Росен Плевнелиев е четвъртият демократично избран президент на Република България. Роден е на 14 май 1964 г. в гр. Гоце Делчев, в семейство на учители. Завършва с пълно отличие Природо-математическата гимназия в гр. Благоевград и Техническия университет в гр. София с инженерна специалност „Изчислителна техника“. Заема първо място на националното състезание по програмиране през 1982 г.
В периода от 1990 до 2009 г. Плевнелиев е предприемач, мениджър на строителни проекти в България и Германия, основател и управител на редица компании и проекти в областта на строителството и недвижимите имоти. Реализира мащабни международни проекти, като Резиденшъл Парк София и Бизнес Парк София – първия и най-голям бизнес парк в Югоизточна Европа, в който се създават над 10 хил. работни места, отличен с награда „Сграда на годината“ и „ Инвеститор на годината“. Като един от водещите мениджъри в страната е ангажиран с активна обществена дейност – член на борда на директорите на Американската търговска камара, член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.
Влиза в политиката през 2009 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството. Въвежда нов подход при управлението на средствата от Европейския съюз. Стартира хиляди проекти за модернизация на българските региони. Изработва нова дългосрочна стратегия и план за пътно строителство в България. Ускорява строителството на магистрали, в резултат на което нови 350 км са построени само за няколко години, а първите три изцяло завършени магистрали влизат в експлоатация. Реализира първите пилотни проекти по енергийна ефективност, които прерастват в мащабна Национална програма за енергийно обновяване на българските домове, в която се включват милиони българи.
На проведените през ноември 2011 г. президентски избори е избран за президент на Република България. Един безспорно много труден, но достоен и успешен мандат, по време на извънредна нестабилност в страната и по света. В международен аспект – рекорден брой конфликти, мигранти и терористични актове, многобройни и паралелно протичащи кризи в региона, ЕС и по света. Силно противопоставяне между ЕС/НАТО и Русия. Във вътрешнополитически план – изключително силно политическо противопоставяне, довело до три парламентарни кризи, ниско доверие в институциите и две мащабни протестни вълни в страната.
В мандата си Плевнелиев работи с пет правителства и три парламента. Особено критични са 2013 и 2014 г., когато само за две години се сменят пет правителства и три парламента.
Владее немски, английски и руски език. Женен, с три деца. Хоби: книги, ски, плуване, тенис, колоездене, гмуркане и други.
Какво се случи в България, защо институциите са във война, кой пише историята, можем ли да предвидим бъдещето и защо миналото не може да бъде забравено – президентът Росен Плевнелиев пред Dir.bg.
Продължение от миналия брой
– Медиите много спекулират покрай това. Нека да го изясним при Вас.
– Вярно е, че министър-председателят Сергей Станишев и тогава г-н Лютви Местан, като лидер на ДПС, дойдоха при мен два дни по-рано. Първият закон, който ще променим, ще бъде Законът за ДАНС, съгласувано е с партньорите, казаха те. Вижте, казах аз, като държавен глава винаги давам доверие. Няма да наложа вето на този закон, защото вие имате право на вашите реформи. И аз съм и ваш президент, и на ДПС, и на БСП, и на ГЕРБ, и на всички. И не наложих вето на този закон, а два дни по-късно те „сервираха“ шеф на ДАНС.
Разсъждавах обективно, тоест за да може България да има достойно място в Европейския съюз и НАТО в труден момент, ние трябва да имаме шеф на ДАНС, който да се ползва с доверието на партньорите, иначе моментално ще бъдем поставени в изолация. ДАНС е единствената институция в тази държава, която има НАТО топ сикрет и е контакт пойнт за най-дълбоките тайни на НАТО.
И забележете какво се случи след това. 50 000 българи излязоха на площада. В рамките на един месец – от 20 февруари, най-трудният момент в мандата 2013 г., до може би най-хубавия момент в моя мандат, средата на юни, същата година… Когато в първите две седмици на кабинета „Орешарски” се случи този грандиозен скандал, всички мълчаха, Бойко Борисов също мълчеше. Те не казаха нищо в парламента за този избор, за този нов шеф на ДАНС.
