен пункт Клепало остава да се изградят още 7.5 км, като 22 км вече са готови. Има осигурено финансиране по Трансгранично сътрудничество България-Северна Македония, предстоят устройствените процедури, като този месец ще е готов парцеларният план.
Този пункт ще отвори нова връзка с Република Северна Македония, което е изключително важно за хората в тази част на региона. Това ще подпомогне развитието на туризма, културния и търговския обмен между двете страни.
Инфраструктурата остава приоритет за ГЕРБ, затова продължаваме работата по стратегически за регионите проекти.
Моменити от срещите на Р. Желязков в Пиринско 
