40 години от завършването празнуваха абитуриентите от випуск 1982 на Механотехникума в Дупница. Почти половината от завършилите тогава над 150 възпитаници на елитния за времето си техникум „Акад. С.П. Королъов” се събраха за рубинената си другарска среща. На голямото парти в ресторант в центъра на Дупница се събраха бившите випускници от петте паралелки на Механотехникума: „А“ и „Б“ курс, специалност „Студена обработка на металите”, или както ги наричаха „стругарчетата”, съучениците им от „В“ курс, които изучаваха двигатели с вътрешно горене, или „двигателистите”, и „Г“ и „Д“ курс на специалност „Електрообзавеждане на промишлени предприятия” – „жичкаджиите”.
Срещата започна с минута мълчание и отдаване почит на починалите курсови ръководители Борис Стоичков и Борис Начев, както и на починалите им съученици, сред които известният художник Асен Милчев от Бобошево, бизнесменът Стефан Сапунджиев, Валентин Динков и др.
Инициатори и организатори на срещата бяха инж. Тодор Василев, Янко Янков, Емил Шушков, Иво Раков и Калин Ризов. Любимата на всички механовци преподавателка по физика и курсова на „А“ паралелка Емилия Миленкова уважи тържеството въпреки достолепните си 84 г.
Със своите ученици се весели и Иван Йорданов – курсов на „Б“ паралелка. Той мина с чаша вино в ръка и се чукна с всички присъстващи механовци на срещата, а известната певица от неговия курс Иванка Димитрова го покани на блус, като всички станаха на крака и ги аплодираха.
Иванка Димитрова, която е племенница на починалия курсов ръководител Борис Стоичков, поздрави своите колеги с български и македонски песни и вдигна градуса на веселието с кръшни народни хора.
„Оказа се, че много от випуск 1982 живеят и работят в чужбина или в други краища на България. За съжаление има и починали съученици”, сподели съпругата на инж. Тодор Василев – инж. Снежана Василева, и двамата инженери в ТЕЦ „Бобов дол“. Любовната им приказка започва от втори курс в Механотехникума, който завършват с отличие, и след дипломирането стават семейство, студенти в МЕИ и родители на двама синове. Днес са щастливи баба и дядо на внук и две прекрасни внучки.
За далечната 1982 г. на завършването си спомни и Кирил Кочев, който днес е един от известните таксиджии на Дупница на пиацата при Младежкия дом. Той е завършил елитната за времето си в Механото специалност „Електрообзавеждане на промишлени предприятия”. Кирил сподели:
„Курсови ни бяха Борис Стоичков, който наскоро почина, и Борис Начев, бяхме две паралелки електро – „Г“ и“ Д“. Докато учихме, обиколихме с екскурзии България. Наситихме се на красива природа, велика история и държава, богата на заводи и промишленост. Когато завършихме, в Дупница имаше два военни завода – ЗИО и „Хо Ши Мин“, обувни заводи и „Марена“. Град с над 60 000 жители, имаше десетки хиляди работещи хора. Дупница беше стратегически за региона индустриален център. Бяхме щастливи абитуриенти с осигурено бъдеще, успяхме да създадем семейства и деца. От 1994 г. всичко започна да се руши от измамни и корумпирани политици, подставени бизнесмени и групировки. От предприятията в Дупница останаха единици, машиностроенето бе тотално унищожено, хората, останали без работа, емигрираха в Америка и Западна Европа. Ето, имаме приятели и съученици, които починаха в чужбина, повече не ги видяхме, като Валентин Динков-Гаринча. Той умря в Италия”, заяви Стоичков.
Янко Янков, специалист от фармацевтичния гигант в Дупница, беше с помрачено настроение от факта, че със съучениците се разходили до Механотехникума и останали като попарени от това, което видели.
„Работилниците на техникума, където навремето имаше стругове, богата база, в които се учеха бъдещите специалист и които бяха едни малки, живи предприятия, са абсолютно унищожени, само сградите са останали. Това е голяма, фатална грешка за училището и за бъдещите специалисти, излизащи от него”, заяви Янков.
Завършилият ДВГ бизнесмен Йордан Йорданов, който беше в компанията на съучениците си Емил Митов – шеф на следствието в Дупница, и Веселин Цоцомански, си спомни с умиление за своята курсова – другарката Тонева, която след напускането на Лазов извежда успешно курса до завършването му. Йорданов, който е инженер, направи статистика, че повечето от випуск 82, завършили Механото, са с висше образование – инженери, военни, водещи кадри в предприятията и полицията.
С много народни хора и танци премина тържествената среща, продължила и след полунощ. Като големи танцьори на дансинга се представиха карикатуристът Георги Чалъков, който дойде за срещата чак от Бургас, и инж. Тодор Василев, който е ротарианец и представител на КНСБ в ТЕЦ-а. Тохата, както го наричат колегите му, се отнесе с голямо уважение и към астралната си сестра в курса Грозденка Василева, с която са родени на трети август в един и същи час в родилния дом в Дупница.
На срещата малък гаф неволно сътвори завършилият висше военно училище Еди Баев, който, без да иска, снимайки своите колеги от електрото, ги изкарал без глави, но им пратил снимката с обяснението: „Ще се познаете по дрехите”.
Еди тъжеше по време на цялата среща за нелепо отишлия си без време от Ковид приятел и съученик, художника Асен Милчев, който минута след като му пратил есемес от „Пирогов”, че ще го изпишат след дни, починал. „Аз съм последният, на когото е писал. Сърцето му не издържа”, вайкаше се Еди, гледайки в телефона незабравимия си колега и приятел. „Асен беше в трудните дни до мен, когато внезапно почина съпругата ми, водещ специалист в химическия комбинат в Дупница преди година и половина”, заяви той.
Благодарение на своя градски от Бобошево Михаил Ценов онлайн на срещата успя да се включи от Англия Елена Везенкова, която скачаше от щастие, като видя своите съученици и им изпрати много въздушни целувки, разплака се и заяви: „Хей, младежите от випуск 82! Супер сте! Няма да се предаваме никога, с усмивка и само напред! Направихте ме много щастлива. Като ви видях, се изпълних с надежда и позитивна енергия. Пожелавам Бог да ни пази и закриля!”.
Димитър Димитров от с. Стоб дойде на срещата със съпругата си.
Бизнесменът Георги Бакалов от Кюстендил, който се занимава с ПВЦ, се похвали с двете си дъщери. „По-голямата е на 34 години и работи и учи в Лондон, но се надявам на зет българин”, сподели Георги Бакалов.
От Италия за срещата се завърна Георги Георгиев, от София дойде Радка Перанова-Младенова – майка на двама синове, от Кюстендил – Пламен Александров, от Дупница – Снежана Филипова, Детелина Миланова, Борислав Борисов, Кирил Попов, Елена Маринова, Грозденка Василева, Николина Тренева и Георги Чалъков от Бургас, бизнесменът Иван Димитров Узунов от Бобошево и др.
Всички рубинени абитуриенти от випуск 82 на Механото единодушно решиха да се събират в Дупница всяка година, всяка първа събота от месец юни. „Догодина ще се видим отново, живи и здрави!”, си пожелаха всички.
ДЕНИ МИЛЕВА