Аз бях единственият, направих обръщение към народа. Вечерта се събраха 50 000 души на площада. Освиркваха министър-председателя Орешарски, но в един момент се обърнаха към президентството и ръкопляскаха на президента. Аз се разплаках, както и сега съм много емоционален по темата. Беше нещо велико само по себе си. И разбирате, че не съм го правил, защото съм очаквал това. Но понякога една добра дума в политиката е всичко.
– Кой е урокът Ви? Бяхте най-хуленият президент, получихте безброй критики. Затова ли се отказахте от втори мандат и изобщо какво се случи с отношенията Ви с Бойко Борисов по време на тази криза, а и след това?
– Безспорно съм най-атакуваният президент. Атаките минаваха по 17 различни канала. Имам всички доказателства за това. Аз съм единственият президент, който е разследван от прокурор. Тогава те си позволиха да ме разследват.
– Прокуратурата влезе в президентството и при г-н Радев…
– Но не разследват Радев, а негов съветник. Нещо повече, на мен това ми се струва, че беше един голям театър. Защо аз не знам какво разследване срещу този съветник изобщо има. Добре е да се провери.
Срещу мен разследването беше на база на тежки данъчни ревизии, които ми назначиха в края на 2013 г. – на действащия държавен глава! Иззеха всички мои данъчни тайни, иззеха моя нотариален акт, с който съм си купил по най-законен начин къщата в Гърция. Фалшифицираха превода на български език. Аз съм платил тази къща чрез банков превод от моята банка – „Дойчебанк”, защото съм живял дълги години в Германия и тя беше в ъгъла на едно германско село. Но те решиха, че имам офшорни сметки и офшорни банки, и съм прал пари. Фалшифицираха нотариалния акт, че съм платил кеш, и Бареков, и Волен Сидеров разположиха едни дронове над къщата в Гърция. Правиха репортажи и писаха сигнали до прокуратурата, казваха, че съм купил къщата кеш с чували с пари през границата. Денонощно протести, медии, вицепрезидент, медийни империи, тайни служби, прокурори, данъчни, всички срещу президента Плевнелиев. Кеворк Кеворкян, агент на ДС, с книга срещу президента Плевнелиев.
Защо беше цялото това нещо? Защото те ме разпознаха като основен враг в техния сценарий от 2013 г., защото тези 50 000 души излязоха на улицата и ми ръкопляскаха. Те решиха, че съм техният лидер. Нещо повече, ако си спомняте, това бяха най-дългите протести в историята на България срещу правителството на Орешарски, година и нещо, докато то падна.
Но се връщаме на най-трудните моменти и урока… Разбира се, най-трудният момент в чисто човешки план беше, когато почина най-голямото ми детенце. Това беше една страхотна трагедия в семейството. Но аз тогава научих окончателно урока, който вече бях научил в началото на мандата си – когато е трудно, е важно. Когато е лесно, не е важно. Когато е лесно в човешкия живот, щракате с пръсти и вървите напред, така е и в държавата. Когато има пари за харчене, когато има чуждестранни инвестиции, когато е лесно, не е толкова важно. Когато е трудно, е истински важно. Най-важно в трудните моменти е да минете по един достоен начин. Това дефинира кой сте вие, това павира пътя напред, това планира, ако щете, и целия живот оттук нататък. Ако минете по един достоен начин през най-трудните моменти, това се отплаща. Точно това се случи с мен.
Вярвайте ми, от 6 години аз не съм действащият президент на България. Но в най-малкото село на България, в най-големия град, където и да отида, е изключително позитивно, защото хората са разбрали кой съм аз, видели са, че аз не бях там за властта, не, аз съзнателно не бях център на властта. Не допуснах грешките, които други президенти направиха, да се върнат в парламента, да правят политически партии, да се позиционират като голямото его, защото политиката е това.
