Кукерската група на Спас Тодоров дефилира на празненство в Черниче
2018 г. Кукерска група със Спас Тодоров на шоу в центъра на Черниче
Стилни кукерски костюми от Черниче
В карнавалните програми се включва и младостта на селото
Симитлийското село Сенокос е родно място на Спас Захариев Тодоров, ръководител на една от двете кукерски групи в Черниче, където живее. Роден е през 1967 година. Има техническо образование от Строителния техникум в Благоевград и повече от досегашния му стаж е в строителството. Съпругата му Светлана пък от много години се грижи за сигурността на пътуването на влаковете като ръководител на движението при жп гара Черниче. Семейството е с двама синове – Захари, взел професията на майка си, но в жп гара Благоевград, и Антон, шофьор на ТИР.
– Спасе, знаеш ли как се е зародило кукерството в Черниче?
– Селото е ново, младо е. Разраства се от такива приоданци като мене, кой дошъл от Сенокос, кой от Брежани, Мечкул и други селища. Всеки празнуваше празниците, които са почитани в родните им места, и така полека-лека през втората половина на миналия век те станаха празници и в Черниче. Първите кукерски изяви обикновено ставаха на Васильовден, тогава честван на 14 януари – Сурва.
Първите групи кукери се появяват в селото през 1975 година, тогава всички се събираха в двора на училището, а от 1979 година вече и на площада в селото. В един момент се намесиха и читалището, и кметството, и всичко стана някак си организирано. Обособиха се групи. Всяка с персонажи – булка, младоженец, зет, моми, ергени, поп, просяци (торбари), вампири… Обредното облекло сега е много пищно и скъпо, но в по-ранните години се използваха грубо скроени кожуси от кози, кожи или шаяци, на лицата се слагаха картонени сурати (маски). Много от участниците просто обръщаха костюмите си наопаки. И никога не се е минавало без магаре, каручка, без музиканти.
– Сега същото ли е?
– В известна степен нещата са същите, но всичко е много по-пищно, по-впечатляващо, по-маскарадно. Някога кукерството се представяше в Черниче от две-три групи с по десетина участници, а сега са две, но всяка е поне по 100 души, които хич не са малко, като се има предвид, че селото е с около 200 къщи и не повече от 1000 жители. Като говоря за ранните години, не мога да не използвам случая и да спомена не всички, но поне тези, които най-много са допринесли за кукерството в Черниче, и най-вече всеотдайните в това дело Станой Георгиев, Любен Костовски, Димитър Ангелов.
– Ти не си ли сред тях?
– Не. Аз съм младок – участвам от 1995 година в групата на Долната махала.
– И си и ръководител.
– Да, от 2000 година и продължавам да съм.
– В какъв състав ти е групата?
– Към 100 човека сме. От 4- до 70-годишни.
– Втората група в Черниче и тя ли е така масова?
– О, да! Тя е на Горната махала. Все сме в конкуренция. До 2012 година я водеше Валентин Станков, а оттогава с нея се е хванал Николай Аспарухов. Конкуренцията ни е яка, но по победи се редуваме. Приемаме нещата като едно благородно съревнование и като възможност за създаване на повече празничност в живота на хората. Добро ни е кукерството, но не само в Черниче, а и почти във всички села, а и в Симитли. То стана нещо като мода, като най-голяма масова изява на празничност и традиции. Специално за Черниче кукерските изяви не се спират с Коледа и Нова година, излизаме и на Трифон Зарезан, като се включва в празненството и Винената партия на Иван Лулейски. Не минава без нас и всяко друго селско празненство. Канят ни и на Празника на виното в Мелник, на Празника на плодородието в Кресна. Най-същественото обаче са общинските кукерски игри в Симитли. Ходили сме на кукерски фестивали в Разлог, Перник, стигали сме и до село Тенево, Ямболско. Печелили сме купи и много отличия.
– Каза, че сега всичко е по-пищно, а и по-скъпо. Какво имаш предвид?
– Ами отнася се до организацията и използваните костюми. Нищо не може да се получи така от нищо. Организирането на група от около 100 души, и то от различни възрасти, професии, с различни мераци е трудна задача. Всичко, което се показва пред публика, е репетирано, дълго е подготвяно. Много важни са и костюмите. Сега от групите в Черниче рядко може да се види участник с костюм от обърнати наопаки дрехи или пък стари и изпокъсани, за да се прави с тях впечатление. Повечето от участниците са се погрижили и са си осигурили свои костюми, и то с лични средства.
– И колко излиза един добър костюм?
– Ами да го сложим от 2000 до 20 000 лева, че вече и такъв рекорд имаме.
– От какво ги правите костюмите?
– Най-вече от кожи на 6-7-годишни пръчове, но само от дългокосместа калоферска порода, чиито косми достигат на дължина и до 80 сантиметра. Отглеждането на такива пръчове стана нещо като основна задача на поне десетина фермери от Крупник, Полето и други селища. Един хубав пръч рядко може да бъде взет под 2000 лева, а може да отмине и 6000 лева, а това означава, че никой не купува такъв пръч заради месото му, а само заради кожата му. Много е важно и как ще се ушие такъв костюм. В това отношение вече имаме и майстори и в кроячеството, и съшиването.
– Каза и за рекорд от 20 000 лева за костюм…
– Да, има. Поне така се говори. Той е на Николай Аспарухов, колегата ръководител на групата от Горната махала от 2012 година. Има строителна фирма в Испания. Той замени през 2012 година като началник на групата Валентин Станков, че си има много други грижи човекът, а костюма му го правиха майстори от Банско.
– Какво съдържа един кукерски костюм?
– Такъв, който почти всички участници носят, се състои от кожух и панталони, а на главата калпак със сурат. В добавка, по кръста се навързват много чанове и тюлембеци, които при подритване издават мелодии. Търсят се и добри възможности за костюмната екипировка на персонажа, състоящ се от булка, младоженец, магарещар, торбар, поп, музиканти и други.
– Ти имаш ли си костюм?
– Да, но моят е от скромните – излезе ми към 6000 лева.
– Хм, от скромните! Та това си е да сложиш на гърба си една лека кола на старо?
– Така е. Но пък идва от мерак, а е и за благородна идея. Пък и моят костюм не е единствен вкъщи, за около 6000 лева костюм си направи и синът ми Захари.
– А другият ти син Антон няма ли?
– Има. Той обаче е много назад. Неговият костюм е ямурлук, панталони и сурат, но направени от груб черен плат.
– Спасе, повече от 20 години си участник и ръководител на кукерска група с около 100 участници. Не ти ли идва да си речеш: “Абе стига толкова”?
– Такъв ден ще дойде, но засега не го виждам. Но не ми е лесно, нещата отиват към приказката за бабата и хорото, в която бабата давала два лева да се хване, а после три да се пусне, но не я пускали…
– И така?
– И така, само напред. Няма как, пък и всичко идва от мерак, а знаеш, че той, меракът, както се казва в една песен, с нищо не се лекува.
БОРИС САНДАНСКИ