Аз вярвах, че политиката не е сблъсък на интереси, а изразяване на ценности. Аз търсих и като държавен глава, и като министър от ден първи в политиката смисъл, а не рейтинг. И какъв по-голям смисъл от това да служиш на хората.
По отношение на рейтинга… Единият президент казва, че Крим е Украйна и Украйна е Европа. Това съм аз и много се гордея с това. Другият президент, Радев, казва, че Крим е Русия. Хайде да помислим защо единият казва това, а другият другото.
В момента, в който казах, че Крим е Украйна и Украйна е Европа, е един от най-великите моменти в моя мандат – моята реч пред Европейския парламент, където ме поканиха на държавно посещение. Аз съм единственият държавен глава, който е поканен за ключова реч, вярно е, че президентът Първанов е говорил, президентът Радев, но те са имали адрес.
Произведоха пощенска марка с моя име, тя се разграби от депутатите. Тази реч се чете и до днешна дата по света. Защо президентът Радев казва, че Крим е руски? Защото той е популист. Рейтингът му е важен. Популистите трябва да бъдат обичани от хората. Същевременно обаче популистът трябва да управлява народа и начинът, по който го правят популистите на планетата от древно римско време, през мъдростта на гърците, та чак до Тръмп и подобни, е да разделят обществото, за да го управляват.
И на отделните групи от обществото казват правилните обещания и послания. На русофилите Радев ще каже, че Крим е руски. От една страна, ние си мислим, че той го казва, защото е зависим от Русия. Което вероятно е така. Знаем за Решетников, аз съм свидетел на това.
Но от друга гледна точка, той го казва заради рейтинга си, заради дългосрочните си политически планове. Защото ако той каже, че Крим е Украйна, 25 процента от нашето общество, които са русофили, веднага ще го приключат.
Това се случи с мен. Но аз го направих съзнателно и нарочно. В момента, в който през 2014 г. Путин окупира и незаконно анексира Крим, аз излязох и говорих пред българския народ, говорих пред международните медии, говорих в сърцето на европейската демокрация, в Европейския парламент. Защо го направих? Защото в този труден момент България не може да стои разкрачена. Това ни помогна да влезем във финансовия съюз, в Банковия съюз. Да имаме успешно председателство на Европейския съюз и да се модернизираме и да вървим напред. И аз го направих, защото един президент има и възпитателна роля. Той е най-висшият морален компас на нацията. Той трябва да обучава своя народ. Не, той не може да мълчи.
Когато коронавирусът дойде, президентът Радев не свика година и половина Консултативния съвет по национална сигурност, а 30 000 българи загубиха живота си. Защо не свика Съвета, нарушавайки закона? Защото иска Бойко Борисов и генерал Мутафчийски да носят отговорността. Именно защото е популист.
– В какви отношения сте с Бойко Борисов сега?
– Имали сме много несъгласия, имали сме много трудни моменти. Но имаше и много хубави. Връщайки се назад във времето, та чак до моето качество на управител на една от най-големите германско-американски инвестиции в България, и Борисов тогава като кмет… Познавам го толкова дълбоко и не може с нищо да ме изненада. Борисов е изключително политическо същество. Хората казват „политическо животно“. Да, той е такъв. Той обича политиката. Той знае как се прави политика. Борисов е натрупал много мъдрост, той е ял много бой. И не се впечатлява от това. И пак да го арестуват, няма да направи голямо впечатление. Борисов обаче, много малко хора знаят, но аз знам, защото съм минал през много трудни моменти, Борисов дълбоко в сърцето си е добър човек. Това е важно в политиката. Беше важно и за мен.
Да, може да има всякакви сценарии, да има предателства. В политиката има много предателства. Няма приятелства… В моя екип бяха само жени. Невероятни. Жените са много по-отговорни, по-успешни и преди всичко много по-предсказуеми. Ето нещо, което му липсва на Борисов.
В моя екип подбирах предсказуеми. Това означава висша форма на прозрачност. Това, което аз ще направя сега, ще направя и след пет-десет години, защото имам ценности. Аз съм предсказуем. Аз ще стоя на барикадите, ако трябва, за европейското развитие на България, до дупка. Аз съм убеден европеец, демократ. И считам, че достойното място на България е в сърцето на Европа, а не в казахските степи.
– Казвате предсказуем… Никога не сте си представяли пътя си нито в бизнеса, нито в политиката така. Спали сте в колата си в Германия, минали сте през тежки моменти… Колко висока е личната Ви цена, която плащате и сте платили?
– Може би високата лична цена е свързана със стреса, със здравето, ако щете, с разбитото семейство, което при мен се случи с този развод, който аз не исках и беше пред очите на всички. Това е много тежка цена, която плащаш. Аз не съм в социалните мрежи, защото там продължава тази страшна злоба. Като че ли тези мрежи вадят най-лошото от българина. А аз искам да виждам доброто, затова гледам хората в очите.
Научих се да бъда изключително фокусиран върху това, в което аз вярвам. Да търся смисъла – в доброто, в европейското развитие на България, смисълът е да остана тук. Предлагали са ми международни позиции, всичко отказах. За да бъде успешен един президент не само в рамките на мандата си, защото ти си президент за цял живот… Това е лекция, която половината президенти не са разбрали… това означава, че ти оставаш посветен на своето наследство.
Кое е моето наследство? Освен програмите за модернизация аз съм президентът, който даде път на референдумите, който първи се ползва от правото на референдум. Аз бях президентът на гражданите, стартирах инициативи, Съвет на президентите, отворени врати, диалог с граждани. Въведох дългосрочното планиране. Когато всички политици се заливаха със скандали за подслушване 2013 г., аз постигнах пълен консенсус по национална програма за развитие до 2020 г.
Сложих подписа си под двете най-велики постижения на прогресивното човечество през последните 10 години – Парижкото споразумение, Целите за устойчиво развитие до 2030 г.
Винаги гледах напред и нагоре. Бях баща на Програмата за енергийна ефективност, саниране на панелки, енергийна либерализация. Спрях трите проекта на Първанов, наречени „Голям шлем“, които бяха изцяло проруски проекти, от които щяха да спечелят няколко олигарси и нито един българин.
И когато Кирил Петков излезе да се снима пред газовия интерконектор България-Гърция, тъй като „Газпром” ни спря за един ден газта и цялата индустрия и българските граждани щяха да останат на студено… Аз се замислих какво нещо е политиката. Ако си спомняте, Кирил Петков отиде да се снима три пъти пред интерконектора за пет месеца. Наскоро се видях с Мицотакис, той ми каза: „Звъня вашият министър-председател…“. Някои хора се снимат.
Аз съм единственият български политик, който няма его. Вярвам, че успехът винаги е екипна работа. Няма значение кой реже лентичката. Както в случая с интерконектора или магистралите…
– 350 километра построихте.
– За две години и половина, сега не могат и 10 километра да направят за година… Наскоро се върнах към 2006 г., когато бях корица на списание „Мениджър“. Едно такова подобно интервю, като това сега, извади и фактите, и истината. По-различен поглед, не конюнктурен. Случайно го намерих и видях заглавието „Чист бизнес на чист въздух“. Строях тогава Бизнес парка в „Младост”. От едно бунище го направихме… В списанието има една рубрика, финансирана от известна марка уиски, посветена на пътя.
Тогава отговарям, забележете колко пророческо е било – всички вървят във всички възможни посоки, всеки в неговата посока, аз ще се радвам да построя пътя, по който да вървят.
Ако си мислите, че тогава съм смятал, че ще бъда министър на магистралите, на регионалното развитие – не. Ако си мислете, че съм се напъвал и съм имал егото, понеже бях най-популярният, най-обичаният министър, с огромен рейтинг, по-голям рейтинг от Бойко Борисов, да ставам министър-председател или президент, или дори кмет на София – не.
– Какво сте мислили и искали?
– Бях свършил толкова много работа тогава заедно с Европейската комисия. Стартирахме хиляди модернизационни проекти. И в един момент се разхождахме с Бойко Борисов с неговата кола два месеца да режем лентички. Всеки ден. И той през цялото време казваше – президент, министър-председател, кмет на София. Аз отказвах.
Какво си мислех? Исках да си довърша работата. Аз виждам много голям смисъл в това, аз променям България. Беше изключително въодушевяващо. Тези магистрали… Никога няма да забравя как сме прокопали „Тракия“ 120 км, която беше забатачена 50 години. Возих децата си с една джипка, да видят магистралата така, разкопана. Исках да търся смисъла, да градя. Но в един момент разбрах, че мога повече, но отказах да бъда министър-председател, отказах да бъда кмет на София.
– И отказахте втори президентски мандат.
– Защото нямам его, защото търся смисъла. Разбрах, че мога да бъда добър президент на България.
– Ако сега се върнете в президентството, какво бихте направили?
– Бих продължил всичко, което започнахме тогава. И неща, които днес ме боли, че ги няма. Съветът на президентите. Събрах всички президенти заедно, беше страхотно. Инициативата Диалог с гражданите, всички заедно, но не само с високо вдигнат юмрук с протестиращите, по някакъв сценарий, а президент на всички българи – и протестиращи, и непротестиращи. И русофили, и проевропейци. За да вървим напред. Много ме боли, че нямаме национална програма за развитие. От една страна се гордея, че съм единственият президент, който е направил „Национална програма за развитие: България 2020“, която се изпълняваше от 7 правителства. Към днешна дата обаче ние нямаме никакъв план за дългосрочно развитие на България. През 2016 г. започнах „Национална програма за развитие: България 2030“, подписах целите за устойчиво развитие на ООН, които са до 2030 година. Китай направи Програма 2050, Германия има Програма 2035, а ние нямаме за ден напред. Плана за възстановяване пет пъти го преработваме. Какъв е проблемът? Управляват ни популисти. Популистите никога нямат мотивация да правят дългосрочен план, защото са много силни тактически играчи. Те играят от днес за днес, те се захранват от биткаджийство, от високо вдигнати юмруци.
– Какво бъдеще ни очаква, г-н президент?
– Дълбоко сме противопоставени едни на други, за съжаление и най-висшата институция в държавата, институцията на президента, отново казвам, морален компас, не с план как да вземе властта, а как да излекува раните на нашето общество. Как да ни накара да мечтаем за нещо заедно, да имаме план за нещо заедно. Дай Боже да го изпълним. Дотолкова, доколкото този президент е в тази институция, аз нямам илюзии. За съжаление дотолкова, доколкото днес сме дълбоко разделени, аз имам план и работя по този план, но нямам илюзии. Планът е България в Шенген и в Еврозоната веднага. Това е спасителното пристанище за нас. За тежките времена, които ни очакват.
Същевременно нямам илюзии, че няма да бъдем разделени, че популизмът шества, че една партия, която развява руски, а не български знамена, може да стане втора, че и първа политическа сила. Нямам никакви илюзии за това. Нямам илюзии, че българският народ не е по Макс Вебер научил историята и тя се повтаря. Всъщност пътят трябва да бъде това, което Левски е казал – равни на другите европейски народи. Равни означава там, в сърцето на Европа. Чиста и свята република – моят прочит на това послание е икономика от предприемачески и социално отговорен тип, а не олигархична, и работещи институции, въоръжени с ценности. Не сме го постигнали и трябва да го постигнем. Има много работа за вършене, продължаваме по пътя заедно.
